Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2782 от 08.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2861/2023
Вид
Определение № 2782
Подписан
08.11.2023
В сила
08.11.2023
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 07.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502861 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. №77514/23.08.2023 година о т Столична Община срещу определение №9334/02.08.2023 година, постановено по в.гр.д.8661/2023 година по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Столична община срещу Разпореждане от 31.01.2023 година на ЧСИ Г. К., рег.№*** на КЧСИ по изп.д.

№20229240401765, с което е отказано прекратяване на принудителното изпълнение.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като в Софийска община е получено Разпореждане рег.СОА23-ДИ11623/05.04.2023 година, с което е оставена бе уважение молба СОА23-Д11623/30.01.2023 година за непровеждането на въвод във владение по изпълнително дело в имот пл.65, бивш парцел II-16 с площ от 734 кв.м. и XX-16 с площ от 284 кв.м., квартал 228 по плана от 1951 година, одобрен със Заповед № 591/15.02.1951 година, целият с площ от 1020 кв.м., находящ се в гр.София, който имот е част от УПИ-X, с отреждане „за общ.строителство“, кв.230а по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед №549/31.12.1980г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII-65, 566, СО, от кв.229, м.“Лозенец-I част“ съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв.229, одобрен със Заповед №РД-09-50/03.12.2001 година, който 1

УПИ е с площ от 1490 кв.м. В съобщениет за въвод е посочено, че същият ще се извършва в имот с площ от 1020 кв.м. от УПИ XVIII-65,566, СО, от кв.229, м.“Лозенец-I част“, целият с площ от 1490 кв.м. Не е посочено каква идеална част от имота при сегашните му граници и актуалния действащ регулационен план ще бъде предадена на страните по делото и каква е идеалната част на общината за да се направи преценка доколко тази идеална част отговаря на фактическото и правно положение. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да разгледа жалбата по същество.

Ответниците по жалбата „Интерфорум-Ко“ ЕООД, В. К. К., К. К. К., Б.

К. К., И. Х. М., Х. И. М., С. П. М., М. Д. П.-К., С. Н. К., Н. П. П., Л. Г. П., С. П.

А.- П., Б. Х. М. не са депозирали писмени отговори.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството по в.гр.д.8661 по описа за 2023 година на Софийски градски съд е образувано по жалба на Столична община срещу Разпореждане рег. №СОА23-ДИ11-623/05.04.2023 година, с което е оставена без уважение молба за непровеждането на въвод във владение по изп.дело №20229240401765, на ЧСИ Г. К., рег.*** и район на действие – Софийски градски съд.

В жалбата си жалбоподателят, твърди, че разпоредбите за спиране и прекратяване на изпълнителното производство са неотносими, тъй като Софийска община не е страна по посоченото изпълнително дело, както и, че е налице висящ съдебен спор. Софийска община не е конституирана като страна в изпълнителния процес и не може да се защити при тези действия, поради което моли да се отмени разпореждането, тъй като не може да се проведе законосъобразен въвод.

Ответниците по жалбата С. П. М., М. Д. П.-К., С. Н. К., Н. П. П., Л. Г.

П., С. П. А.- П., Б. Х. М., в качеството си на взискатели по изпълнителното дело са депозирали писмен отговор, в който излагат, че предмет на изпълнение са 252,57/1020 ид.ч. от имот пл.65, находящ се в гр.София, който имот е част от УПИ-X, с отреждане „за общ.строителство“, кв.230а по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед №549/31.12.1980г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII-65, 2

566, СО, от кв.229, м.“Лозенец-I част“ съобразно действащия план –ЧИПРЗ за кв.229, одобрен със Заповед №РД-09-50/03.12.2001 година, който УПИ е с площ от 1490 кв.м. В молбата на Столична Община се иска прекратяване на изпълнителното производство, основанията, за което са изрично уредени в чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК. В съобщението до Столична Община изрично е посочено, че длъжник по въвода във владение е „Интерфорум Ко“ ЕООД, а не общината - липсва каквото и да е основание за допуснато нарушение на правото и на защита. Моли съдът да остави без разглеждане жалбата на Столична община като недопустима.

От приложеното служебно изготвено копие по изп.д. №1765/2022 по описа на ЧСИ Г.К., рег. №*** с район на действие Софийски градски съд се установява, че първоначално същото е образувано под номер 577/2021 година по описа на ЧСИ Р. М., рег. №*** на КСЧИ на 26.02.2021 година по подадена молба от С. П. М., М. Д. П.-К., С. Н. К., Н. П. П., Л. Г. П., С. П. А.- П., Б. Х.

М., чрез адв.М. Ц., както и от В. К. К., К. К. К., Б. К. К., И. Х. М., Х. И. М., чрез адв. С. Д. по издаден изпълнителен лист срещу „Интерфорум ко“ ЕООД за предаване владението на 252.57 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно:

ПИ с пл.номер 65, бивш парцел II-16 с площ от 734 кв.м. и XX-16 с площ от 284 кв.м., кв.228 по плана от 1951 година, одобрени със Заповед 591/15.02.1951 година, целият с площ от 1020 кв.м., находящ се в гр.София, който имот е част от УПИ-X, с отреждане „за общ.строителство“, кв.230а по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед №549/31.12.1980г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII-65, 566, СО, от кв.229, м.“Лозенец-I част“ съобразно действащия план –ЧИПРЗ за кв.229, одобрен със Заповед №РД-09-50/03.12.2001 година, който УПИ е с площ от 1490 кв.м.

С разпореждане от 28.11.2022 година изпълнителното производство е било прехвърлено и продължено под номер №1765/2022 по описа на ЧСИ Г.К., рег. №*** с район на действие Софийски градски съд като е бил насрочен въвод във владение на дата 30.01.2023 година от 14.00 часа, като е посочено, че следва да се уведомят страните по изпълнителното дело и Столична община.

С молба вх. №06484/30.01.2023 година Столична община е отправила искане до ЧСИ Г.К. за прекратяване на образуваното изпълнително дело с 3 твърдения, че не може да се извърши законосъобразен въвод, тъй като в съобщението липсва изпълнителния титул, както и данни за идеалните части, които подлежат на предаване, както и, че между страните е налице висящ спор, като е образувано исково производство за прогласяване нищожността на съдебното решение.

С разпореждане от 31.01.2023 година молбата за непровеждане на въвод във владение, респективно за прекратяване на образуваното производство е оставена без уважение, като са дадени указания, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Видно от протокола за въвод във владение, същият е извършен на 30.01.2023 година.

Гореустановената фактическа обстановка обуС.я следните правни изводи:

Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462 ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е недопустимо разширителното им тълкуване.

Процесуалната легитимация се определя от качеството страна в изпълнителния процес, поради което правото на жалба да обжалват действията на съдебния изпълнител е предоставено на страните в изпълнителния процес-длъжник и взискател и същите са процесуално легитимирани в посочените изчерпателно изброени хипотези. Активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определят от изпълнителният лист.

Столична община няма качеството взискател или длъжник, а уведомяването и за насрочения въвод е с оглед качеството и на съсобственик на имота и предаването на идеални части от недвижим имот, посочен в изпълнителния лист.

Отправеното до съдебния изпълнител искане е за прекратяване на изпълнителното производство и за непровеждане на въвода, като в молбата молителят Столична община е изложил твърдения, че в съобщението липсва изпълнителен титул и данни за идеалните части, което не се потвърждава от 4 приложеното съобщение. Наличието на висящ спор между страните по изпълнителният лист не обосновава правен интерес за молителя да иска отлагане на въвода, тъй като липсват твърдения за правен спор между молителя и взискателя по делото по отношение на имота, което би обосновало притежаването на качеството трето за изпълнението лице. При въвод във владение на идеални части от имота не се накърняват правата на съсобственика, тъй като съдебният изпълнител няма право да разпределя реално владението върху имота т.е. жалбоподателят няма качеството трето за изпълнението лице, чиито права са нарушени, но дори и да се приеме, че има качеството трето лице, законът изрично е уредил случаите и предпоставките, при които може да бъде упражнено правото на защита.

Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 3/15 г., постановено на 10.07.17 г. по т.д. № 3/15 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение и ако такъв бъде извършен – защитата е чрез обжалването по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК или чрез владелческите искове, ако се пропусне срока за обжалването, но не и по реда на чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК.

Видно от данните по делото е, че въводът във владение е проведен, поради което жалбоподателят може да упражни правото си на защита чрез обжалването му съобразно предвиденото в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК ако твърди, че е нарушено владението му върху имота, тъй като в този случай се брани фактическото положение, а не правото на собственост.

Тъй като изпълнителното действие е извършено за жалбоподателя не е налице правен интерес да иска непровеждането му, поради което и жалбата се явява процесуално недопустима, като производството по нея следва да бъде прекратено.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение №9334/02.08.2023 година, постановено по в.гр.д.8661/2023 година по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-И.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6