Определение № 424 от 24.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Ловеч, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500234 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл. 121 от ГПК

Подадена е частна жалба

№561/15.01.2025 г.от М. Р. против определение №1244/20.12.2024 г. по гр.д. 1719/2024 г. на Районен съд-Ловеч, което моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Посочва, че изводите на съда са неправилни и необосновани. Проследява фактическите обстоятелства по казуса, които са изложени и в основанието на исковете.Позовава се съдебна практика и разсъждава по приложение на чл. 113 от ГПК. Моли да се съобразят данните относно настоящия адрес на жалбоподателя и да бъде отменен обжалвания съдебен акт.

Съдебният акт на ЛРС е връчен на жалбоподателят на 13.01.2025 г., а частната жалба е подадена в законоустановения срок на 20.01.2025 Следователно производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди и доводите на страните,представените доказателства по делото,процесуалните действия и приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Исковото производство с правно основание чл. 439 от ГПК е образувано по искова молба №10623 от 26.09.2024 г. на М. Т. Р. срещу ЕОС“Матрикс“ЕООД-София. Ищецът се позовава на влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №1979/2012 г. на Районен съд –Ловеч и по чнд №1980/2012 г. на ЛРС съответно в полза на „Уникредит Булбанк“АД-София. Посочва, че вземанията по тези съдебни актове са погасени по давност и на това основание обосновава,предявяване на 1 отрицателните установителни искове. Твърди, че на 15.12.2016 г. е сключен договор за цесия с „ЕОС матрикс“ЕООД и кредитор, който е цедирал дълговете. Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК като по първия ищецът-жалбоподател моли да бъде признато за установено по отношение на ЕОС“Матрикс“ЕООД-София, че не дължи сума в размер на 10000 лева,главница, представляваща частичен иск от главница -2532.99 лева по незаплатено задължение по договор за кредит ,съгласно заповед по ч.гр.1979/2012 г. на Районен съд-Ловеч и сума в размер на 15000 лева- главница, представляваща частичен иск от главница от 71400 лева по незаплатено задължение по договор за кредит ,съгласно заповед по ч.гл.д. №1980/2012 г. на Районен съд- Ловеч.

ЕОС“Матрикс“ЕООД-София е подал отговор на исковата молба 12454/07.11.2024 г. ,в който е направил възражение за местна подсъдност и посочило, че искът на основание чл. 108 от ГПК следва да бъде предявен по седалище на ответника. Обсъждал е, че чл. 113 от ГПК се прилага само когато изрично ищецът се е позовал на него и изтъква, че ищецът не е потребител , тъй като е предявен иск за недължимост на суми по повод принудително изпълнение.

Ловешки районен съд е произнесъл определение №1244/20.12.2024 г. по гр.д. 1719/2024 г.,с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СРС. В мотивите е изложено, че съгласно чл. 105 от ГПК и чл. 108 от ГПК искът се предявява в района на съда по седалището на ответника, тъй като ищецът не брани потребителски права, а търси отричане на вземания по такъв договор поради изтекла погасителна давност.

Настоящата инстанция намира, че исковата молба е нередовна, тъй като в петитум на иска няма конкретизация нито на субективна, нито на обективната страна на исковете. Не са посочени страни и не са индивидуализирани вземанията по вид, размер, договорите за кредит от които произтичат , съответно изп.листи и изп.дела и заповеди за изпълнение. Тези данни са от съществено значение, тъй като делата цитирани в петитум на исковата молба са от 2012 г. и са унищожени. Обстоятелствата относно договорите за кредит , на които ищецът са позовава са значими и предвид определяне на вида на исковете и надлежните страни. Към исковата молба са приложени заповедите за изпълнение по чл. 417 от ГПК №1286/09.11.2012 г. и №1300/13.11.2012 г. От тях ,доколкото се съдържат данни е видно , че по първата заповед №1286/09.11.2012 г. се касае до дълг в размер на сумата 71000 лева –главница ,7434.31 лева-лихва ,ведно със законна лихва върху главницата и 2815.03 лева-разноски по договор за кредит №17/13.02.2009 г. и анекси към него за отпускане на кредит на „Пантарей“ЕООД ,ЕИК110546988 и солидарни длъжници М. Т. Р.. Втората заповед за изпълнение №1300/13.11.2012 г. по ч.гр.д. № 1979/2012 г. на ЛРС е издадена по договор за кредит №16/13.02.2009 г. отпуснат на кредитополучателят М. Т. Р. и поръчител С.Р.Ж.-П. за сумата 25532.99 лева главница, 11816.67 лева лихва, ведно със законна лихва върху главницата и разноски.

2

„Еос Матрик“ЕООД-София е представило договор за цесия от 28.11.2016 г. и приложение към него. В приложението М. Р. фигурира само по договор №16/13.02.2009 г. за сума 25532.99 лева главница,22337.71 лева лихва, 1939.99 лева-разноски.

Ловешки окръжен съд преценява, че ищецът е сезирал съда с два обективно съединени иска с правно основание чл. 439 от ГПК. При отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК определяне на местната подсъдност се извършва на база твърдените факти и търсена защита. При позоваване на ищеца на договор за банков кредит , както е в казуса, получен в лично качество, той е потребител и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Утвърдено е виждането в константната съдебна практика, че от основанието иска-изложените обстоятелства се обуславя вида на вземането и съответно качеството потребител на едно физическо лице. ВКС е посочил в Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2023 г. ,изрично, че „липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискател, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство“ . В такъв смисъл настоящият състав споделя посочените изводи, затвърдени и в определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., определение № 39 от 9.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., определение № 50413 от 5.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. , определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 г. на ВКС. По горе беше изложено, че договор банков кредит и №16/13.02.2009 г. е сключен от Р. като физическо лице и следователно има качеството на потребител.

Що се отнася до данните относно договор за кредит №17/13.02.2009 г. и анекси към него отпускането на кредит на търговското дружество „Пантарей“ЕООД, ЕИК110546988 определя, че по този иск ищецът не е потребител. При това положение следва да се приложи общата подсъдност за този иск. Предвид липсата на данни относно качеството на ответника като кредитор/липса на доказателства за цедиране на този дълг в полза на ответника/ следва да се изясни приложимостта на чл. 116 от ГПК, след като се уточни от ищеца надлежната страна по този иск.

Съдът счита, на основание чл. 113 от ГПК Ловешки районен съд следва да се произнесе по исковата молба. При справка относно адресна регистрация на жалбоподателя е видно, че настоящият му адрес от 10.08.2017 г. е в *****.

В чл.119, ал.3 от ГПК е установено,че възражение за подсъдност по чл. 113 от ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Следователно законодателят е счел, че специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, в отклонение от значението на местната подсъдност като относителна процесуална предпоставка, може да се обсъжда и служебно от съда, съобразявайки вида на исковете,касаещи защита на потребител. В казуса предвид основанието на обективно съединените искове твърдените факти относно сключване на банков заем от ищеца с ответника 3 като физическо лице,позоваване на договора за банков кредит №16/13.06.2009 г.и вида на исковете съдът намира, че е приложима специалната местна подсъдност на чл. 113 от ГПК. Р. има качеството на потребител, предвид вида на облигационната връзка между страните по договор за кредит №16/13.02.2009 г.. По представените доказателства и служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. настоящата инстанция констатира, че настоящият адрес на ответника е в Ловеч.

Ловешки окръжен съд, счита че обжалваното определение №1244/20.12.2024 г. по гр.д. 1719/2024 г. на Ловешки районен съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, определение №1244/ 20.12.2024 г. по гр.д. 1719/2024 г. на Ловешки районен съд и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от съобщение на страните пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4