Решение № 190 от 11.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кърджали, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140101697 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г. Г. Т. твърди, че на 10.10.23г. около 21:30 ч. се прибирал от пазара, като минавал по ул.„*****“ в гр.Кърджали в посока от търговски център „Орфей“ към автогарата и стигайки до паркинга зад блока, в който се помещава бившия магазин „Детмаг“, понастоящем казино „Prive“ видял, че встрани има двама човека, които си говорили.

Минавайки покрай паркинга зад блока, откъм задния вход на казиното изведнъж от лявата му страна го връхлетяло безстопанствено куче, голямо на ръст, с черна окраска, което го захапало за левия крак и започнало да го тръска, като го съборило на земята. Ищецът се помъчил да се отбранява, като се опитал да хване кучето за главата, но не успял. Виждайки случката, двама човека, които стояли отстрани, вместо да се намесят, започнали да се смеят и да насъскват кучето, което продължило да тръска крака на ищеца, при което в един момент зад него се появил друг човек, който се втурнал и започнал да вика и да гони кучето, като в този момент кучето пуснало ищеца и побягнало. Излага съображения, че в следствие на това ухапване получил четири на брой разкъсно-контузни рани на крака - по предната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета били установени две косо разположени цепковидни рани с неравни ръбове и дължина 4,5 см. всяка, отстоящи на 2 см. една от друга, с тъмночервено дъно. По задната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета били установени две рани с неправилно овална форма и диаметър 0,6 см. всяка, с неравни ръбове и тъмночервено дъно, които били обективирани в Съдебномедицинско удостоверение № 259/2023г. на д-р Н. М.. Вследствие на така нанесените му телесни увреждания, ищецът изпитал продължителни силни болки и страдания, които продължили повече от две седмици 1 след ухапването, както и трудности и болки при ходене и при движение на крака и към момента на подаване на настоящото заявление все още не можел да стъпва нормално на крака си, трудно спял, тъй като изпитвал болки от нанесените му рани, а когато все пак успявал да заспи се събуждал от кошмари, как отново е атакуван от кучето. Сочи, че предвид депозираното възражение от ответника в законовия срок и на осн. чл. 422 от ГПК завежда настоящият иск за установяване на вземането ни произтичащо от причинени неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на Община Кърджали и моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в размер на 5 000,00 лв., представляващи причинени неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на Община Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000,00 лв., считано от 10.10.23г.- датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и разноските по ч.гр.д. № **** по описа на КРС за издаване на заповедта за изпълнение, съгласно Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № ****по описа на КРС. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Община Кърджали оспорва предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени кучета, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Община Кърджали не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, 2 претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно 2 да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Д. и В.Р., както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 10.10.23г. около 21:30 ч. се прибирал от пазара, като минавал по ул.„*****“ в гр.Кърджали в посока от търговски център „Орфей“ към автогарата и стигайки до паркинга зад блока, в който се помещава 3 бившия магазин „Детмаг“, понастоящем казино „Prive“ видял, че встрани има двама човека, които си говорили. Минавайки покрай паркинга зад блока, откъм задния вход на казиното изведнъж от лявата му страна го връхлетяло безстопанствено куче, голямо на ръст, с черна окраска, което го захапало за левия крак и започнало да го тръска, като го съборило на земята. Помъчил да се отбранява, като се опитал да хване кучето за главата, но не успял.

Виждайки случката, двама човека, които стояли отстрани, вместо да се намесят, започнали да се смеят и да насъскват кучето, което продължило да тръска крака на ищеца, при което в един момент зад него се появил друг човек, който се втурнал и започнал да вика и да гони кучето, като в този момент кучето пуснало ищеца и побягнало. От съдебномедицинско удостоверение № 259/2023г. на д-р Н. М. се установява , че следствие на това ухапване, ищецът получил четири на брой разкъсно-контузни рани на крака - по предната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета имало две косо разположени цепковидни рани с неравни ръбове и дължина 4,5 см. всяка, отстоящи на 2 см. една от друга, с тъмночервено дъно. По задната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета били причинени две рани с неправилно овална форма и диаметър 0,6 см. всяка, с неравни ръбове и тъмночервено дъно. Установи се, че възстановяването от ухапването било съпроводено със значителни болки и продължило около два-три месеца.

От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива доказателства Община Кърджали не представи по делото.

Фактът, че ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Кърджали във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Кърджали.