Определение № 42585 от 28.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46619/2021
- Вид
- Определение № 42585
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 409, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42585 гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20211110146619 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По настоящото дело е постъпила молба № 270790 от 29.09.2023 г. от ответника по делото, с пр. осн. чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 15181 от 19.09.2023 г. в частта за разноските.
С разпореждане № 124686 от 10.10.2023 г. съдът е разпоредил да бъде връчен препис от молба № 270790 от 29.09.2023 г. на ищцата, като и е дал едноседмичен псрок да даде отговор по отношение исканото изменение на решението в частта за разноските. Съобщението на ищцата е връчено на 18.10.2023 г., като в срока не е постъпил отговор. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В процесния случай решението е обжалваемо, и е връчено на ответника на 19.09.2023 г., а молба № 270790 от 29.09.2023 г. от ответника по делото, с пр. осн. чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 15181 от 19.09.2023 г. в частта за разноските е подадена на 29.09.2023 г., поради което и се явява подадена в срок.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото, съдът счита молбата за не основателна, по следните съображения:
Видно от материалите по делото, с решение № 15181 от 19.09.2023 г.
1 съдът е уважил иска по чл. 405 КЗ за сумата в размер на 11 327 лева, като е отхвърлил същия до пълния предявен размер от 11 698, 20 лева, както и е уважил иска по чл. 409, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 434, 20 лева, като е отхвърлил същия до пълния предявен размер от 560 лева. Този изход на делото означава, че при общ размер на предявените искове 12 258, 20 лева, съдът е уважил 96 % от тези искове (с коефициент на изчисление 0, 95945), поради което в този размер следва да бъдат и присъдените по делото разноски. Общия размер на направените от ищцата разноски възлиза на сумата в размер на 2 395, 53 лева, съгласно представеният по делото списък, а именно – държавна такса в размер на 495,53 лева, депозит за САТЕ в размер на 200,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размерна 1 700 лева.
Видно от представеният по делото Договор за правна защита и съдействие, същият е сключен на 30.05.2023 г. и следователно при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се приложи новата редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 88, от 04.11.2022 г./. В същия е договорено, че се дължи сумата в размер на 1 450 лева, както и сумата в размер на 250 лева за всяко следващо заседание при повече от две съдебни заседания, изчислено на осн. чл. 18, ал. 2 и чл. 14, ал. 2 от НМРАВ. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните – при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Общия размер на двата иска възлиза на сумата в размер на 12 258, 20 лева, поради което минималният размер на дължимото адвокатско възнагреждение възлиза на сумата в размер на 1 503, 24 лева, поради което заплатеното в размер на 1 450 лева не го надвишава, а дори е в по-малък размер. Съгласно чл. 7, ал. 9 от НМРАВ се дължат и допълнително при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. По делото са проведени три съдебни заседания – на 30.09.2022 г., 20.03.2023 г. и 26.06.2023 г., поради което и допълнително договорените 250 лева се явяват дължими. Съдът продължава да счита, че на редуциране с коефициент на изчисление 0, 95945 подлежи не само дължимото адвокатско възнаграждение, а общия размер на разноските – 2 395, 53 лева, като вследствие това е получена и сумата 2 298, 40 лева, която и ответника е осъден да заплати на ищцата. Следователно, съдът счита, не са налице 2 основания решение № 15181 от 19.09.2023 г. да бъде изменено в частта за разноските, поради което молба № 270790 от 29.09.2023 г. от ответника по делото, с пр. осн. чл. 248 от ГПК, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 270790 от 29.09.2023 г. от ответника по делото „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, седалище и адрес на управление: гр. София, бук. „Витоша“ № 89Б, с пр. осн. чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 15181 от 19.09.2023 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3