Решение № 4473 от 29.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12010/2022
- Вид
- Решение № 4473
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4473 гр. София, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100112010 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен от М. С. С. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр.София осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 60 000лв., частично от 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 25.10.2021г. на паркинг в гр.София пътнотранспортно произшествие, причинено от виновното поведение на Л. Т. А., като водач на л.а.Дачия Докер с ДК № ********, който в нарушение на правилата за движение блъснал ищцата-пешеходец. Като последица ищцата получила травматични увреждания и претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания.
Обезщетяването им претендира от ответника в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва произшествието да е настъпило по описания в исковата молба механизъм, както и счита претенцията за прекомерна по размер. Навежда възражение за съпричиняване от ищцата поради това, че пресичала на място, което не е предназначено за това и в нарушение правилата на ЗДвП. Поддържа, че тежестта на фрактурите и бавното възстановяване са резултат от съпътстваща остеопороза и дегенеративни процеси. Оспорва и началната дата на законната лихва с позоваване на чл. 497, ал. 1 КЗ.
Конституираното по чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на 1 ответника Л. Т. А. не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Като безспорни са отделени обстоятелствата по сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а. Дачия Докер с ДК № ********, страна по която е ответникът; настъпването на посочените в исковата молба дата и място ПТП; отправената извънсъдебна претенция на ищцата до ответника за плащане на обезщетение, представляващо положителна процесуална предпоставка за правото на иск.
С одобрено на 22.02.2023г. споразумение по НОХД № 13490/2022г. по описа на СРС, НО, 104 състав, водачът Л. Т. А. се признал за виновен в това, че на 25.10.2021г. в гр.София, при управление на т.а.Дачия Докер на изхода на паркинга пред бл.24 на ул.Гюешево при извършване маневра „движение назад“ нарушил чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДв.П и чл.119, ал.1 ЗДв.П, като реализирал ПТП с пресичащата зад автомобила пешеходка М. С. С. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека и след употреба на наркотично вещество-кокаин, съставляващо престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /и споразумението, имащо нейните последици по чл.383, ал.1 НПК/ е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това осъщественият от застрахования водач фактически състав на чл.45 ЗЗД е установен, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД по делото е разпитан свидетел-очевидец Д. К. П. и изслушано заключение на вещо лице по САТЕ.
Според показанията на свидетеля в късния следобед на 25.10.2021г. се намирал на уличния тротоар на ул. „Гюешево“. Процесният автомобил „Дачия Докер“ подминал входа за паркинга, след което предприел рязка „момчешка маневра със спирането да тръгне назад веднага“, навлизайки от уличното платно към предблоковото пространство на заден ход. Ударът настъпил със задна лява част на автомобила върху пешеходката М. С. на разстояние от 20-30см от прекъсването на тротоара пред входа на нейния блок. Като видял това свидетелят ударил по колата с ръка, тъй като жената щяла да остане под колата. Сочи, че водачът не погледнал в огледалата, а пешеходката била с гръб спрямо автомобила.
Според САТЕ и поясненията на вещото лице Е. в съдебно заседание товарният 2 автомобил е тип „баничарка“ без задно стъкло, но разполага с изправни странични огледала. Тъй като ищцата се движела бавно, тя изцяло е преминала през видимата зона на лявото странично огледало преди удара. Дава заключение, че водачът е имал техническа възможност да я възприеме и е бил длъжен непрекъснато да контролира пътя зад автомобила съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Възможността на пешеходката да избегне удара е била технически невъзможна-тя се е движила правомерно извън платното за движение в пешеходна зона пред блока и е изненадана в гръб от внезапно потеглилия назад автомобил.
От тези обстоятелства следва, че ишцата не е извършила нарушение на правилата за движение като пешеходец и с поведението си обективно не е допринесла за настъпване на произшествието. Пешеходецът има право да очаква правомерно поведение от водачите и не е длъжен да предполага извършването на опасни маневри без сигнализация. Поради това съдът намира възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за неоснователно.
От представените медицински документи и заключението на СМЕ се установява, че в резултат на произшествието ищцата получила счупване на дясната срамна кост /ос пубис/, счупване на 6-то и 7-мо ребра в дясно и контузия на дясна раменна става и подкожен хематом на главата.
Ответникът поддържа, че тежестта на вредите се дължи на съпътстваща остеопороза след менопауза /T-score -2.38), артериална хипертония и прекаран стар инсулт. В съдебно заседание вещото лице д-р С. разяснява, че обичайният период на възстановяване на костите е 3-4 месеца, но предвид остеопоротичната им структура оздравителният процес обективно се е удължил с около 1-2 месеца. Съдът намира, че наличието на предходно заболяване /остеопороза/ не прекъсва причинно-следствената връзка и не е освобождаващо отговорността обстоятелство за обезщетяване на вредите в пълен обем, доколкото обуславя единствено по-бавното възстановяване от фрактурите. Данните за прекаран лек инсулт през 2010г., артериална хипертония, претърпяна операция на дясното около поради катаракта и развита през 2023г. съдова деменция не са в причинна връзка с произшествието.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителните указания на ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост“ не е абстрактно, а се основана на обективни обстоятелства-характер и тежест на увреждането, интензитет и продължителност на болките, физически и психически последици, възраст на увредения и др.
При определяне на дължимото обезщетение съдът кредитира показанията на свидетеля П.С. /син на ищцата/. Свидетелят установява, че преди ПТП майка му дошла в София за да помага в грижите на внука си. След инцидента била силно стресирана и уплашена. Транспортирал я до с.Крушуна, обл.Ловеч, където живеела 3 със съпруга си /бащата на свидетеля/, като по пътя се страхувала да не катастрофират.
Свидетелят сочи, че за около четири месеца била обездвижена на легло, не можела сама да се обслужва, чувствала се засрамена и безпомощна. За нея денонощно се е грижил съпругът
С.С.. След четвъртия месец започнала да се придвижва с проходилка, после с бастун. В психичен план имала паник атаки, придружени с треперене, задух и сърцебиене при шум от преминаващи коли, наложили продължително и ежемесечно лечение при двама различни психиатри в гр.София.
Преминала на курс по рехабилитация, но и понастоящем изпитва болки в таза и не може да седи на стол продължително време.
При тези обстоятелства и като взе предвид възрастта на ищцата към деня на произшествието /71г./, начина на получаване телесните увреждания; тяхното естество и тежест; продължителността на лечебния и възстановителен период около 6 месеца, претърпените болки и страдания, лични неудобства и затруднения в ежедневието изискващи чужда помощ, както и негативното отражение върху психичното състояние съдът намира за съответно по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв. /25 564.59 евро/. Тъй като предявеният иск е частичен за сумата от 60 000лв. /от общ размер 80 000лв./, предявената част е основателна до размера на 50 000лв., а за разликата до 60 000лв. следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума от деня на уведомяването на застрахователя от увредения или застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото няма данни и не се твърди застрахованият да е уведомил застрахователя за събитието. Не е спорно, че ищцата предявила пред ответника извънсъдебна претенция за обезщетение с образувана преписка /стр.20 и 21/, но липсват доказателства за датата, на която претенцията е била отправена. Ето защо, за начало на дължимата законна лихва съдът приема 15.12.2021г., на която дата е изпратил на ищцата писмо в потвърждение но получената претенция и искане за представяне на документи.
По разноските:
На основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото.
Представлявана е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Р. И.-САК 4 адвокатско възнаграждение от 4541.67лв. /2322.11 евро/.
Ответникът е направил разноски по делото от 500лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 200лв. или общо 700лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 116.67лв. / 59.65 евро/ пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважения иск в размер на 2000лв. /1022.58 евро/, както и платени от бюджетните средства на съда 250лв. /127.82 евро/ разноски за вещо лице и свидетел съобразно уважената част от иска или общо сумата 2250лв. /1150.40 евро/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша № 89Б, Милениум център, да заплати на М.
С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. Т********, сумата от 50 000 лв. /25 564.59 евро/ на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 25.10.2021г., ведно със законната лихва от 15.12.2021г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер 60 000лв., предявен като частичен от 80 000лв., както и искането за законна лихва за периода 25.10.2021-15.12.2021г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, да заплати на адв. Р. И.-САК с адрес гр.София, ул.Т********, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 4541.67лв. /2322.11 евро/.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 116.67лв. / 59.65 евро/.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2250лв. /1150.40 евро/.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Л. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.********
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Разпечатката съдържа 43 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3bd93e0f-6b08-4b94-9e68-827bc8719341