Решение № 291 от 16.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Перник, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720104075 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, представлявано от Николай Иванов Станчев – главен изпълнителен директор и Жанета Малинова Джамбазка – изпълнителен директор срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 0006950890274, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, представлявана от Тодор Анастасов - председател на управителния съвет.

Ищецът твърди между него и С.С.А. е сключен договор за имуществена застраховка „КАСКО“ за МПС – лек автомобил „******* ********“, с рег. № ** **** **, с период на застрахователно покритие от 12.06.2024 г. до 11.06.2025 г., за което е съставена застрахователна полица № ****************/12.06.2025 г.

Излага, че на 16.03.2025 г. по време на движение по третокласен републикански път ****, при км. 13.5 в района на с. ********, със застрахованото МПС е възникнал пътен инцидент, изразяващ се в навлизане на превозното средство в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, част от компрометиран участък. В следствие на това по лекия автомобил са нанесени щети – спукана предна и задна лява гума и деформирани джанти. Причинените повреди наложили ползване на услуга за пътна помощ.

Поддържа, че за настъпилото ПТП е съставен протокол № ****-****-*****-*/16.003.2025 г.

1

Ищецът твърди, че за застрахователното събитие при него е постъпило искане за оценка на щети и е образувана ликвидационна преписка № *********, извършен е оглед и е определено обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 360.87 лв. Сочи, че с преводно нареждане № ***************** от 01.04.2025 г. е превел на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 360.87 лв. Твърди, че е направил ликвидационни разходи в размер на 15.00 лв.

Излага, че по силата на ЗП ответникът стопанисва пътищата от републиканската пътна мрежа и е длъжен да осигурява условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях, в което се включва изграждането, поддържането и стопанисването на надеждни пътища, които да не предполагат настъпването на инциденти.

Твърди, че с покана № 310В014010/18.07.2025 г. е поискал от ответника да му възстанови изплатената по договора за застраховка сума и начислените ликвидационни разноски в размер на още 15.00 лв., което последният не е сторил.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца по банкова сметка с IBAN **** **** **** **** **** **, разкрита в УниКредит Булбанк АД сумата от 375.87 лв., равняваща се на 191.72 евро, представляваща изплатено обезщетение /184.51 евро/ и разноски /7.67 евро/ за причинени имуществени вреди на МПС - лек автомобил „******* ********“, с рег. № ** **** ** по договор за застраховка „КАСКО“, за който е съставена застрахователна полица № ****************/12.06.2025 г., за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2025 г. по републикански път ****, при км. 13.5 в района на с. ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2025 г. до окончателното плащане.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска, като неоснователен.

Оспорва твърденията на ищеца за наличие на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, както и причинно следствената връзка между наличието на такава, настъпването на застрахователното събитие и твърдените имуществени вреди.

Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, като излага, че същият няма материална доказателствена сила относно механизма на настъпване на ПТП.

Оспорва доказателствената стойност на представените общи условия за застраховка „Каско на МПС“, като твърди, че те не са подписани от страните, с означаване датата, на която е станало това.

Прави възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на настъпилите вреди от увреденото лице, като излага, че последното е управлявало МПС с превишена скорост, която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е била 50 км/ч. Отделно счита, че водачът на застрахованото МПС е нарушил задължението си, вменено му в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозваното средство, с превозвания товар, с 2 характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да може да на спре пред всяко предвидимо препятствие.

Ответникът оспорва доказателствената стойност на представената полица за застраховка, като твърди, че тя не е подписана от страните и не удостоверява действителното и сключване.

Ответникът оспорва, ищецът да е изяснил всички относими обстоятелства от значение за заплащането на застрахователно обезщетение. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени доказателства. Счита, че не е представен разходен документ за закупуване на увредените гуми, както и за вида, марката и модела на същите.

Излага, че липсват доказателства, сключеният договор за застраховка да покрива вредите от твърдения застрахователен риск.

Твърди, че изцяло е изпълнил задълженията си по чл. 30, ал. 1 от ЗП.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск, при условията на евентуалност – да намали размер на застрахователното обезщетение поради съпричиняване от увреденото лице. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск по изложени в същата съображения. Искането към съда е да уважи исковата претенция и да присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника му – юрисконсулт С. Т. оспорва иска. Моли съда да го отхвърли по изложени в съдебно заседание аргументи. Претендира направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

От приобщените в хода на съдебното дирене протокол за ПТП № 2025 1028-50565-1 от 16.03.2025 г., свидетелство за регистрация на МПС № *********, показания на свидетелката Г. С. С. и съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. В. безпротиворечиво се установява, че на 16.03.2022 г. в тъмната част на денонощието, свидетелката С. е управлявала лек автомобил марка „*******“, модел „********“, с рег. № ********, собствен на С.С.А. по път трети клас № **** в посока от с. ******** към с.

*******, община Радомир. В участъка на км. 13.5 свидетелката е преминала с двете десни гуми на лекия автомобил през неравност на пътя, с дълбочина около 30 см - 40 см, която не е била обозначена и обезопасена. В резултат на това са спукани предна и задна десни гуми на лекия автомобил и са деформирани двете джанти. Вещото лице, като е взело предвид марката и модела на унищожените автомобилни гуми и е приложило редукция съобразена с 3 годината им на производство и дълбочината на протекторите им, е дало заключение, че общата им пазарна стойност е 224.69 лв., която се равнява на 114.88 евро.

Експертът е посочил, че причинените щети могат да се получат при преминаване с ниска скорост през дълбока пътна неравност, както и при преминаване с висока скорост през недълбока пътна неравност. Отразил е, че обичайните разноски за определяне на застрахователно обезщетение са между 10 лв. и 20 лв.

По делото е приложена фактура № 24/16.03.2025 г., ведно с фискален бон от която се установява, че С.А. е заплатил сумата от 150 лв. за пътна помощ за МПС марка „*******“, модел „********“ , с рег. № ********.

От представената застрахователна преписка се установява, че между ищеца – „Дженерали Застраховане“ АД и С.С.А. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, за което е съставена полица № **************** за лек автомобил марка „*******“, модел „********“, с рег. № ******** със срок от 13.00 ч. на 12.06.2024 г. до 23.59 ч. на 11.06.2025 г. и застрахователно покритие „Пълно каско“. Съгласно т. 14 от приложените общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на Дженерали Застраховане АД един от покритите рискове е настъпване на пътно-транспортно произшествие. В т. 15.1 е предвидена възможността за ползване на пътна помощ при ПТП на територията на РБ.

По искане на застрахованото лице от 31.03.2025 г. за настъпилото застрахователно събитие, ищецът е съставил опис на претенция № *********/19.03.2025 г. След извършена оценка е съставен опис-заключение по претенцията, като е прието, че настъпилите имуществени вреди са както следва – на стойност 94.42 лв. за подмяна на предна дясна гума; на стойност 135.88 лв. – за подмяна на задна дясна гума и 150 лв. – разход за пътна помощ.

Видно от ликвидационен акт № *******/31.03.2025 г. и авизо за превод от 01.04.2025 г. на застрахования е преведена сумата от общо 360.87 лв.

С покана изх. № 310004835/09.07.2025 г. ищецът е поискал от ответника да му заплати сумата от общо 375.87 лв., с която да му възстанови заплатеното на застрахованото лице обезщетение за претърпените имуществени вреди и ликвидационни разходи на стойност 15 лв.

С писмо изх. № 53-00-467/17.07.2025 г. ответникът е отказал да възстанови претендираната сума.

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

В настоящия случай безспорно установено е, че ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „*******“, модел „********“, с рег.

4

№ ******** е изплатил на застрахованото лице сумата от общо 360.87 лв. за обезщетяване на причинените му имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП - преминаване през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно по път трети клас № **** в посока от с. ******** към с. *******, двете в община Радомир.

Следователно той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респективно до възложителя на работата при която е причинена, до размера на заплатената сума.

Спорен е въпросът за отговорността на ответника по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Фактическият състав за ангажирането и е предвиден в чл. 49 от ЗЗД, според която норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. От разпоредбата следва, че за уважаване на исковата претенция срещу ответника в тежест на ищеца е да установи, че е настъпило ПТП, в резултат на което са претърпени имуществени вреди, като причина за това е компроментиран пътен участък, поддържането и ремонтът, на който са задължение на ответника, възложено от него на трети лица.

Път № **** Бобораци - Жедна – Касилак – Кондофрей – ******* - ******** – гара ******** - Долна Диканя (Даскалово - о.п. Дупница) е републикански път по смисъла на чл.

3 от ЗП. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП като задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ е вменено осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Тези дейности ответникът осъществява чрез възлагането им на свои работници и служители или по договори с други юридически лица.