Решение № 1411 от 01.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Плевен, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430101556 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Т. И. К. от гр. Плевен против **** и **** В молбата се твърди, че на 16. 05. 2025 год. между **** заемодател, от една страна, и Т. И. К.- заемател, от друга, е бил подписан договор за паричен заем № ****. Твърди се, че страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 000 лв. Твърди се, че при сключването на гореописания договор е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, като са дадени две възможности, а именно: посочване на физическо лице- поръчител или подписване на договор за поръчителство с избрано от кредитодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че без обаче да бъде предоставена реална възможност за избор заемодателят е представил на ищеца като единствена възможност подписването на договор за предоставяне на гаранция. Твърди се, че страни по договора са **** и Т. И. К.. Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключените договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство, ищецът е заплатил дължимите суми. Твърди се, че заемателят Т. К. е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или 1 търговска дейност. Твърди се, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9 ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договорите за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Твърди се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, като в случая тези суми не са включени в ГПР.

Твърди се, че в случай на включването на същите в ГПР последният би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди се, че възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Твърди се, че сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита. Твърди се, че от съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционният договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.

26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Твърди се, че заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна- нищожни са цялата поредица от сделки. Твърди се, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, то този договор е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен като противоречащ на 2 изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Твърди се, че съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписаните договори към момента на сключването им и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Твърди се, че в настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Твърди се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

Твърди се, че противоречието на процесния договор на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на неговата недействителност в цялост, съгласно чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че нормите на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В заключение ищецът моли съда да прогласи недействителността на сключените между ищеца и първи ответник договор за потребителски кредит № ****/ 16. 05. 2025 год., както и да прогласи за недействителен и сключеният между ищеца и втория ответник договор за предоставяне на гаранция № ****/ 16. 05. 2025 год. Отделно от това ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 25 евро всеки един поотделно, представляваща недължимо платена сума по договорите за потребителски кредит и предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

3

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че на 16. 05. 2025 год. между Т. И. К. от гр. ****, в качеството му на кредитополучател, и **** в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата на който ***** е предоставило на ищеца сумата в размер на 1 000 лв., които ищецът се задължил да върне в едномесечен срок, заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 49. 75 % и годишен процент на разходите в размер на 63. 90 %. Страните са договорили, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на ***** банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ****юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Не се спори между страните, че между Т.

И. К. и "****е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с ****, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно приложение № 1.

При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Сключеният между Т. И. К. и **** договор е потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез 4 извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63. 90 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с **** което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 5 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че "****" ***е едноличен собственик на капитала на ****като двете дружества са с един адрес на управление. Същевременно съгласно чл. 8 ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство ***** е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.