Присъда № 14 от 26.10.2022, Районен съд - Луковит

МОТИВИ

Към Присъда № 14 от 26.10.2022 г. по НОХД № 149/ 2021 г. по описа на Районен съд - Луковит.

От Районна прокуратура - ***, ТО – ***, след проведено досъдебно производство № 248/ 2018 г. по описа на РУ МВР - ***, е внесла обвинителен акт, с който срещу подсъдимата Н. К. Н. е повдигнато обвинение, за това, че в периода от месец май 2018 г. до месец март 2021 г. в гр. ***, като е осъдена по силата на Решение № 86/ 06.12.2017 г. по гражданско дело № 514/ 2017 г. по описа на Pайонен съд Луковит, влязло в сила на 29.12.2017 г., да издържа свои низходящи - дъщеря си Г. А.

В., родена на *** и сина си П. А. В., роден на ***, чрез техния баща и законен представител А. В. Р. от гр. ***, като му заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева /сто и петнадесет лева/ за всяко дете, съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 31 месечни вноски в общ размер на 7 130 /седем хиляди сто и тридесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът конституира малолетните деца П.А.В. и Г. А. В. представлявани от техния баща и законен представител А. В. Р., чрез повереника си адв. Р.М., като частни обвинители в наказателния процес.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което да се отложи да изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители адв. Р.М. пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на подсъдимата в средния размер.

В съдебното заседание подсъдимият не се явява. След извършена проверка от РУ - Луковит подсъдимата Н. К. Н. не беше намерена на адреса си в ***, като нейната майка К.Н. е получавала съобщенията и призовките, със задължение да ги предаде на подсъдимата. Подсъдимата неуспешно е призовавана и по телефона, която възможност дава разпоредбата на чл. 178, ал. 11 НПК, което е удостовероно писмено от съответното длъжностно лице при РС – Луковит. Изискана е справка за пътуванията извън страната, от която се установява, че Н. е напуснала страната на 20.04.2021 г. през ГКПП Видин мост с лек автомобил в 22:06 часа. По делото са налице данни, че същата е влизала в България, но след това е напуснала страната на 13.09.2022 г. в 00.25 часа през ГКПП „Калотина шосе“.

Съдът, като съобрази гореизложеното и като взе предвид обстоятелствата по делото, прие, че съдебното производството следва да протече при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Налице са категорични данни, че подсъдимата се намира извън пределите на Република България и местоживеенето й не е известно. Въпреки, че е не обвинена в извършването на тежко умишлено престъпление, съдът прие, че отсъствието на подсъдимия в съдебното заседание няма да попречи за разкриването на обективната истина. Ето защо, на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, съдът разгледа делото в отсъствието на подсъдимата Н..

Определения служебен защитник на подсъдимия – адв. Н.Л., пледира за постановяване на присъда, с която на подсъдимата се наложи наказание в минимален 1 размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н. К. Н. е родена на *****, с ЕГН **********.

През 2011 г. подсъдимата била на гости в гр. ***, където се запознала със свидетеля А. В. Р. и след това двамата заживели на семейни начала в дома на родителите на Р. в ***. На *** им се родила дъщеря Г. А. В., а на *** се родил и синът им П. А. В.. На неустановена дата през 2016 г. свидетелят Р. и подсъдимата се разделили, като тя заминала за гр. ***, а двете деца останали в гр. ***, като грижи за тях полагал баща им и неговите родители.

С Решение № 86/ 06.12.2017 г. по гр. д. № 514/ 2017 г. по описа на Районен съд Луковит, влязло в сила на 29.12.2017 г., упражняването на родителските права над двете малолетни деца Г. А. В. и П. А. В. било предоставено на баща им А. В. Р., а майката, подсъдимата Н. била осъдена да заплаща на всяко от двете деца чрез техния баща и законен представител А. В. Р., месечна издръжка в размер на 115.00 лева, за всяко дете, или общо сумата от 230 лв. месечна издръжка

Подсъдимата не изпълнявала регулярно задължението си ежемесечно да изплаща дължимата издръжка. На 01.12.2018 г. тя превела на името на бащата сумата от 460 лв. /две месечни вноски/, а на 24.12.2018 г. още 230 лв. /една месечна вноска/.

На 27.02.2021 г. отново изпратила сумата 230 лв. /една месечна вноска/. Тоест от момента на влизане в сила на съдебното решение, подсъдимата е изпълнила задължението си за плащане на едва 4 месечни вноски за издръжка, с което, и доколкото не е посочено за кой месец се отнася плащането, е погасила задължението си за месеците януари - април 2018 г. За периода месец май 2018 г. до месец март 2021 г. същата не изпълнила задължението си за плащане на месечна издръжка за двете си деца.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на приобщения по делото доказателствен материал събран на досъдебното производство: преписизвлечения от актове за раждане на децата /л.18,19 ДП/, разписки за платени суми /л.13,15,58/, препис от съдебно решение /л.22/, социален доклад /л.26/, протоколи за разпит на свидетелите /л.34-37, 56/, справка за съдимост /л.39/, протокол за разпит на обвиняем /л.62/, автобиография /л.63/, декларация /л.64/.

Така описаната фактическа обстановка е възприета от решаващият съдебен състав въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на свидетелите А. В. Р., Г.Л.Т., П.К.П. и Б.Ц.П..

Съдът приема за достоверни показанията на разпитаните А. В. Р., Г.Л.Т., П.К.П. и Б.Ц.П., тъй като те са логични, непротиворечиви, последователни, житейски правдиви, непосредствено възприети от свидетелите и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. От разпитите на посочените свидетели се установяват обстоятелствата, относно неизпълнението от страна на подсъдимата да заплаща месечни вноски по определената издръжка за двете деца, фактите, че в инкриминирания период само бащата и неговите близки са се грижили и издържали двете деца, а майката /подсъдимата/ не се е интересувала от отглеждането и развитието им.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Н.

К. Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК.

Подсъдимата Н. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец май 2018 г. до месец март 2021 г. в 2 гр. ***, като е осъдена по силата на Решение № 86/ 06.12.2017 г. по гражданско дело № 514/ 2017 г. по описа на Pайонен съд - Луковит, влязло в сила на 29.12.2017 г., да издържа свои низходящи - дъщеря си Г. А. В., родена на *** и сина си П. А. В., роден на ***, чрез техния баща и законен представител А. В. Р. от гр. ***, като му заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева /сто и петнадесет лева/ за всяко дете, съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 31 месечни вноски в общ размер на 7 130 /седем хиляди сто и тридесет/ лева Обект на престъплението по чл. 183 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл. IV на НК.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка, за което има влязло в сила съдебно решение на граждански съд, на низходящ в размер на две и повече месечни вноски. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

В действителност от събраните в хода на досъдебното и съдебно производството доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимата Н. не е изпълнил семейноправните си задължения по издръжка на своите низходящи – двете деца - Г. А.

В. родена на *** и П. А. В. роден на ***, за повече от два месеца. Касае се за формално неизпълнение на задължението по чл. 143, ал. 2 от СК „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото“, за период от 31 месеца, през който подсъдимата съзнателно, при липса на обективна невъзможност е неглижирала семейноправните си задължения към своите низходящи.

За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; новото семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка /в този смисъл Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК/.

Формата на изпълнителното деяние е бездействие, налице е и причинноследствената връзка между това бездействие и незаплащането на издръжката. Самата подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че е осъдена по влязлото в сила съдебно решение, при което съдът намира, че е налице съзнателно неизплащане на дължимата месечна вноски от месец май 2018 г. до месец март 2021 г. вкл., тъй като с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 86/ 06.12.2017 г. по гр. д. № 514/ 2017 г. по описа на Районен съд - Луковит, влязло в сила на 29.12.2017 г., като осъдено лице Н. е била задължена да заплаща издръжка, поради което следва да понесе наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност 3 да е обвързана с гражданско-правната погасителна давност.

В настоящия случай, необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 НК е налице. Подсъдимата Н. К.

Н. е извършила деянието при условията на пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

Налице е умисъл на дееца – при осъществяването на действията си е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.

Ето защо съдът призна подсъдимата Н. К. Н., за виновна, в това, че в периода от месец май 2018 г. до месец март 2021 г. в гр. ***, като е осъдена по силата на Решение № 86/ 06.12.2017 г. по гражданско дело № 514/ 2017 г. по описа на Pайонен съд Луковит, влязло в сила на 29.12.2017 г., да издържа свои низходящи - дъщеря си Г. А.

В., родена на *** и сина си П. А. В., роден на ***, чрез техния баща и законен представител А. В. Р. от гр. ***, като му заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева /сто и петнадесет лева/ за всяко дете, съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 31 месечни вноски в общ размер на 7 130 /седем хиляди сто и тридесет/ лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, я осъди на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на така наложеното наказание, за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С така определеното наказание, съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на закона.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимата е наложено наказание за извършеното от нея престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна видът и размерът на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца с оглед на неговата справедливост.