Решение № 4078 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4078 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110103001 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен о т М. Й. И., ЕГН **********, адрес:

*********** срещу „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление:

********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми в размер на 181.95 лв. главница, 241.26 лв. лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до 11.03.2024 г., 194.89лв. неолихвяеми вземания и 125лв. присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело 9411/2011 по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ З. Д. с рег.№ *** на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. № 9411/2011г. на ВРС, в полза на БНП П.П.Ф.ЕАД на 02.08.2011г. срещу М. Й. И. е издаден изпълнителен лист за сумата 181.95 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № CRED – *********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2011 г. до окончателното плащане на задължението; сумата 37.75 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.07.04 г. - 28.01.05 г., сумата 157.18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2004 г. до 13.06.2011 г.. Въз основа на него било образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ З.Д.с peг.№ *** на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна. На 19.01.2012г. на ищеца е връчена ПДИ. На 22.03.2012г. е наложен запор на трудово възнаграждение. На 15.05.2015 г. е сключен договор за цесия между кредитора и ответника. На 08.09.2015 г. пред ЧСИ е депозирана молба за конституиране на „К.И.И. БГ" ЕАД като взискател по делото, като са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ. На 04.12.2015г. е депозирана молба за уведомяване на длъжника за цесията. На 23.02.2017 г. е поискан запор на трудово възнаграждение, а на 24.11.2017 г. запор на банкови сметки на длъжника. На 04.04.2018 г. е направен опит за запор на трудово възнаграждение на длъжника в М.ЕООД, но съобщението е останало невръчено.

1

На 04.04.2018 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. На 17.04.2018г. по делото е депозирана молба за опис на движими вещи, като ЧСИ е разпоредил извършване на такъв на 20.01.2020 г. Описът е пренасрочен за 31.07.2020 г.. На 08.11.2023 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки и опис на движими вещи, а на 13.02.2024 г. за запор на банкови сметки и трудово възнаграждение. Сочи, че от получаване на запорните съобщения в банките на 12.04.2018г., по изпълнителното дело с № 20118080402660 по описа на ЧСИ З.Д.с рег.№ *** на Камарата на ЧСИ до 13.04.2023г. не са извършвани изпълнителни действия.

Навежда доводи, че общата погасителна давност е настъпила най-късно на 18.04.2023г., като насрочването на опис не прекъсва давността. За периода от 12.04.2018г. до 13.04.2023г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на положително решение по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на И. на задълженията по сключения договор за кредит било инициирано производство по реда на чл. 410 ГПК, в резултат на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9411/2011г. по описа на ВРС.

На 02.08.2011г. бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 20.12.2011г. било образувано изпълнително дело № 2660/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д. Взискателят овластил ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва действия срещу длъжника, като така давността за вземанията е прекъсната. По време на изпълнителния процес давност не била текла. Такава започнала да тече след 26.06.2015г. съгласно TP № 2/2013г. на ОСГТК. Извършените действия по изпълнението са прекъснали давността за вземанията. След 26.06.2015 г. са извършени следните изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността: на 08.09.2015 г. ответникът е конституиран като взискател, като е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, поискал е насрочването на опис, оценка и публична продан на вещи на длъжника; на 04.04.2018 г. до О. Б.АД, Б.П.Б.АД, О. Б. Б.АД и Ю.Б.АД са изпратени запорни съобщения, както и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от "СЕВ ПАК". Банките са признали вземането и са наложили запор; на 12.12.2019 г. и 20.05.2020 г. са изготвени и впоследствие изпратени до длъжника ПДИ с насрочена дата за опис на движими вещи; на 06.02.2024г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД за запор на вземанията на длъжника по банкови сметки; На 26.04.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от К.З.О. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от „БНП П.П. Ф.” ЕАД, ЕИК 130697606, е инициирано ч.гр.д. № 9411/2011г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. Издадена е Заповед по чл.410 ГПК № 5816/21.06.

2011 год., а след влизането й в сила е разпоредено на 14.07.2011г. издаване на изпълнителен лист срещу М. Й. И.. Н а 02.08.2011г. по ч.гр.д. № 9411/2011г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, който обективира задължение на М. Й. И., в полза на „БНП П. П.Ф.” ЕАД за сумата в размер на 181.95 лв. (сто осемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща неплатени вноски по сключен договор за потр.кредит № CRED – ********** г.; сумата в размер на 37.75 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода 30.07.04 г. - 28.01.05 г., сумата в размер на 157.18 лв. (сто петдесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2004 г. до 13.06.2011 г., ведно със законната лихва върху 2 главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.06.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 (сто двадесет и пет) лева - разноски по делото за държавна такса и юриск. възнаграждение.

Посредством молба от кредитора, по описаните задължения на 20.12.2011г. е образувано изпълнително дело №******** по описа на ЧСИ З. Д.с рег.№*** на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.

На 19.01.2012г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 06.02.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател С.** ЕООД.

На 08.09.2015г. е подадена молба от К.И.И. БГ ЕАД за конституиране като взискател по силата на договор за цесия от 15.05.2015г. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.

На 22.02.2017г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника.

На 27.02.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател М.

На 04.04.2018г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника.

С молби от 17.04.2018г. и 27.09.2019г., взискателят е поискал извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, като описът е насрочен за 20.01.2020г. и пренасрочен за 31.07.2020г..

На 20.05.2020г. взискателят е уведомен от ЧСИ, че ще се извърши опис и оценка на движими вещи на длъжника, като му е указано, че следва да внесе такси по ТТРЗЧСИ.

С молби от 09.02.2022г. и 08.11.2023г. взискателят е поискал извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, запор на трудово възнаграждение и банкови сметки.

На 06.02.2024г. е наложен запор на банкови сметки.

С молба от 13.02.2024г. взискателят е поискал извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, запор на трудово възнаграждение и банкови сметки.

На 26.02.2024г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника при работодател К.з.О.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело 3 да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.

Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Взискателят е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.

За да се извърши преценка дали процесните вземания са погасени по давност, следва да се съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на тях.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който е предвидена възможност за предявяване на искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил 4 спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.