Решение № 711 от 15.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Плевен, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.а при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20254430104631 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от ***- *** и *** - ***, чрез процесуален представител ***, против Е. Д. И. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.

Плевен, ул. „***“ №***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумите 25,59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022г. до 30.06.2022г., ведно със законната лихва от 16.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 5,32 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. д о 08.04.2025г., както и суми за дялово разпределение: 9,84 лева - главница за периода от 01.05.2022г. до 31.07.2022г., ведно със законната лихва от 16.04.2025г. д о окончателното изплащане на вземането, и 3,34 лева - лихва за периода от 16.07.2022г. до 08.04.2025г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по 1 чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3590/2025 г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника. След подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, на заявителя е указано с Разпореждане да предяви иск за установяване на вземането си, като е образувано настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът е находящ се в гр.София. ***. общ.“***“, ул.“***“, бл.***. Изложени са съображения, че ответникът е в качеството на законен наследник на Д.Т. И., който е бил собственик на имота и е починал на ***г., на това основание е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № ***/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ищецът излага доводи, че ответникът Е. Д. И. е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор чрез пълномощник адв. *** от САК. В отговора са изложени доводи, че задължението, предмет на настоящото дело, е изцяло погасено чрез доброволно плащане. Ответникът прилага платежно нареждане. Моли да бъде съобразено настъпилото плащане и да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. Излага доводи, че делото е с незначителен материален интерес и ниска фактическа и правна сложност. Отправя искане да бъде отхвърлена претенцията, поради настъпило плащане.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Постъпили са Молба Вх. №***/03.04.2026г. и Молба Вх. № ***/20.04.2026г., с което е изразено становище по същество. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е заплатил сумата от 30 евро. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

2

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява не се представлява. С отговора на исковата молба моли да бъде съобразено направеното плащане, и претенцията да бъде отхвърлена поради извършено плащане. Моли да не се присъждат разноски, алтернативно- да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №3590/2025 г. по описа на РС-Плевен / и ч.гр.д.

20251110122203 по описа на Софийски районен съд/ се установява, че ищецът е депозирал на 16.04.2025г. пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Делото е изпратено по подсъдност на

РС-Плевен с

Определение №21082/13.05.2025г. на Софийски районен съд, като е образувано ч.гр.д. №3590/2025 г. по описа на РС-Плевен. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1918/12.06. 2025г. След депозирано възражение от длъжника по реда на чл.

414 ГПК, с Разпореждане на съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок.

Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот. Всички фактури са издавани на името на Д.Т.

И.. Видно е от представените заверени копия на нотариални актове, и заверени копия на съдебни решения на л. 14-л.34, л. 36-л.50 от делото, както и от заверено копие на препис извлечение от акт за смърт на Д.Т. И. /починал на ***г./ на л. 35 от делото, както и от приложеното към отговора на искова молба заверено копие на Удостоверение за наследници Изх. №***/24.01.2023г. на Д.Т. И., че ответникът в настоящото производство Е. Д. И. има качеството на законен наследник на Д.Т. И., като е негов ***.

Видно е от представеното заверено ксерокопие, че на 03.06.2020г. е сключен договор при Общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия, сключен с „***“ ЕООД. Представени са също така и заверено ксерокопие на Договор от ***г. с „***“ ЕООД, както и заверено ксерокопие Протокол от проведено общо събрание на етажните 3 собственици на ул. „***“ от дата ***г.

Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Доколкото ответникът е собственик на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответникът е собственик на апартамент в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.

Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

4

Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Не се констатират неравноправни клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.

Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като собственик и потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че исковите суми за главница са били дължими от ответника към подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви.

На основание гореизложеното, Съдът намира, че искът с правно основание с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв. Съдът приема обстоятелството за извършено плащане от страна на ответника на сумата от 30 евро за доказано, на първо място поради изявлението на ищеца, и на второ – доколкото това признание от страна на ищеца е изявление за неблагоприятен за него факт.

5

Поради гореизложените съображения предявеният иск за сумите 25,59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022г. до 30.06.2022г., ведно със законната лихва от 16.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 5,32 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 08.04.2025г., както и суми за дялово разпределение: 9,84 лева - главница за периода от 01.05.2022г. до 31.07.2022г., ведно със законната лихва от 16.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,34 лева - лихва за периода от 16.07.2022г. до 08.04.2025г., следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

По отношение на разноските:

Съдът намира, че ответникът Е. И. не е погасил изцяло дълга си преди процеса и е станал повод за завеждане на делото. По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в исковото производство, възлизащи на 50 евро за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.