Решение № 33 от 30.03.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр. Добрич, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски при участието на секретаря С. Б. в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело № 20263200200107 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от “Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието”, Кралство Н., по преписка с реф.№***, във връзка с признаване на финансова санкция-глоба в размер на триста и десет евро, постановена по отношение на «B. G.»-роден на ***г. в Република **********с последен известен адрес в гр.Д., Б.*** След справка по реда на чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ лицето е идентифицирано като Б. Г. с ЕГН:**********, гражданин на Република . и на Република Б., с постоянен и настоящ адрес идентични с тези по удостоверението. В хода на призоваването заинтересованото лице не е открито на регистрирания постоянен адрес. Точното местоживеене на гражданина в Република Т. не е известно. Поради факта, че Б. Г. не може да бъде намерен, за да бъде призован, на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, във в-ка с чл.21, т.3 от ЗПП, съдът допусна предоставянето на правна помощ на заинтересованото лице под формата на процесуално представителство и защита.

Подсъдността за признаване и изпълнение на решения за налагане на финансови санкции е уредена в чл.31 от ЗПИИРКОРНФС, като компетентен да разгледа искането е окръжният съд по местоживеене или по обичайното местопребиваване на лицето.

„Местоживеенето” се регламентира от разпоредбата на чл.93, ал.1 и чл.94, ал.1 от ЗГР.

1

Съгласно чл.48, ал.7 от КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

В случая безусловно е налице постоянен адрес в гр.Добрич, при настоящ, но неизвестен адрес в Република **********поради което приложима е първата алтернатива по чл.31 от ЗПИИРКОРНФС, предпоставяща и подсъдността на казуса на ОС-гр.Добрич.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич пледира за признаване и приемане на санкцията за изпълнение.

По отношение на Б. Г. производството се проведе задочно-по реда на чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Служeбният защитник не оспори фактическите и правните предпоставки за уважаване на искането, доколкото санкционираното деяние не осъществявало състав на нарушение по б. законодателство.

С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено постановление от 12.09.2025г. на несъдебен административен наказващ орган-„***, ***“, Кралство Н.. Със същото на заинтересованото лице е наложена глоба в размер на триста и десет евро, за това, че на 15.08.2025г. в района на „***“ е управлявало МПС с „остри“необезопасени части, които в случай на сблъсък биха могли да представляват риск от телесни наранявания на други участници в движението. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на Кодекс за движение по пътищата на Кралство Н. Постановлението е влязло в сила на 24.10.2025г. Касае се за деяние, попадащо в приложното поле на чл.30, ал.2, т.1 закона, за което не се изисква двойна наказуемост. В този аспект възражението на защитата е неоснователно.

Възложената санкция не е в размер по-малък от установения минимум, като подлежащото на признаване и изпълнение вземане възлиза на триста и десет евро. Съдът не констатира наличието и на други основания да се откаже признаването и изпълнението на санкцията, визирани от разпоредбата на чл.35 на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е протекла неприсъствено-писмено, но с уведомяване на нарушителя относно сроковете и процедурата за обжалване. В представеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета нидерландските власти изрично са посочили тези обстоятелства в б.“з“, т.2, б.“б“. Удостовереното обстоятелство не се оспорва от защитата.

Воден от изложените констатации и съображения, на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

Признава и приема за изпълнение имущественото наказание по наказателно 2 постановление от 12.09.2025г. на „***“, Кралство Н., по преписка с реф.№***, с което и на основание чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на Кодекс за движение по пътищата, на Б. Г. с ЕГН:**********, гражданин на Република Т. и на Република Б., е наложена глоба в размер на триста и десет евро. След влизане на решението в сила, преписи от същото, от удостоверението и от формуляра да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение. За допуснатото признаване и разпореденото изпълнение да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, като копие от уведомлението се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд–гр.Варна в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________

3