Решение № 3881 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3881 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100507062 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на М. Н. и С. Н. чрез адвокат Е. срещу Решение 6454 от 10.04.2024г., постановено по гр. д. № 50064/2023г. по описа на Софийски районен съд, 174 с-в, в частта му, с която са уважени, предявените срещу жалбоподателите от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за цена на ТЕ за периода 01.07.2020г.30.04.2022г, вземания за мораторна лихва за периода 15.09.2021г.-29.08.2023г. върху цената на доставената и неплатена ТЕ, за цена на услугата „дялово разпределение“.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за доказано облигационно отношение поради недоказване на право на собственост върху имота на наследодателя им. Други конкретни оплаквания няма, а се преразказват мотивите на СРС с твърдени за неправилност Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба на С. Н. за основателна, а тази на М. Н. за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Ищцовото дружество претендира процесните суми от двамата ответници в качеството им на наследници на В.К.С. и на собственици по наследяване на процесния топлоснабден имот.

1

По делото с отговорите на исковата молба не е оспорено обстоятелството, че имота е бил собственост на В.С.. Същото се доказва и от подписания от нея в качеството на собственик протокол от общо събрание на етажната собственост на адреса за избор на дружество, което да извършва дяловото разпределение на ТЕ в сградата. Възражението, че процесният имот не е собственост на В.С., е направено за пръв път с въззивната жалба и като преклудирано не може да бъде разглеждано от въззивния съд

Установява се по делото от представеното по делото на л. 45 удостоверение за наследници, че наследник на В.К. е само ответницата М. Н.. В това удостоверение не фигурира като наследник ответника С. Н.. Следователно С. Н. не може да отговаря за задълженията на В.С. към ищцовото дружество възникнали до нейната смърт и освен това не е придобил собственост по наследяване от нея върху процесния имот.

Не е ясно от кои писмени доказателства е приел съдът, че С. Н. е бил съсобственик. В.С. е починала през 2021г. Тя е имала син, но той е починал преди нея през 2020г. без да остави други наследници освен самата В.. Тя е имала и сестра Д. Н., която също е починала преди нея, а именно през 2019г. и чийто съпруг е ответника С.

Н.. С. Н. макар да е наследник на своята съпруга Д. Н. (сестра на В.С.) не се явява наследник на В.. Тъй като единствената сестра на В.С. – Д. К. Н. е починала преди нея (на 26.12.2019г.), то на основание чл. 10, ал. 2 ЗН, Д. Н. се замества от своята единствена дъщеря – ответницата М. С. Н., която получава по право на заместване дела на покойната си майка от откритото през 2021г. наследство на В.С.. Съпругът на Д. Н. – С. Н., не наследява по заместване, тъй като законодателят е ограничил кръга на лицата, които могат да наследят по заместване в хипотезата на чл. 10, ал. 2 ЗН. Изрично в чл. 10, ал. 2 ЗН е посочено, че починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват от своите деца и внуци. Тази разпоредба е специална досежно фактическите състави на заместване в наследяването по закон. Императивна е по своя характер и намира приложение във всички случаи, когато са призовани към наследяване братя и сестри, починали преди наследодателя или недостойни по смисъла на чл. 3 ЗН (в този смисъл Решение № 125 от 25.01.2017г. на ВКС по гр. д. № 2325/2016г., II Г.О., Г.К., Решение № 16 от 7.II.1985 г. по гр. д. № 904/84г., I Г.О. на ВС, Определение № 60377 от 8.11.2021г. на ВКС по гр. д. № 2668/2021г., I Г.О., Г.К., Решение № 1053 от 7.10.2008г. на ВКС по гр. д. № 4061/2007г., IV Г.О., Г.К., Решение № 661 от 18.11.2003г. на ВКС по гр. д. № 319/2003г., I Г.О., Г.К. и др.). Следователно, липсва материалноправна легитимация на ответника С. Н., тъй като същият не е наследник на В.С., съответно исковете спрямо него са неоснователни и неправилно уважени.

От изложеното се налага извод, че М. Н. е единствен законен наследник на В.С. и единствен собственик на процесния имот. Видно от СТЕ, сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през исковия период и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената ТЕ, поради което неоснователно се явява наведеното възражение, че отразеното в сметките количество ТЕ не е „консумирано“.

Неоснователно е своевременното направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 33 от приложимите ОУ на ищеца (публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016г. в сила от 12.08. 2016г.), приети като доказателства и неоспорени, срокът за плащане на месечно дължимите суми е 45 дни от изтичане на периода за който се отнасят. Следователно задължението за м.07.2020г. е станало изискуемо на 15.09.2020г. и давността би изтекла на 15.09.2023г., а исковата молба, с която се прекъсва давността е от 08.09.2023г. – преди изтичане на давностния срок за вземането за м.07.2020г.

2

Други оплаквания няма в жалбата, поради което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част относно сумите, дължими от ответницата М. Н., в размер на ¾ от общото задължение. Решението следва да бъде отменено в частта за за уважаване исковете срещу ответника С. Н. и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете срещу него да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При това положение, право на разноски имат въззивникът – ответник С. Н. и въззиваемото дружество. На въззиваемия следва да се присъдят направените разноски за държавна такса за въззивното дело, съобразно неговия изход, която СГС приема, че следва да се определи в размер на 6,65 евро (1/4 от платената по общата въззивна жалба на двамата ответници държавна такса в размер на 51,99 лева).

Въззиваемото дружество има право на разноски, дължими от ответницата М.

Н., за юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в размер на 25,56 евро, като от него се присъдят 19,17 евро (3/4 от 25,56 евро).

Решението следва се отмени, съобразно изхода на спора, и в частта по разноските присъдени срещу ответника С. Н.. Доколкото СРС е определил общо дължими от двамата ответници съдебни разноски в размер на 754,46 лева, СГС намира, че решението следва да се отмени над размера от 289,31 евро (565,85 лева – ¾ от 754,46 лева) – присъдени на ищеца разноски.

За първата инстанция е представен отговор на исковата молба поотделно от всеки от ответниците, като за ответника С. Н. разноски за адвокат не са доказани (представен е договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение единствено от ответницата М. Н.), поради което СГС приема, че на ответника С. Н. не се дължат допълнително разноски за първа инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 6454 от 10.04.2024г., постановено по гр. д. № 50064/2023г. по описа на Софийски районен съд, 174 с-в, в частта с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу С. Х. Н. с ЕГН ********** искове по чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 386,94 лева, представляваща ¼ от цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законна лихва за периода от 08.09.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от 54,65 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.08.2023г., както и за сумата от 8,27 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 08.09.2023г. до изплащане на вземането, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявените искове като неоснователни.

ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските, с която С. Х. Н. е осъден да заплати разноски на „Топлофикация София“ЕАД и в частта, с която са присъдени в полза на дружеството съдебни разноски над сумата от 565,85 лева (289,31 евро).

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА М. С. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046, сумата от 19,17 евро разноски за въззивното дело.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046, ДА ЗАПЛАТИ НА С.

3

Х. Н. с ЕГН **********, сумата от 6,65 евро разноски за държавна такса за въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице „Техем сървисис”ЕООД – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София”ЕАД.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4