Решение № 9133 от 19.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53498/2023
- Вид
- Решение № 9133
- Подписан
- 19.05.2025
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74е · Закон за насърчаване на заетостта
- чл.74е, ал.1, т.7 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл.74е, ал.2, т.2 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл.74е, ал.2, т.7 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.121а · Кодекс на труда
- чл.121а, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.264 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 9133 гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110153498 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 ГПК.
С исковата молба, както и съгласно уточнителна молба от 14.05.2024г. (л.74 от делото) И. И. К. е предявил иск по чл.432 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД за дължими плащания по групова застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена с работодателя на ищеца – „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД, както следва : сумата от 12153,74 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение за периода 01.02.2023г. – 05.06.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (24.09.2023г.) до окончателното плащане, за сумата от 219,12 лева – допълнително възнаграждение за работа през официални празници на Кралство Дания на 06.04.2023г., 07.04.2023г. и 10.04.2023г., 05.05.2023г., 18.05.2023г. и 29.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (24.09.2023г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 2412,71 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (24.09.2023г.) до окончателното плащане.
При условията на евентуалност горните суми се претендират от евентуалния ответник - „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД, в качеството на работодател на ищеца на основание чл.128, т.2 КТ, чл.264 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
След подаване на исковата молба е открито производство по несъстоятелност на евентуалния ответник „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД с решение № 1616/27.12.2023г. по т.д. № 1877/2023г. на СГС, ТО, VI – 13, поправено по чл.247 ГПК с решение от 03.01.2024г.
Със същото решение е постановено прекратяване дейността на дружеството, то е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. Впоследствие с решение № 147/28.01.2025г. производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ и е постановено заличаването на дружеството от Търговския регистър. При това в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025г., поради отпаднала правоспособност е прекратено производството по делото спрямо евентуалния ответник „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД.
1
Производството по делото е останало висящо само спрямо Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД.
В исковата молба и уточнителната молба от 14.05.2025г. ищецът твърди, че бил назначен при „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД по трудов договор от 25.01.2023г. на длъжността „общ работник строителство на сгради“ и уговорено месечно възнаграждение в размер на 4640,97 лева. С допълнително споразумение от 10.04.2023г. ищецът бил преназначен на длъжността „електротехник, поддръжка на сгради“ при основен размер на месечното възнаграждение от 6031,77 лева. Считано от 25.01.2023г., ищецът бил командирован на територията на Кралство Дания съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги за извършване на дейности. На 05.06.2023г. трудовият договор бил прекратен със заповед на работодателя на основание чл.71, ал.1 КТ, с която било разпоредено на ищеца да се плати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2412,71 лева. От проверка на Инспекцията за труда се установявало, че работодателят не е изплатил в цялост дължимото трудово възнаграждение за периода за периода 01.02.2023г. – 05.06.2023г. Не било изплатено и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като се имало предвид че законоустановеният размер на платения годишен отпуск в Кралство Дания е 25 дни. Отделно от това ищецът имал право и на допълнително трудово възнаграждение за работа в официалните празнични дни в Кралство Дания, а именно на 06.04.2023г., 07.04.2023г. и 10.04.2023г., 05.05.2023г., 18.05.2023г. и 29.05.2023г. Претендираните суми не били платени и от ответното застрахователно дружество, с което работодателят на ищеца имал сключен застрахователен договор на основание чл.74е, ал.2, т.7 ЗНЗ по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“. Пред ответното застрахователно дружество ищецът предявил претенция, по която била заведена щета № 0710-200-0004-2023, но плащане от ответното застрахователно дружество не последвало.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не е оспорил, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и работодателя на ищеца по сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 0710-200-2023-00001. Оспорва, че на ответника се дължат претендираните задължения за неизплатено трудово възнаграждение, за допълнително трудово възнаграждение за работа през официалните празници през м.04.2023г. и м.05.2023г., че тези задължение възлизат на претендираните суми, както и че ответното застрахователно дружество е задължено да плати претенциите въз основа на покритието на полицата.
Възразява, че покритието по процесната застраховка „Обща гражданска отговорност“ включва обезщетенията, които работодателят „Си Джей Сървисис“ ЕООД е отговорен да плати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа, т.е. на лица, наети по трудов договор след датата на сключване на полицата – 01.02.2023г., като трудовият договор с ищеца бил сключен преди тази дата – на 25.01.2023г. При това и с позоваване на нормата на чл.74е, ал.2, т.7 ЗНЗ обосновава, че действието на застрахователния договор е занапред и не се отнася до вече сключените трудови договори, а само спрямо тези, които предстои да бъдат сключени.
Позовава се и на изключен риск съгласно клаузата на чл.4, ал.1, т.17 от раздел IV „Изключени рискове“ от Общите условия към застрахователната полица, която гласи, че застрахователят не покрива отговорност, произтичаща от неплатежоспособност, несъстоятелност или умишлен фалит на застрахования. Именно такава хипотеза била налице, защото с решение от 27.12.2023г. на СГС по т.д. № 1877/2023г. работодателят бил обявен в несъстоятелност. За ищеца била налице възможност да подаде заявление в ТП на НОИ – „Фонд за гарантирани вземания на работниците и служителите“ за изплащане на гарантирано вземане и също така да предяви вземането си пред съда по несъстоятелността.
Освен това претенциите на ищеца не били подкрепени с надлежни писмени доказателства.
2
Същите са оспорени и по размер. Евентуално, дължимите задължения следвало да бъдат намалени с получените от Фонда плащания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор № 24/25.01.2023г. ищецът И. И. К. е бил назначен при „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД по трудов договор на длъжността "общ работник“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4640,97 лева.
Съгласно допълнително споразумение от 10.04.2023г. към трудовия договор ищецът е преназначен на длъжност „електротехник, поддръжка на сгради“ при основно трудово възнаграждение в размер на 6031,77 лева.
Трудовият договор е прекратен със заповед № 28/05.06.2023г. на основание чл.71, ал.1 КТ, като със същата е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2412,71 лева.
От приетото като доказателство по делото писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (л.6 и сл.) се установява, че ищецът е подал жалба на 23.08.2023г. за неизплатени задължения по трудовия договор от страна на работодателя „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД. След извършена проверка ИА „ГИТ“ е констатирала, че считано от 25.01.2023г. ищецът е бил командирован за извършване на дейности на територията на Кралство Дания по договор за услуги от 16.07.2022г. Установено е, че работодателят не е заплатил трудовото възнаграждение за м.05.2023г. за 20 работни дни в размер на 6031,77 лева (бруто), както и трудовото възнаграждение за м.06.2023г. за 2 работни дни в размер на 2964,24 лева (бруто). Установявало се, че е не е заплатено в цялост трудовото възнаграждение и за м.01.2023г. – м.03.2023г., вкл. съгласно действащия в Кралство Дания колективен трудов договор, съгласно който законоустановената продължителност на работната седмица в Кралство Дания е 37 работни часа седмично, като първите 3 часа извънреден труд се заплащат с увеличение от 50 % и всички останали часове извънреден труд след това – с увеличение от 100 %. Минималното почасово заплащане на работниците в строителството по КТД било в размер на 133,65 датски крони. Предвид представени отчетни форми за положен от ищеца труд ИА „ГИТ“ е установено, че работодателят на ищеца не е изплатил в цялост дължимото трудово възнаграждение, като на работодателя „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД били дадени задължителни предписания да доначисли и изплати уговореното трудово възнаграждение на ищеца за периода на командироване в Кралство Дания в уговорения размер, но не по – малко от установения размер на основната работна заплата за допълнителните трудови възнаграждения за същата и сходна работа в приемащата държава Кралство Дания. Посочено е още, че след преназначаване на ищеца с допълнително споразумение от 10.04.2023г. на длъжността „електротехник, поддръжка сгради“ съгласно действащия в Кралство Дания колективен трудов договор установената продължителност в сектора на работната седмица е 37 работни часа и не може да надвишава 46 работни часа, като минималното почасово заплащане в сектора е 138,70 датски крони. За положен извънреден труд за първия и втория час след нормалното работно време се дължала надбавка в размер на 91,20 датски крони, а за всички часове извънреден труд след това – 136,55 датски крони. Констатирано е, че работодателят не е изпълнил задължението си да изплати допълнително възнаграждение за положен труд в официални празници на Кралство Дания през м.04.2023г. и м.05.2023г. Не било изплатено и определеното в заповедта за прекратяване на трудовия договор обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При определяне на размера на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ не било съобразено обстоятелството, че законоустановеният размер на платения годишен отпуск в Кралство Дания е 25 дни, който е по – висок от уговорения в трудовия договор в размер на 20 дни.
При това било дадено предписание на работодателя да доначисли и изплати дължимия 3 размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Не се спори и за това, че работодателят - „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД, което е било регистрирано в Агенция по заетостта като предприятие осигуряващо временна работа, е изпратил ищеца на основание чл.121а КТ, ал.2, т.1 КТ на работа в предприятие ползвател на територията на Кралство Дания. При това на ищеца следва да се осигурят най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава (чл.121а, ал.4 КТ).
По делото е изслушано заключение по съдебно – счетоводната експертиза.
Установява се, че за м.02.2023г. работодателят е начислил на ищеца трудово възнаграждение в размер на 4640,97 лева (бруто)/3755,20 (нето) и за същия месец работодателят е изплатил сумата от 5464,48 лева. За м.03.2023г. работодателят е начислил на ищеца трудово възнаграждение от 4640,97 лева (бруто)/3755,20 (нето) и същия месец работодателят е изплатил трудово възнаграждение в размер на 6311,10 лева. По –високият размер на изплатено възнаграждение от начисления размер за м.02.2023г. и м.03.2023г. е обясним с оглед установеното минимално почасово заплащане на труда в съответния сектор в приемащата държава Кралство Дания, както и с отработените часове над нормалната продължителност от 37 часа седмично в Кралство Дания, което е констатирано при проверката на ИА „ГИТ“. При това съдът приема, че пълният дължим размер на трудовото възнаграждение за м.02.2023г. и м.03.2023г. е изцяло платен.