Решение № 266 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600285 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260012 на Софийски градски съд, 24-ти състав, постановена на 25.02.2022 г. по НОХД № 3209/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимият А. А. Б., ЕГН **********, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше медицинско образование, работи като лекар акушер – гинеколог, е признат за невиновен за това, че на 07.06.2014 г., между 08:30 и 09:00 часа, в медицински център „А.”, находящ се в гр.***, ул. „***” № *, като лекар акушер-гинеколог, да е причинил смъртта на Д. А. Г., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност, и това да е станало в следствие на масивна белодробна тромбоемболия, причинена от неправилни самонадеяни действия, извършени от подсъдимия Б., както следва:

1. Да е направил венозна упойка и пункция на яйчниците на Д. А. Г. в отсъствие на анестезиолог-реаниматор, в нарушение на правилата на добрата медицинска практика и наредба № 28/20.06.2007 г. на M3 и в разрез с утвърдения медицински стандарт по асистирана репродукция и стандарта за анестезия и интензивно лечение;

2. В нарушение на правилата на добрата медицинска практика и наредба № 28/20.06.2007 г. на M3 да е извършил процедурата по трансвагинална пункция на яйчниците при наличие на контраиндикации за това - яйчников хиперстимулационен синдром, правещ 1 много по-голям риска от развитие на белодробна тромбоемболия;

3. В нарушение на правилата на добрата медицинска практика и наредба № 28/20.06.2007 г. на M3 да е оставил пациентката Д. А. Г. след проведената манипулация без активно медицинско наблюдение, и при наличието на данни за настъпваща сериозна нежелана реакция или сериозен инцидент, да не е предприел спешно необходимите мерки за първична реанимация и хоспитализацията й, което да представлява медицинско бездействие, което да е в нарушение на т.7.1.11 от посочената наредба и да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 07.06.2014 г. смърт на Г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението в престъпление по чл.123, ал.1, пр.2, алт.1 от НК.

В законоустановения срок, присъдата е протестирана от прокурор при Софийска градска прокуратура, с твърдения, че същата е неправилна. Според прокурора, подсъдимият Б. е бил признат за невиновен по повдигнатото му от СГП обвинение, въпреки че събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали по категоричен начин установявали фактическа обстановка, идентична с описаната във внесения от СГП обвинителен акт, на база на която несъмнено била изведена както реализацията на престъпния състав, така и авторството на деянието. Прави искане за отмяна на присъдата, по реда на чл.334, т.2 от НПК и постановяване на нова, осъдителна такава, с която подсъдимият А. А. Б. да бъде признат за виновен в осъществяване на състава на престъплението по чл.123, ал.1, пр.2, алт.1 от НК, за което е бил предаден на съд, като му бъде наложено наказание, съобразно предвиденото в санкционната част на цитираната правна норма.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Р. И. Г. и А. П. Г., които лично и чрез поверениците им, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, във връзка с чл.318, ал.6 от НПК са оспорили пред въззивната инстанция изцяло нейната законосъобразност и правилност.

Повереникът на частния обвинител Р. Г. - адв.Р., обжалва изцяло присъдата, с твърдения, че същата е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила довели до нейната явна несправедливост.

Тези твърдения са доразвити в депозираното от повереника допълнение към въззивната му жалба. Нарушението на материалния закон, според повереника е намерило израз в отхвърляне на обвинението от съда, независимо, че събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, доказвали съвпадаща с обвинителния акт фактическа обстановка. Съдът достигнал до неправилен правен извод, вследствие на едностранна интерпретация на многобройните доказателства.

Съдебният правен извод бил вътрешно противоречив, тъй като било посочено, че за ангажиране отговорността на дееца по чл.123 от НК било необходимо да бъдат установени по надлежен и несъмнен начин обема, вида и своевременността на медицинските действия, които е следвало да бъдат извършени от подсъдимия, така, че да бъде избегнат тежкия съставомерен резултат. В мотивите си съдът коментирал доказаните по несъмнен начин часа, датата, мястото и участието на подсъдимия в него като единствен лекар, и единствен 2 отговарящ за манипулацията с пострадалата, както, че същата била оставена без наблюдение. Не бил кредитиран факта, че за същите нарушения на Наредба № 28/20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция на M3, на подсъдимия били съставени административни актове, които не били обжалвани, а били приети безусловно. Според повереника, същите извършени от подсъдимия нарушения на Наредба № 28, били посочени като пунктове на обвинението, от което следвало, че постановената присъда била в нарушение на материалния закон.

Нарушението на процесуалните правила намирало израз в липсата на коментар на всички събрани доказателства в тяхната цялост, като били кредитирани частично и само в полза на защитната теза. Напълно неприемливо, от процесуална страна, било определянето на вещите лица и начина на изготвяне на експертизите и тяхното приемане. В тази връзка съдът не коментирал, че определеното от съда за вещото лице Д. се оттегля с мотива, че не е компетентна по поставените въпроси; че определената от съда за вещо лице проф. Г. се оттегля с мотива, че задачата е извън компетенцията на специалност „анестезия и реанимация”, а съдът назначил за вещи лица двама анестезиолози; че определената от съда за вещо лице д-р К. също се оттеглила след като разбрала за оттеглянето на проф.Г. от делото; че определеният от съда за вещо лице Б. З. се оттеглил, защото бил консултант на д-р Б., като поовереникът сочи, че съдът не отстранил д-р А., който също бил консултант на подсъдимия; че определените от съда за вещи лица проф.К. и проф.Т. също се били оттеглили с мотив, че отдавна познават подсъдимия. Едностранното тълкуване на събраните доказателства, според защитника, довели до нарушение на чл.301 от НПК, тъй като първоинстанционният съд не обсъдил и решил въпросите по ал.1 и не се е произнесъл и по ал.4. Мотивите били връчени в невъзможен вид, неподредени, неномерирани и неподписани, което обосновавало извод за липса на мотиви от страна на първоинстанционния съд, представляващо съществено процесуално нарушение. Пълното оправдаване на подсъдимия по всички пунктове на повдигнатото му обвинение, както и липсата на наложено наказание, правело присъдата явно несправедлива.

С допълнителното изложение към въззивната жалба, повереникът адв.Р. е направил искане за назначаване на нова повторна деветорна КСМЕ на вещи лица, извън ангажираните досега по делото, с отговор на поставените въпроси в предходните експертизи и коментиране на изготвените вече по делото експертизи.

В лично депозираната от него жалба, частният обвинител А. П. Г. сочи, че поради нейната неправилност и незаконосъобразност, постановената оправдателна присъда накърнява неговите права и законни интереси. Моли за отмяната и постановяване на друга, с която подсъдимият А. Б. да бъде осъден. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В допълнително депозираното писмено изложение, частният обвинител А. Г. сочи, че Софийски градски съд е наранил процесуалните му права, тъй като в хода на съдебните прения не му била дадена възможност до изложи вижданията си по делото. Освен това, били назначени вещи лица не по техните знания, а за да обслужват защитата на 3 подсъдимия. Тези вещи лица били предварително ползвани от подсъдимия като консултанти, поради което личала и тяхната пристрастност. Вещите лица и обективно изработените експертизи, които не обслужвали интересите на подсъдимия, не били възприети от съда. Частният обвинител счита довода на първоинстанционният съд, че дъщеря му – пострадалата Д. Г. на собствен ход е отишла до някаква стая, след извършената от подсъдимия манипулация, за абсурден, защото това било опровергано от снимките и от информацията от лекарката от спешна помощ, че Д. починала на гинекологичния стол без изобщо да е местена от там. Възразява и срещу некредитирането, от първоинстанционният съд, на последната химическа експертиза на вещото лице В. А., заключението на която доказвало поставена пълна упойка от подсъдимия, в отсъствието на анестезиолог. Този частен обвинител навежда и оплакване, че съдът парирал основателни искания на повереника му, но безусловно уважавал исканията на защитниците на подсъдимия. Твърди, че не бил изслушан от съда, с което последният е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Моли, за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият А. Б. да бъде осъден.

Във въззивната си жалба, повереникът на частния обвинител А. Г. твърди незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза на делото. Сочи, че присъдата е постановена от състав, който непрекъснато демонстрирал пристрастност в полза на подсъдимия, поради което в хода на съдебното производство били нарушени основни принципи на наказателния процес и на правораздаването. Повереникът твърди, че не били изяснени редица важни обстоятелства, имащи съществено значение за установяване на обективната истина по делото. Това довело до неправилен анализ на доказателствата по делото, от страна на първоинстанционният съд, обосновали незаконосъобразните изводи на съда относно виновността на подсъдимия.

Тези си съображения, повереникът доразвива в депозираното писмено допълнение към въззивната жалба. Като процесуални нарушения сочи изразеното от първоинстанционният съд, както в хода на съдебното заседание, така и в мотивите към присъдата, явно предпочитание към подсъдимия.

От фактическа страна, съдът приел, че на пациентката Д. Г. били направени всички задължителни изследвания за извършване на ин-витро процедурата, които показали годността на пациентката за манипулацията, както и, че не били налице контраиндикации за нейното извършване. Тези изводи били резултат от пълното кредитиране на комисийната СМЕ. Повереникът твърди, че задължителните изследвания преди да бъде направена тази медицинска интервенция, са изследванията в клинична лаборатория на кръв и урина, а от предходния ден- консултация с анестезиолог, кардиолог и актуална ЕКГ. Твърди също, че нищо от изреденето не било направено в медицинския център. Последните такива изследвания били с 2-месечна давност преди интервенцията - на 11.04.2014 г., по повод лапароскопия, извършена в Първа АГ болница. Тези изследвания обаче, не били актуални и 4 относими към инкриминираната дата. Актуални били изследванията само за ХИВ, фламидия и естроген. Важността на тези изследвания и необходимостта да бъдат актуални, както и законовото изискване да бъдат направени непосредствено преди манипулацията, била подчертана от много вещи лица. В тази връзка цитира становищата на вещите лица А., Т., Ш. и И.. Отговорността за липсата на необходимите изследвания, консултации и прегледи от които да се определи годността на пациентката, била единствено на подсъдимия.

Повереникът възразява срещу извода на първия съд, че недоказано и спорно останало обстоятелството дали д-р Г., в качеството си на анестезиолог, е провел консултация с пациентката преди процедурата, поради липса на негов подпис върху листа за преданестезиологичен преглед на пациентката. Според повереника, ясно било, че такъв преглед не бил извършван и дори, и само заради това обстоятелство не е следвало подсъдимият да извършва инкриминираната манипулация.