Решение № 7804 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7804 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100503547 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. П. Я., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Ц. К., срещу Решение №17037/20.09.2024 г., постановено по гр. д. №69186/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 140 с-в.

С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният от В. П. Я. срещу Б.

Н. П. с ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл.109 ЗС, за осъждане на ответника да премахне изграденото метално преграждение като осигури достъп на ищцата до избено помещение № 3, без посочена застроена площ по документ за собственост, при граници: коридор, общо помещение и улица №“403”, ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, представляващо прилежаща част към Апартамент №17, намиращ се в гр. ****, стар адрес: ул.”**** етаж от сградата, със застроена площ от 65,20 кв.м, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съответни граници и съседи, върху който ищцата притежава учредено пожизнено ограничено вещно право на ползване.

Във въззивната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. На първо място, въззивникът сочи, че съдът не е предоставил процесуална възможност на страните да изложат 1 становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като по този начин нарушил разпоредбата на чл. 146, ал. 3, изр. първо ГПК. Неправилно отказал поисканото изменение в обстоятелствената част на определението. Съдът не бил указал, че в нейна тежест в качеството й на ищец било да установи, че изграждането на врата с два катинара и една ключалка създава пречки поголеми от обичайните. На следващо място се сочи, че съдът не е съобразил желаната с исковата молба защита от неблагоприятното въздействие, което възпрепятства достъпа й до мазето, доколкото тя е искала премахване на металното преграждение, а не предаване на ключ от вратата към същото.

Необосновани били изводите, че процесното преграждение е поставено не с цел да бъде ограничен достъпа й до прилежащото избено помещение, а с цел гарантиране на допълнителна защита при ползването му по предназначение.

Съдът не бил отчел и съобразил приложените към прокурорската преписка протоколи за разпити на свидетели, от които било видно, че на проведени общи събрания на ЕС, не е било заявявано от ответника предаване на ключовете от преграждението. Не било съобразено и обстоятелството, че второто избено помещение, до което достъпът е ограничен, представлява обща част по см. на чл. 38 ЗС. Поддържа се, че въззивницата е в напреднала възраст и страда от заболявания, които обстоятелства налагали несъмнения извод, че с поставянето на метално преграждение с врата, заключена с два катинара, както и още една ключалка, създават пречки за ползва не собственото й избено помещение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Б. Н. П..

Пред въззивната инстанция при условията на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК са приети като писмени доказателства по делото Протокол от 04.08.2025 г., както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.06.2025 г.

№90, том VIII, рег. №7200, дело №1251 от 2025 г. на нотариус С.Ф..

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от В. Я. срещу Б. П. за осъждане на ответника да премахне изграденото метално преграждение, като осигури достъп на ищцата до избено помещение № 3, представляващо прилежаща част към Апартамент №17, намиращ се в гр. ****, стар адрес: ул.”**** етаж от сградата.

2

Ищцата е изложила твърдения, че е вещен ползвател на Апартамент № 17, намиращ се в гр. ****, стар адрес: ул.”**** етаж от сградата, със застроена площ от 65,20 кв.м, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съответни граници и съседи, ведно с прилежащото му избено помещение № 3, без посочена застроена площ по документ за собственост, при граници: коридор, общо помещение и улица “403”, ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена. Твърди, че ответникът без нейно знание и съгласие е монтирал трайно прикрепено метално преграждение с врата, преградил е общия коридор с няколко ключалки, което бил и единственият вход към ползваното от нея избено помещение №3 и мазе №2, представляващо обща част на сградата. Излага, че е подала жалба пред Софийска районна прокуратура във връзка с отправени от П. заплахи и самоуправните действия, по повод която била образувана прокурорска преписка. Освен ограничения достъп до ползваното от нея избено помещение, П. заградил и достъпа до мазето, което е обща част на сградата. Я. поддържа, че макар отправените от нея покани, ответникът не е премахнал преграждението и не е осигурил достъп до имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявения иск като на първо място е изложил съображения за неговата недопустимост. Поддържа, че ищцата не е собственик на процесното избено помещение №3, тъй като апартаментът, към който е прилежащ, е дарен на Б.П.. По отношение на мазе №2 поддържа, че владението върху него му е предадено от праводателите му, които са му прехвърлили собствеността върху апартамент №23 във вход „А“.

По отношение на извършените от него действия излага, че в действително в коридорчето, което води до двете мазета- №2 и №3 има изградена решетъчна охранителна врата. Лично той през 2017 г. със знанието и изричното съгласие на ищцата Я. преградил с врата кодироа, която води само до двете мазета.

Твърди, че ползването на мазе №3 му било предоставено именно от нея по предварителна уговорка, като той поставил решетъчната врата, за да предпази имотите от разбиване и кражби. Я. не възразила, когато била уведомена за поставянето на решетъчната врата, но поради настъпил разрив в техните отношения, последната се противопоставила на така осъществената промяна.

Сочи, че към настоящия момент е освободил, опразнил мазе №3 и направил множество опити да предаде ключовете за поставената от него метална врата на ищцата, но последната отказвала да ги получи.

Софийски районен съд е приел, че ищцата е активнолегитимирана страна, доколкото притежава вещно право на ползване върху апартамента, към който е прилежащо процесното мазе. Приел е за безспорно, че към момента на постановяване на решението, мазето е освободено, поради което спорът между страните е дали с монтирането на металното преграждение ответникът е упражнил неправомерно действие, с което да възпрепятства ищцата да ползва процесното избено помещение съобразно предназначението му. По този въпрос е счел, че монтирането на вратата е било осъществено не с цел да бъде ограничен достъпа на ищцата до прилежащото избено помещение, а с 3 цел гарантиране на допълнителна защита при ползването му по предназначение, поради което е приел, че извършените от ответника действия не са неправомерни. При тези доводи е намерил предявения иск за неоснователен.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС, като за уважаването му ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване по отношение на засегнатия имот, както и неоснователните действия на ответника, които му пречат да упражняват своето право, които са по-големи от обикновените, т.е. не представляват съизволителни, търпими действия.

Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение №4/06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г., ОСГК на ВКС тази преценка е винаги конкретна за всяко дело и това налага изследване на казуистиката по подобни спорове.

Видно от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот (л.12) В.П.К. и В. П. Паскалева са дарили на Б.В.П. техния собствен недвижим имот- апартамент №17, намиращ се в гр. София, Столична община, район „****“, ж.к. „****“, бл. ****, вход „А“, на V I етаж от сградата, със застроена площ от 65,20 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №3, без посочена застроена площ по нотариален акт, при съседи: коридор, общо помещение и улица №403, заедно с принадлежащите му 0.900 % процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, като дарителите са запазили пожизнено вещно право на ползване и плодоползване върху дарения недвижим имот.

Следователно се налага извод за доказаност на първата материална предпоставка, а именно, че ищцата се легитимира като носител на ограничено вещно право на ползване върху засегнатия недвижим имот. Собственикът и носителят на ограничено вещно право на ползване са в еднаква степен легитимирани да предявят иск по чл. 109 ЗС- така Решение №204/09.04.2009 г. по гр. д. №1297/2008 г., II г.о. на ВКС, Решение №938/12.07.2007 г. по гр. д.

№692/2006 г., V г.о. на ВКС.

По отношение на твърдените неоснователни въздействия, ограничаващи упражняване правото на ползване, притежавано от Я. се установява следното.

От свидетелските показания, дадени от св. Д.С. и св. Х.Г., които настоящият състав кредитира като достоверни, логични и последователни, се установява, че държането върху процесното избено помещение №3 е било предоставено безвъзмездно на ответника, за да го използва за складиране на 4 негови вещи. Същото се установява и от заявеното от ищцата пред разследващите органи по повод проведена очна ставка по ДП №678/2022 г., обективирана в протокол от 07.03.2023 г., което по същността си представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, заявено пред държавен орган.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява, че достъпът към мазетата се извършва от обща площадка на партерното ниво на вх. А през метална врата със секретна брава.

Процесното мазе се намира в отделен коридор, в който са разположени освен него, още едно общо помещение, като коридорът е преграден с монтирана допълнителна метална врата, заключена с два катинара, която ограничава достъпа до избено помещение №3. Установява се, че вътре в мазето не се установяват винкелови стойки по дясната стена по дължината на мазето.

Дадените от св. Г. показания доказват, че ответникът е предприемал действия по предоставяне на ключове на ищцата за поставената от него метална врата. В тази част съдът намира изложеното от свидетеля за правдиво, доколкото и в проведеното открито съдебно заседание на 27.03.2024 г. П. е заявил готовност на предаде ключ за поставената врата.

При така установеното от фактическа страна, съдът пристъпва към анализ дали действията на ответника по поставяне на метална врата са неоснователни и дали създават пречки на ищцата да упражнява вещното си право на ползване върху избеното помещение. Съобразно мотивите в цитираното по-горе тълкувателно решение следва да бъде извършена преценка с оглед конкретните факти по делото и доколко поставянето на такава преграда е било неоснователно действие предвид наведените твърдения, че е била поставена с цел да защити мазетата от кражби, в това число и ползваното от ответника такова.