Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14874 от 06.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7552/2025
Вид
Определение № 14874
Подписан
06.08.2025
В сила
06.08.2025
Състав
Татяна Димитрова, Ина Бранимирова Маринова, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14874 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507552 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Макроадванс“ АД срещу определение № 16503 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 8274/2023 г. по описа на СРС, 49- ти състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК, подадена от „Макроадванс“ АД, за изменение на решение № 19159 от 21.11.2023 по гр. дело № 8274/23, СРС, 49 състав в частта за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Твърди се, че и двете предпоставки, предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК, са налице, тъй като дружеството е признало основателността на предявения иск и не е дало повод за завеждане на делото. Посочва се, че образуваното изпълнително производство е перемирано и след прекратяването му по силата на закона дружеството не е предприемало последващи изпълнителни действия. Навежда се, че преценката дали ответникът е дал, или не повод за завеждане на делото не може да се основава само на съществуването на изпълнителен титул, а водещото за тази преценка следва да бъде наличието или липсата на предприети действия въз основа на същия. Моли се съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като възложи същите в тежест на ищеца.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна 1 страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул /изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение/ или с други средства за извънпроцесуална принуда /напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги/. Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск е недопустим /поради отсъствие на правен интерес/, а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не е необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск /когато той не е очевиден/, тъй като искът става допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В практиката се извежда и разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност на вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция /в този смисъл определение № 95 от 22.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 3252 от 27.10.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 3618/2023 г. на ВКС, III г. о.; определение № 2367 от 15.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 3557 от 08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2383/2025 г. на ВКС, III г. о.; определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г. о.; определение № 320 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. на ВКС, II т. о./.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответникът „Макроадванс“ АД разполага с изпълнителен титул, респ. конституиран е като взискател в изпълнително производство срещу длъжника ищец /макар по него да е настъпила перемпция/, поради което практиката, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски, в случая е неприложима като постановена при различна фактическа обстановка. Тази практика касае хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за което ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е различна от процесния случай. В настоящото производство, освен 2 извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително производство /макар и същото да е перемирано/, поради което освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16503 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 8274/2023 г. по описа на СРС, 49- ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3