Решение № 8065 от 14.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8065 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110165008 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове срещу М. Б. В. и С.Б. Стоянова – Кирчева. Предявените установителни искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност следните суми: сумата 723.12 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 398206 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 165.05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; сумата 9.73 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 2.54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46719/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът е уточнил, че претендира /съгласно уточнителна молба от 13.12.2021 г./ 1/ от М. Б. В. 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата 361.56 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 398206 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 82.52 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; сумата 4.86 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 1.27 лв. – представляваща 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г.

2/ от С.Б. Стоянова - Кирчева 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата 361.56 лв.

– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 398206 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 82.52 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; сумата 4.86 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 1.27 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

От страна на ответника М. Б. В. по делото не е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. С молба от 18.02.2022 г. изразява становище за недължимост на претендираните от ищеца суми, твърди, че не е получавала фактури и се позовава на изтекла погасителна давност.

Ответникът С.Б. Стоянова - Кирчева подава отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, чрез адв. СЛ. АР., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се твърдения за липса на материална и процесуална легитимация на ответника поради липса на валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендраните вземания. Оспорва в рамките на предявения период до процесния имот да е била доставяна топлинна енергия, отговаряща на БДС и възлизаща на посочената в исковата молба стойност. Твърди, че процесният имот не е топлоснабден. Оспорва да е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Посочва, че през процесния период имотът е ползван не от нея, а от ответника В. и семейството й. Твърди наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че претендираните суми не са начислени на база реален отчет на СТИ, който да отразява действителната консумация на топлинна енергия от потребителя. Твърди, че не е получавала документи, от които да се установява потребеното количество топлинна енергия общо и по пера, както и неговата стойност. Посочва, че не са изготвяни и връчвани фактури, по които да е посочена като задължено лице. Излага твърдения за завишаване на размера на претенциите на ищеца.

Оспорва задълженията за лихви. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД е конституирано по делото с определение от 20.03.2022 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Видно от приложеното ч. гр. д. № 46719/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок /в първия присъствен /работен ден/ след 13.11.2021 г. – чл. 60, ал. 6 ГПК/ по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Видно от представения нотариален акт от 1994 г. Борис и Милка Стоянови са дарили процесното зимнично помещение, както и апартамент № 5, към който то е принадлежност/ на двамата ответници, но са си запазили правото на ползване /л. 15/.

Видно от справка НБДН Борис Стоянов е починал през 1999 г. /л. 138/.

По делото е представено Заявление-Декларация от 29.06.2007 г., с което първата ответница М.В. е поискала разкриване на партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесното мазе за топла вода за 1 лице /л. 19-20/. Върху декларацията е поставена резолюция № 1353/ 29.06.2007 г., нов код на платец и ФДР – „Бруната“. При липса на данни за противното и доколкото ищецът е доставял топлинна енергия (топла вода) до адреса и след заявлението; издавал е съобщенията към фактури единствено на името на първата ответница и е изпратил данни за новия титуляр на ФДР, видно от изравнителните сметки /л. 129-132/, съдът приема, че ищецът е приел така отправеното му предложение. То отразява фактическото ползване в отношенията между собственика и вещния ползвател. С така сключения договор облигационните отношения с ищеца са преминали от Милка Стоянова към първата ответница М.В..

Видно от справка НБДН /л. 136/, Милка Стоянова е починала през 2011 г., и така вещното право на ползване на процесното мазе се е погасило, респ. правото на собственост е придобило своята пълнота в лицето на надарените – двамата ответника по делото.

Смъртта на Милка Стоянова, респ. прекратяването на вещното право на ползване обаче само по себе си няма и не може да има отношение към съществуващите между ответника Милка В. и ищеца облигационни отношения по силата на свободно сключен договор. Нито ищецът, нито ответникът В. доказват между страните да е било предварително такова прекратително условие към договора. Напротив, в обективиращата го декларация е посочено, че при промяна в собствеността или облигационните отношения договорът може да бъде прекратен, но след подаване на заявление от потребителя за закриване на партидата. И без последната уговорка, предвид периодичния си характер договорните отношения са могли да бъдат прекратени и чрез едностранно изявление на някоя от страните по тях, но такова по делото нито се твърди, нито се доказва.

3

Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

От представените по делото доказателства се установява, че договорните отношения между страните са продължили: ищецът е продължил да доставя топлинна енергия за БГВ и да издава фактури на името на ответника В.. От неоспорените главни отчети, подписани за ответника В. се установява, че тя е продължила да се ползва от доставената енергия. Страна в облигационното правоотношение е само този наследник, който е подал искане за откриване на партида и е заявил пред ищцовото дружество, че само той ще ползва имота, а не всички лица, които са собственици по силата на наследствено правоприемство за процесния имот. Ответникът С.С. изрично оспорва да е използвала процесното мазе, като доказателства за противното не са събрани. Не се твърди по делото и не се представят доказателства да е налице разпореждане с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период.