Решение № 773 от 11.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330201034 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20-6207-001136 от 14.07.2021г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** РУ - Труд на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. З. М., ЕГН:**********, с адрес – *** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се против описаната фактическа обстановка, както и наложените наказания, твърди се нарушение на материалния процесуалния закон. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – *** РУ - Труд на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в писмено становище посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, 1 категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.

Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, а алтернативно адвокатското възнаграждение да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 15.02.2022г., видно от приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУ - Труд на ОД МВР – гр.Пловдив на 15.02.2022г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 23.11.2020г., около 12:30 часа, в гр.Съединение, на ул.„Александър Стамболийски“ № 10, свидетелят Т. Х. Г., в качеството му *** РУ - Труд при ОД МВР - Пловдив, спрял за проверка движещо се на същото място МПС – лек автомобил „Мазда“, с номер на рама – ***, с поставени рег.номера „ ***”.

При това свидетелят Г. установил, че същото МПС било управлявано от жалбоподателя К. З. М., както и че същите поставени рег.номера „***” не били издадени за – лек автомобил „Мазда“, с номер на рама – ***. След справка за последния се установило, че никога не бил регистриран на територията на Република България.

С оглед на горното, на място свидетелят Г. съставил АУАН с бланков № 547533 от 23.11.2020г. срещу жалбоподателя К. З. М. за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН 2 жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. Х. Г.. Последните помнят случая, като описва, че е спрял за проверка водача и е установил липсата на регистрацията. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 8121к-6977 от 04.06.2021г., като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита 3 на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което К. З. М., ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на23.11.2020г., около 12:30 часа, в гр.Съединение, на ул.

„Александър Стамболийски“ № 10, е управлявал МПС – лек автомобил „Мазда“, с номер на рама – ***, което не е било регистрирано по надлежния ред.

Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя в смисъл, че се оспорва описаната фактическа обстановка, както и се твърди се нарушения на процесуалния и материалния закон. Описаната като възприета и от съда фактическа обстановка се установява съобразно вече описаната доказателствена съвкупност, като самия жалбоподател не сочи данни в различен смисъл. Възраженията за нарушения на процесуалния и материалния закон са бланкетни и като такива не могат да бъдат коментирани от съда.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също така обществената опасност на деянието не се определя от това преди колко време е изтекъл срокът на валидност на свидетелство за регистрация на МПС, още повече в конкретния случай не става въпрос за следващия ден, а са изминали три дни от изтичане същия.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява 4 моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-6207-001136 от 14.07.2021г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** РУ - Труд на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. З. М., ЕГН:**********, с адрес – *** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5