Решение № 1058 от 22.06.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1058 гр. Пловдив, 22.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на втори юни, през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при ОП - Пловдив Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 180 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от „Дериа Дениз“

ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, депозирана чрез пълномощника на дружеството адв. Г.Д., срещу Национална агенция за приходите - гр. София. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 394801-F460003 от 07.01.2019 г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив срещу ищеца, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на същото наказателно постановление по АНД № 2201/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, 14 наказателен състав разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., както и в производството пред Административен съд - Пловдив по КАНД № 2971/2019 г. - разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на от 650 лева, или общо 1500 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, както и заплатената държавна такса за образуване на делото от 25 лева или общо 385 лева по представен списък.

Ищецът, редовно призован, изпраща в съдебно заседание адв.

Д., който поддържа исковите претенции, като излага пространно становище по същество пред съда.

Ответникът по иска Национална агенция за приходите София, е депозирал писмен отговор, чрез упълномощен юрисконсулт, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се съдържанието на договор за правна защита и съдействие, представен по КАНД № 2971/2019 г., като се твърди, че същият не удостоверява извършено плащане на уговорената по него сума за адвокатско възнаграждение с дата 11.06.2019 г. Прави се изрично възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, като се възразява и върху дължимостта на законна лихва върху главницата. Възразява се и по отношение на размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца по настоящото дело. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 300 лева. В съдебно заседание доводите, изложени в отговора, се поддържат от упълномощената юрисконсулт М., която е депозирала и писмена защита със становище по същество.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за недоказаност на исковата претенция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Тъй като законодателят към момента на провеждане производството по обжалване на наказателното постановление не е бил предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН пред Районния съд, нито пред Административния съд в хода на касационното производство, като разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета с ДВ., бр.94/29.11.2019 г., то доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковата претенция е основана именно на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН.

Както е посочено и в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените случаи са предвиждали специален ред за присъждане на разноски в производството. Същото се е отнасяло и до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски. Както се каза вече, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета след провеждане на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, като заседанието в Административния съд по КАНД № 2971/2019 г. е проведено на 14.11.2019 г., поради което и в хода на същото не е имало процесуална възможност ищецът да иска присъждане на направените разноски.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.

Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца е Началник на ТД на НАП - Пловдив.

Ответникът НАП - София е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното постановление е част от административната структура на това юридическо лице, правилно искът е насочен именно срещу НАП - София.

По същество исковата претенция се явява частично основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца „Дериа Дениз“ ЕООД е било издадено Наказателно постановление № 394801-F460003 от 07.01.2019 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на същия е била наложена имуществена санкция от 4950 лева за нарушение по ЗОПБ. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд - Пловдив, като по депозираната чрез наказващия орган жалба, изпратена в съда, е било образувано АНД № 2201/2019 г. по описа на 14 наказателен състав на районния съд. По делото на първото съдебно заседание е било представено пълномощно от ищеца за адв. Г.Д., ведно с договор за правна защита и съдействие от 23.04.2019 г., с предмет оказване на правна защита и съдействие по АНД № 2201/2019 г. на ПРС, с уговорено възнаграждение в размер на 850 лева, като в договора изрично било записано, че сумата е уговорена и изплатена в брой. По развилото се пред районния съд производство по образуваното по жалбата АНД № 2201/2019 г. дружеството- ищец, било представлявано в съдебно заседание от упълномощения му адвокат, който присъствал лично и изложил становище по същество. С Решение № 1535/15.08.2019 г., Районен съд - Пловдив, 14 наказателен състав, отменил обжалваното наказателно постановление. Срещу решението на съда постъпила касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив, по която било образувано на 27.09.2019 г. КАНД № 2971/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. По същото било представено ново пълномощно с договор за правна защита и съдействие, сключен от ищеца отново с адв. Г.Д. с дата 11.11.2019 г., както и уговорено и платено възнаграждение в брой, съгласно договора, от 650 лева, като съгласно договора същият се отнасял до правна защита и съдействие по образуваното пред административния съд КАНД № 2971/2019 г. Пред административния съд ищецът бил представляван в проведеното едно съдебно заседание от адв. Д., който участвал в същото и изложил становището си по същество. Със свое окончателно решение № 2383 от 21.11.2019 г. Административен съд - Пловдив оставил в сила решението на районния съд, с което се отменя наказателното постановление.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая от приложените в оригинал по АНД 2201/2019 г., както и по КАНД № 2971/2019 г. договори от 23.04.2019 г. и от 11.11.2019 г. е видно, че изрично е уговорено, че имат за предмет представителство по конкретните дела и в самите договори изрично е посочено и че е договорено и платено в брой възнаграждение съответно от 850 лева за първата инстанция и от 650 лева за касационната. В тази насока и според съда, въпросните договори за правна защита и съдействие са годни да удостоверят извършения от страна на ищеца разход за адвокатска защита пред районния съд, съответно пред административния съд по обжалване на наказателното постановление. Затова и разход в претендиран общ размер от 1500 лева като направен от ищеца „Дериа Дениз“ ЕООД е доказан и в тази насока съдът взема предвид и приетото по делото извлечение от аналитичен регистър на дружеството, представен от ответника, в който се установяват отразявания на извършени плащания към адв. Д. за суми, в размери, съответстващи на посочените в договорите и на дати, съответстващи на тези на сключване на договорите. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля С., който, макар и общо, е дал сведения пред съда относно действително едновременно извършване на плащания в брой по няколко договора с адв. Д., осъществено от управителя на дружеството-ищец, включително през април 2019 г. и през ноември 2019 г., като, видно и от самата жалба, приложена по АНД № 2201/2019 г., тя се е отнасяла действително до обжалване на общо осем наказателни постановления, за което е свидетелствал и С., очевидно разделени в отделни производства пред ПРС. Направеното оспорване пред настоящия съд на съдържанието на единия от договорите, а именно този относно предоставяне на правна защита и съдействие за пред Административен съд - Пловдив по КАНД № 2971/2019 г. не е успешно, доколкото при правенето на изводи по доказателствата от страна на ответника не се държи сметка относно действително отразеното в договора негово съдържание и конкретно относно посочената в него дата на сключване, която е установима и евентуално възникналите съмнения относно това как да се чете месецът на сключване на договора са достатъчно лесно отстраними с оглед на останалите доказателства и по-конкретно приобщеното КАНД № 2971/2019 г. на Административен съд – Пловдив. В тази насока, видно е, че договорът, представен пред административния съд е в оригинал и в него, както твърди ищеца, за разлика от ответникът, който сочи, че договорът носи дата 11.06.2019 г., е отразената датата 11.11.2019 г., изписана обаче като