Определение № 1519 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1519 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110146546 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в исковата молба болки и страдания и промяната в здравословното й състояние.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, свързани с организацията на работа и проведените инструктажи за безопасност на инструкторите.

Следва да бъде допуснато изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба, конкретизирани от съда, а именно: Какви увреждания е получила ищцата вследствие злополуката на 10.07.2024 г. ?, Какво е било здравословното състояние на ищцата след инцидента?, Какво е било необходимото за възстановяването й лечение? Провеждано ли е лечение и в какво се изразява то?. По отношение на останалите поставени в исковата молба въпроси касаещи стойността на лечението като неотносими искането не следва да се уважава.

С отговора на исковата молба ответникът е представил 4 броя видеозаписа на оптичен носител, описани под т. 3, 4 и 8 от доказателствените му искания като по приемането на това веществено доказателство (компактдиск) и неговия оглед от съда и страните по реда на чл.

204 ГПК съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание след изслушване становището на ищеца.

По делото е депозирано становище от ищеца с вх. №413402/17.12.2025 г., с което са направени и доказателствени искания, по които съдът ще се произнесе след изслушване становището на ответника в насроченото открито съдебно заседание.

При проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че от формулирания от ищеца петитум не може да се изведе ясната му воля дали претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението и от кога, поради което следва да се даде възможност на ищеца да формулира надлежен петитум в срок до насроченото открито съдебно заседание, като го предупреждава че в противен случай съдът ще приеме, че не е сезиран с такова искане.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1

01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, което следва да бъде съобразено от съда и претендираните с исковата молба суми да се докладват в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл.

13 от същия закон. Сумите за разноски, необходими за събиране на допуснатите доказателства, също следва бъдат определени от съда в новата официална парична единица.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца, които да свидетелстват относно претърпените от нея болки и страдания вследствие на злополуката и промяната в здравословното й състояние, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата, свързани с организацията и начина на работа на ответното с* и проведените инструктажи за безопасност на инструкторите.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която след запознаване с наличната по делото медицинска документация и личен преглед на ищцата да отговори на следните въпроси: Какви увреждания е получила ищцата вследствие злополуката на 10.07.2024 г. ?, Какво е било здравословното състояние на ищцата след инцидента?, Какво е било необходимото за възстановяването й лечение? Провеждано ли е лечение и в какво се изразява то?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 250,00 евро от платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д. А. С., специалност „Ортопедия и травматология“, тел.

*********

ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото открито съдебно заседание произнасянето по приемането на представеното от ответника веществено доказателство (компактдиск) и неговия оглед от съда и страните по реда на чл. 204 ГПК след изслушване становището на ищеца.

ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото открито съдебно заседание произнасянето по направените от ищеца със становище с вх. №413402/17.12.2025 г., доказателствени искания след изслушване становището на ответника.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.02.2026 г. от 11.30 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството е образувано по предявен от М. М. К. срещу С* „С*“ ЕИК ***** осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 30677,51 евро (60000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени от настъпила на 10.07.2024 г. трудова злополука.

Ищцата основава претенцията си на твърдения, че с ответника са в трудовоправни 2 отношения по силата на Трудов договор № от 17.02.2020 г., въз основа на който е заема длъжността „**“ при ответното дружество. Твърди, че по време на смяна на 10.07.2024 г. при изпълнение на трудовите си задължение като ********* е получила открита рана на лява подбедрица и счупване на тялото (диафазата) на тибията вляво, причинени й от трето лице – участник в стрелково упражнение. Твърди, че злополуката е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ – София град. Посочва, че вследствие на злополуката е получила физически и психически страдания и болки, изразяващи се в открита рана на сруги части на подбедрицата, довела до 180 дни временна неработоспособност за периода от 10.07.2024 г. до 05.01.2025 г., частична пареза на палеца на левия крак, нарушение на мускулно – нервните връзки, съдове и костна структура, косопад, влошен сън и отключване на невралгични заболявания, мравучкане в крайниците, оток, посиняване и подуване на глезена на увредения крайник. Твърди, че й е проведено лечени посредством пълна имобилизация на ляв крайник за периода 10.07.2024 г. до 30.08.2024 г. и частична имобилизация за периода 30.08.2024 г. до 28.09.2024 г., което е довело до обездвижване, лишаване от възможността за пълноценна работа, почивка, осъществяване на всички ежедневни дейности, вкл. санитарно – хигиенно самообслужване. Сочи, че злополуката се е отразила неблагоприятно и на членовете на семейството й. Твърди, че по време на възстановителния период са били налице депресивни изживявания, променливо настроение, безпокойство. Наложило се е да промени значително начина си на живот. Излага, че към днешна дата тича по – бавно и се изморява по – бързо, наложително било носенето само на ниски обувки. Счита, че настъпилият инцидент е пряка последица от допуснати от работодателя нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, тъй като липсвала актуална оценка на риска за периода 2020 – 2024 г., дървените прегради между стрелковите линии били амортизирани и компрометирани, което е предпоставка за рикошети. Липсвали мерки за ограничаване достъпа на неправоспособни, необучени и неинструктирани лица до използване на огнестрелно оръжие, както и контрол по време на провеждане на стрелбите. Посочва, че работодателят е допуснал системно натоварване над допустимото довело до увеличаване риска при работа, тъй като липсвал контрол върху броя на едновременно участващите лица и физическото обезопасяване на работната среда, с което работодателят е създал предпоставки за настъпване на злополуката. Претендира осъждането на ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата на чл. 10.07.2024 г. трудова злополука, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който не оспорва, че М. К. е била негов служител, както и че е пострадала при изпълнение на трудовите си задължения, като поддържа че през времето на нейната неработоспособност добросъвестно е заплащал всеки разход за лечението й. Сочи, че страните са водили преговори за доброволно уреждане на спора, но ищцата е преустановила кореспонденция с него преди настоящото дело, поради което счита, че не е станал причина за образуването му. Излага доводи, че заеманата от ищцата длъжност се характеризира с определени рискове ако не бъде упражнявана при съблюдаване на всички правила за безопасност. Твърди, че ищцата не е спазила всички правила за безопасност, за които е многократно инструктирана като е допуснала неподходящо облечено лице , поради което е налице съпричиняване от страна на служителя.

Съпричиняването се изразява в нарушение на служебните задължение за заемане на позиция позволяваща максимално бърза реакция при нужда и близко отстояние от стрелящия, вместо което ищцата е била подпряна на стената с кръстосани крака и то в обратна на стрелящия посока, което увеличава многократно времето й за реакция. Счита, че поведението на служителя следва да се определи като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ , което е основание за намаляване отговорността на работодателя. Допълва, че ищцата по собствена воля е пренебрегнала правилата за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие. Оспорва да е допуснал нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Възразява за продължителността на възстановителни период на ищцата предвид участието й в състезания по спортна стрелба. Счита, че времевият интервал през който ищцата е търпяла болки от злополуката е периода на временната й неработоспособност от 10.07.2024 г. до 05.01.2025 г. Според медицинската документация 3 ищцата се е възстановила като не е имало съпътстващи възстановителния процес заболявания или усложнения, поради което счита, че й се дължи обезщетение в минимален размер. Претендира присъждане на разноски за производството.

В депозирано становище вх. № 413402/17.12.2025 г. ищцата не оспорва заплатените от ответника медицински разходи, както и водените преговори за сключване на споразумение за заплащане на имуществените вреди от злополуката. Възразява да е посочено някъде в клуба как следва да бъдат облечени стрелящите в клуба. Не оспорва, че непосредствено преди инцидента е стояла близо да масата с кръстосани крака, но заявява, че прострелването се случва по време на втория опит на лицето да стреля, което е било инструктирано преди това. Заявява, че отговорност на работодателя е да създаде подходящи условия за хвърчащите гилзи. Поддържа, че работната среда не отговаря на изискванията на ЗБУТ с цел превенция от инциденти и безопасна работа с огнестрелни оръжия. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че при времетраенето на трудовото правоотношение при изпълнение на трудовите си задължения, е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на злополуката са претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и размерът на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука. По възражението на ответника за наличието на груба небрежност ищецът следва да установи твърдените нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя.