Решение № 445 от 17.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101544 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД, гр.Варна, чрез пълномощника си юк М. твърди, че Е. Н. А. е клиент на дружеството във връзка с продажбата на електрическа енергия до обект, находящ се в гр.*** за аб.номер **********, кл.номер 1500174629. Излага, че между страните са налице облигационни отношения регламентирани от Общи условия, приети на основание чл.98а от ЗЕ. Сочи, че срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№796/22 г. на ВТРС за описаните в заповедта суми. Излага, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което предявява иск за приемане на установено между страните дължимостта на сумата от 208,53 лева главница, представляваща стойността на незаплатена консумирана ел.енергия за периода 22.10.2021 г. -22.12.2021 г. , за което са издадени описаните фактури, ведно с лихва за забава от 5,24 лева, представляваща сбор от мораторната лихва върху всяка фактура от падежа до 11.03.2022 г. Претендира законна лихва върху главницата от подаване на заявлението и разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмена молба заявява, че след депозиране на исковата молба ответникът е платил дължимите суми за главница и мораторна лихва, поради което моли 1 съда да отхвърли иска поради плащане, но да присъди претендираните разноски.

Ответникът Е. Н. А., чрез особения си представител адв.К. от ВТАК е депозирала в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Твърди, че към 3.11.2022 г. задължение от 208,53 лева не фигурира в сайта на дружеството, което означава, че е платено. Прави възражение за погасяване на задължението поради плащане и счита, че не дължи и лихва за забава. В съдебно заседание моли съда да отхвърли исковите претенции, като заявява, че не следва да се присъждат разноски на ищеца поради извършеното плащане.

Съдът, след като разгледа становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

След подадено заявление по ч.гр.д. № 796/2022 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение № 331/31.03.2022 г. срещу ответника за сумата от 208,53 лева главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по 3 бр. фактури, издадени за периода от 22.10.2021 г.- 22.12.2021 г. за обект в гр.***б.№ **********, кл.№ 1500174629; мораторна лихва в размер на 5,24 лева за периода от падежа на всяка фактура до 11.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 28.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането и разноски от 75 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е намерен на регистрирания си постоянен и настоящ адрес, нито по месторабота, поради което е призован по реда на чл.

47, ал.5 от ГПК и му е назначен особен представител. В изпълнение на указанията на съда е предявен установителен иск по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, с който кредиторът претендира установяване съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение. В хода на производството ищецът е депозирал писмена молба, с която признава неизгоден за него факт, именно извършено плащане на процесните суми за главница и мораторна лихва за процесния период. Макар да няма изрично изявление плащането от страна на длъжника представлява признание на иска. От горното следва, че макар и предявеният установителен иск да е основателен, същият подлежи на отхвърляне поради погасяване на претенцията, чрез плащане в хода на производството. По отношение 2 направените разноски, същите са дължими, тъй като ответникът е станал повод с поведението си за образуване, както на заповедното, така и на исковото производство. Противно на изявлението на особения представител на ответника за недължимост на разноските поради липса на представени доказателства от страна на ищеца за датата, на която е извършено плащане, съдът счита, че ответникът ги дължи. Представеното от ищеца извлечение за фактури и плащания установява, че задълженията по трите процесни фактури са платени от ответника съответно на 24.06. 2022 г. и на 11.07.2022 г.,тоест след издаване на заповедта за изпълнение и след депозиране на исковата молба. Неоснователно е и искането да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК.

С оглед изложеното следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 208,53 лева главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по 3 бр. фактури, издадени за периода от 22.10.2021 г.- 22.12.2021 г. за обект в гр.***б.№**********, кл.№ 1500174629; мораторна лихва в размер на 5,24 лева за периода от падежа на всяка фактура до 11.03.2022 г.,ведно със законна лихва върху главницата от 28.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането, поради извършено плащане. Тъй като е станал повод за завеждане на делото ответникът следва да заплати на ищеца по аргумент на противното от чл.78,ал.2 от ГПК направените по делото разноски в размер на 325 лева, от които 75 лева заплатена ДТ, 150 лева заплатен депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът дължи на ищеца сумата от 75 лева разноски направени в заповедното производство, от които 25 лева за заплатена ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК

103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район "Владислав Варненчик", Варна таурс Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258 за приемане за установено на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, че Е. Н. А. с ЕГН ********** от гр.**** дължи сумата от 208,53 /двеста и осем лева и 53 ст./ главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по 3 бр. фактури, издадени за периода от 22.10.2021 г.- 22.12.2021 г. за обект в гр.***б.№ **********, кл.

№ 1500174629; мораторна лихва в размер на 5,24 / пет лева и 24 ст./ за периода от падежа на всяка фактура до 11.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение № 331/31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 796/2022 г. по описа на ВТРС, като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА Е. Н. А. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район "Владислав Варненчик", Варна таурс Г, бул.

"Владислав Варненчик" № 258 сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева разноски в исковото производство и сумата от 75 /седемдесет и пет / лева разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 796/ 2022 г. по описа на ВТРС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4