Решение № 1014 от 17.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15835/2024
- Вид
- Решение № 1014
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл.49 · Закон за наследството
- чл.49, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 2 · Закон за наследството
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1014 гр. Варна, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110115835 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№5845/15.04.2021 г. на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, ап. 14 срещу Б. Н. Н., ЕГН **********, адрес: гр.
М., в качеството му на наследник на Н. Н. М., ЕГН **********, поч. на 09.03.2018 г. в гр. Варна, с която е предявен иск с правно основА.е чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по издадената в полза на „Банка ДСК“ АД заповед за незабавно изпълнение №667/01.02.2018 г., по ч.гр.д. №1416/2018 г. на ВРС за сумите, както следва:
- сумата от 4203.03 евро (четири хиляди двеста и три евро и три цента), превалутирА. 8220.42 лева (осем хиляди двеста и двадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2014 г. и Общи условия, ведно със законна лихва върху нея, считано от 31.01.2018 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 151.52 евро (сто петдесет и едно евро и петдесет и два цента), превалутирА. 296.35 лева (двеста деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 31.01.2018 г.;
- сумата от 2.31 евро (две евро и тридесет и един цента), превалутирА. 4.51 лева (четири лева и петдесет и една стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.09.2017 г. до 31.01.2018 г.;
- сумата от 61.36 евро (шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента), превалутирА. 120.00 лева (сто и двадесет лева), представляващи дължими такси и разноски по кредита.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 23.12.2014 г. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ АД, в качеството му на Кредитор и Н. Н. М., ЕГН **********, в 1 качеството му на Кредитополучател, съгласно който договор Кредиторът отпуска на Кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 10000.00 лева (десет хиляди лева) със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, респективно с падеж на целия договор за кредит на 23.12.2024 г., като от тези 120 вноски 119 от тях са в размер (съгласно погасителния план) на 144.82 лева и една вноска (последна, изравнителна) в размер на 145.04 лева, заведен в системата на Банката под № 0000000022330139. Длъжникът Н. Н. М. преустановил считано от месец октомври 2017 г. коректното погасяването на задължението си към „Банка ДСК“ АД, произтичащо от описА.я по-горе договор за кредит, поради което и „Банка ДСК“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем, като последният официално бил заведен като такъв в системата на банката след уведомяването на длъжника на 30.01.2018 г. съгласно чл. 19.2 от общите условия към договора за кредит.
От страна на „Банка ДСК“ АД било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е Районен съд - гр. Варна издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист. Въз основа на посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист „Банка ДСК“ АД образувало изпълнително производство при ЧСИ Николай Георгиев, с рег. №716 под № 344/2018 г.
На 21.02.2019 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземА.я (цесия) между „Банка ДСК“ АД и „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, по силата на който договор Банката прехвърлила на ищцовото дружество напълно вземА.ята си /ведно с дължимите лихви, неустойки, привилегии и обезпечения/ спрямо длъжника Н. Н. М., ЕГН **********, произтичащи от описА.я по-горе договор за кредит, а именно Договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2014 г. Прехвърленото вземане било заведено в системата на „Макроадванс“ АД под №1045224333.
В хода на изпълнителното дело, било установено, че кредитополучателят Н. Н.
М. е починал след издаването на заповедта за изпълнение, като негов наследник е ответникът Б. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес - гр. С.. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на длъжника, съдът указал на ищеца да предяви вземането си по съдебен ред.
След указА.я на съда с уточняваща молба вх.№13592/13.02.2025 г. ищецът е предявил инцидентен установителен иск с правно основА.е чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД, вр.чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде прогласен за недействителен вписА.я от Б. Н. отказ от наследството на неговия баща Н. Н. М., ЕГН **********, поч. на 10.03.2018 г. в гр. Варна.
В молбата се оспорва извършения на 25.09.2021г. отказ от наследство от страна на Б. Н. Н. за нищожен, тъй като преди вписването му ответникът е извършил разпореждане с имущество от наследствената маса през 2018г., с което по смисъла на чл.49, ал.1 от Закона за наследството е приел оставеното от баща му наследство.
Сочи, че на 25.11.1987г. с Договор №9512 за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти Н. Н. М. и съпругата му Р. Т. М. придобили като съсобственици апартамент с площ 59.67 кв.м, находящ се в гр. В., състоящ се от две стаи, кухня, килер, баня-WC, коридор, два балкона.
Н. Н. М., ЕГН **********, кредитополучател по процесния договор за кредит, е починал на 09.03.2018г. и негов наследник е Б. Н. Н., ЕГН **********, видно от удостоверението за наследници по делото.
2
На 11.10.2018г. в СВ-Варна е вписано прехвърляне чрез покупко-продажба на описА.я по-горе апартамент с площ 59.67 кв.м, находящ се в гр. В., състоящ се от две стаи, кухня, килер, баня-WC, коридор, два балкона, с идентификатор ***. Продавачи по тази разпоредителна сделка били Б. Н. Н., ЕГН ********** и Т. С. С.-И., ЕГН **********. В първа точка на нотариалния акт било записано, че имотът е „собствен недвижим имот, придобит по наследство и завещА.е“, а в точка 5 било отбелязано, че нотариалният акт се съставя на базата на удостоверения за наследници, гореспоменатия Договор №9512 от 25.11.1987г., както и саморъчно завещА.е, вписано в СВ - Варна - акт № 147, том V, дело 6932. Завещател била Р. Т. М. (съсобственик на описА.я апартамент), а наследник по завещА.ето е Т. С.
С.-И. (продавач наред с Б. Н. съгласно нотариалния акт от 2018г.). Видно от справката завещА.ето имало за предмет имотът, описан по-горе, като било уточнено, че апартаментът е в ж.к. „Трошево“, а по документ за собственост (Договор №9512 от 25.11.1987г.) се води в к-с „Георги Петлешев“.
Излага, че предвид сключената прехвърлителна сделка от страна на Б. Н. Н. с предмет имота, собственост преди това на баща му Н. Н. М., несъмнено е налице приемане на наследство с конклудентни действия от страна на наследника, който е упражнил разпоредителното си право (като част от правата на собственик), прехвърляйки собствеността на горепосочения недвижим имот, на трето лице.
Позовава се на разпоредбата на чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 48 ЗН, съгласно която „Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.“ Твърди, че отказът от наследство, направен след като са били извършени фактически/правни действия от страна на наследника, доказващи приемане на наследството, не може да произведе действие.
Този отказ е недействителен, тъй като е предшестван от приемане на наследството, като нищожността е поради липса на предмет на основА.е чл.26, ал.2 ЗЗД. Предвид факта, че действията по приемане на наследство са извършени преди момента на вписване на отказ от същото наследство, то последният се явява недействителен, респективно ответникът Б. Н. Н. отговаря за задълженията на наследодателя си.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника, в който се позовава на извършения от него отказ, оспорен от ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д. №1416/2018 г. на ВРС, по което е издаден заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №667/01.02.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Н. Н. М. ЕГН ********** с адрес: гр. В. да заплати на кредитора „БАНКА ДСК “ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, район Оборище, ул.”Московска”№ 19 сумата от 8220,42 лева, представляваща неиздължена главница по Договор за кредит от 23.12.2014г. и извлечение от счетоводната книга на Банката, сумата от 296,35 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2017г. до 31.01.2018г., сумата от 4,51 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 07.09.2017г. до 31.01.2018г., 120,00 лв. дължими такси и разноски по кредита, ведно с ъ с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 3
31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основА.е чл. 417, т.2 от ГПК, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗКИ, въз основа на извлечение от сметка, както и да заплати направените съдебни разноски в размер на 172.83 лв., за заплатена държавна такса, на основА.е чл. 78 ал.1 ГПК и сумата от 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основА.е чл.78 ал.8 от ГПК.
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2014г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Н. Н. М., ЕГН **********, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 07.12.2024 г. (120 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.2 от Договора, при ГЛП от 12% и ГПР от 13,22%. Представен е погасителен план към договора за кредит.
Представена е нотариална покана от „Банка ДСК“ до Н. Н. М. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с разписка за получаването й от лично от Н. М. на 03.01.2018 г.
Представен договор за покупко-продажба на вземА.я (цесия) от 21.02.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „МАКРОАДВАНС“ ЕАД, по силата на който банката продава на „МАКРОАДВАНС“ ЕАД вземА.я на банката, посочени в Приложение №1. В представеното извлечение от Приложение 1 е видно, че фигурира вземане от Н. Н. М., с посочване на кредит в размер на 10 000 лв., отпуснат на 23.12.2014 г., като дължими към момента на цесията са посочени следните суми:
8220,42 лв. – главница; 296,35 лв. – договорна лихва; 150,86 лв. – присъдени лихви и 120,00 лв. – такси.
Към цесията е представено уведомление от „МАКРОАДВАНС“ ЕАД до Н. Н.
М., невръчени на Н. М. и потвърждение за извършената цесия от Банка ДСК.
Представен е договор №9512 от 25.11.1987 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на който Н. Н.
М. и съпругата му Р. Т. М. са придобили като съсобственици апартамент с площ 59.67 кв.м, находящ се в гр. В., състоящ се от две стаи, кухня, килер, баня-WC, коридор, два балкона.
Видно от удостоверение за наследници изх. №АУ098017МЛ от 23.09.2021 г., издадено от Община Варна Н. Н. М., ЕГН **********, поч. на 09.03.2018 г. в гр. Варна е оставил за свой единствен наследник Б. Н. Н., ЕГН **********.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том ІІІ, рег.
№4299, дело №317 от 11.10.2018г. Т. С. С.-И. и Б. Н. Н. продават на Д. К. И., следният свой собствен имот, придобит по наследство и завещА.е, а именно АПАРТАМЕНТ 19 с площ 59.67 кв.м, находящ се в гр. В., състоящ се от две стаи, кухня, килер, баня-WC, коридор, два балкона, с идентификатор ***. В точка 5 било отбелязано, че нотариалният акт се съставя на базата на удостоверения за наследници, гореспоменатия Договор №9512 от 25.11.1987г., както и саморъчно завещА.е, вписано в СВ - Варна - акт № 147, том V, дело 6932.
Видно от справка от СВ към АВ има вписано завещА.е № от дв. вх. рег. 12419, дата: 06.06.2016 г., Тип акт: Препис от обявено завещА.е, №6932/06.06.2016 г., Завещател: Р. Т. М., ЕГН ********** (съсобственик на описА.я апартамент), а наследник по завещА.ето е Т. С. С.-И., ЕГН **********, описА.е: ½ ид. част от ап.19, с идентификатор *** от 59,678 кв.м, ет.3, вх.А, изба от 7,33 кв.м, ж.к.