Определение № 534 от 18.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Варна, 18.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000413 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 вр.чл.294 ГПК и е образувано след отмяна на въззивно решение №25/23.01.2024 г., постановено по в.т.д. № 71/2023г. по описа на Варненския апелативен съд по въззивни жалби на С. И. Х., ЕГН ********** и „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София, срещу решение № 225/02.11.2022г. по гр.д. № 22/2022г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което съдът частично е уважил исковата претенция на „Юробанк България“ АД срещу С. И. Х., с правно основание чл.422 ГПК, като е признал за установено в отношенията между страните, че С. И. Х. дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД сумата от 34 264,78 лв. /равняващи се на 17 519.30 евро/, 240 лв. /равняващи се на 122.71 евро/ - разходи по кредита за периода от 27.08.2019г. до 09.02.2020г., и 46,02 лв. /равняващи се на 23.53 евро/ – застраховки за периода от 25.09.2018г. до 09.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 10.02.2020г. до окончателното им изплащане, за задължение по Договор за банков кредит № HL 40614/05.08.2008 г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения/анекси, сключени между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД), в качеството му на кредитодател, и С. И. Х. и В. В. Х., в качеството им на кредитополучатели, присъдени със Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК издадена по ч.гр.д.

№ 334/2020г. по описа на Районен съд – Шумен, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над 34 264.78лв. /равняващи се на 17 519.30 евро/ до предявения размер от 85 000 лв. /равняващи се на 43 459.81 евро/, предявен като частичен иск от общо 109 554,58 лв.

/равняващи се на 56014.37 евро/, като неоснователна и недоказана.

Въззивникът С. И. Х. обжалва решението в частта, с която е прието за установено, че дължи на „Юробанк България” АД сумата, съставляваща разлика над 16 885.22лв.

/равняващи се на 8 633.26 евро/ до 34 264.78лв. /равняващи се на 17 519.30 евро/ - главница по договор за банков кредит № HL 40614 от 05.08.2008г., ведно с допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 334/2020г. по описа на РС – Шумен.

Въззивникът „Юробанк България“ АД обжалва решението в частта, с която исковата претенция на банката за установяване съществуването на вземане за главница по договора за кредит е отхвърлена за разликата над 34 264.78 лв. /равняващи се на 17 519.30 евро/ до предявения размер от 85 000 лв. /равняващи се на 43 459.81 евро/, предявен като частичен иск от общо 109 554,58 лв. /равняващи се на 56014.37 евро/.

1

Решението, в частта с което е признато за установено, че С. И. Х. дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД сумите от 8 633.26 евро – главница по договора за кредит, 240 лв. - разходи по кредита за периода от 27.08.2019г. до 09.02.2020г., както и 46,02 лв. – застраховки за периода от 25.09.2018г. до 09.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 10.02.2020г. до окончателното им изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила.

По реда на чл. 294, ал.1 ГПК в отменителното решение № 217/24.08.2026г. постановено по т.д. № 1308/2024г. на второ т.о., ВКС, са дадени задължителни указания на съда във връзка с прилагането и тълкуването на закона.

С оглед стеснените предели на въззивната проверка при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да приеме за установени релевантните за спора факти, които съставът на ВКС е приел за установени при разглеждането на делото в касационната инстанция.

Касационната инстанция е приела, по арг. на приетото с т.2 от ТР № 3/2019г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, че в отношенията между страните със сила на присъдено нещо (касателно необжалваната част от първоинстанционното решение) е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане и неговите елементи, е валидно възникнало, респ. искът за установяване съществуването на същото вземане е частично уважен с влязло в сила решение и въпросът дали същото правоотношение е възникнало, включително със съществените му елементи, в т.ч. и по отношение на валутата на кредита, не може да се пререшава в настоящия процес.

Нерешен между страните е останал въпросът досежно размера на останалите дължими суми по кредита (отчитайки и сторените плащания по кредита след постановяване на първоинстанционното решение), като при установяването на който - на общо основание, е допустимо противопоставянето от страна на ответника на правопогасяващи и правоотлагащи възражения за останалата част от вземането (в останалия висящ исков процес по въззивните жалби за разликата до пълния размер на същото вземане).

Преклудирани са правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение (кредита), от което произтича спорното право (вземането по него).

Указанията на ВКС са свързани с информиране на потребителя за всички факти, имащи отношение към дълга, преди да пристъпи към преценка дали може да се запази действието на договора или трябва да се присъди съответната част от чистата стойност на кредита. С оглед указанията на касационната инстанция във връзка с договорните клаузи за превалутиране, съдът ще извърши необходимата преценка за неравноправност на клаузата на чл. 21, ал. 1 и останала непрогласена за нищожна част на ал. 2 от договора. ВКС изрично е указал, че сключеното межди страните допълнително споразумение за превалутиране от 22.06.2017 г. не е изцяло нищожно, а нищожността се разпростира само върху установителната част на последното, с което е установен (признат от ответника) размерът на процесните задължения, последният формиран на база нищожни клаузи.

Съобразно изричните дадените от ВКС указания за служебното назначаване на ССчЕ, която съобразно непрогласените за нищожни /приетите за валидни/ уговорки между страните и всички извършените погашения по кредита, да п о с о ч и каква е договорената възнаградителна лихва в процентно съотношение и валутния курс на лева към швейцарския франк към момента на договаряне, респ. усвояване, без последващите им изменения, в т.ч. съобразно допълнителните споразумения; какъв е чистият размер на дълга, изключвайки от размера му като недължими сумите калкулирани в резултат на капитализацията на лихви при прилагане на същия горепосочен обменен валутен курс; да се изчисли в лева размера на дълга по кредита към датата на последното допълнително споразумение – 22.06.2017 г., след превалутирането му по обменния курс швейцарския франк - лева към момента на усвояването на кредита; да посочи какъв е размерът на надвнесената сума от курсовите разлики; да определи размера на всички платени по кредита суми (поотделно - по пера и 2 начин на плащане, и сумарно) към момента на изготвяне на експертното заключение, както и какво е погасено с тези плащания; да посочи как при горепосочените условия са се отразили извършените погашения по кредита, има ли останала дължаща се сума по претендираната процесна главница и какъв е нейният размер, при отчитане и прилагане на първоначално уговорените между страните при сключване на договора/усвояване на кредита, процент на възнаградителна лихва и валутен курс на лева към швейцарския франк, без последващите изменения, включително със сключените допълнителни споразумения, изваждайки от размера на дълга като недължими сумите калкулирани в резултат на капитализацията на лихви, като при всички изчисления касателно извършени по кредита плащания да се вземе предвид единствено валутния курс и договорената към датата на усвояване на кредита; да посочи как горепосочените параметри се отразяват върху наличието или не на условията за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем към посочената от банката дата на предсрочна изискуемост, респективно налице ли са условия за обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство;

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивни жалби на С. И. Х., ЕГН ********** от гр.Шумен и „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София, срещу решение №225/02.11.2022 г. по гр.д. №22/2022 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в горепосочените му части.

ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, която след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводставото на дружеството, съобразявайки непрогласените за нищожни /приетите за валидни/ уговорки между страните и всички извършените погашения по кредита, да даде отговор на следните въпроси:

1.

1.

1.

1. каква е договорената възнаградителна лихва в процентно съотношение и валутния курс на лева към швейцарския франк към момента на договаряне, респ. усвояване, без последващите им изменения, в т.ч. съобразно допълнителните споразумения;

2. какъв е чистият размер на дълга, изключвайки от размера му като недължими сумите калкулирани в резултат на капитализацията на лихви при прилагане на същия горепосочен обменен валутен курс?;

3. да се изчисли в лева размера на дълга по кредита към датата на последното допълнително споразумение – 22.06.2017 г., след превалутирането му по обменния курс швейцарския франк - лева към момента на усвояването на кредита; да посочи какъв е размерът на надвнесената сума от курсовите разлики;

4. какъв е размерът на всички платени по кредита суми (поотделно - по пера и начин на плащане, и сумарно) към момента на изготвяне на експертното заключение, както и какво е погасено с тези плащания;

5. как при горепосочените условия са се отразили извършените погашения по кредита, има ли останала дължаща се сума по претендираната процесна главница и какъв е нейният размер, при отчитане и прилагане на първоначално уговорените между страните при сключване на договора/усвояване на кредита, процент на възнаградителна лихва и валутен курс на лева към швейцарския франк, без последващите изменения, включително със сключените допълнителни споразумения, изваждайки от размера на дълга като 3 недължими сумите калкулирани в резултат на капитализацията на лихви, като при всички изчисления касателно извършени по кредита плащания да се вземе предвид единствено валутния курс и договорената лихва към датата на усвояване на кредита, както и всички извършени плащания по кредита до датата на изготвяне на заключението.

6. как горепосочените параметри се отразяват върху наличието или не на условията за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем към посочената от банката дата на предсрочна изискуемост;

7. налице ли са условия за обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство;

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.Б..

ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 700 евро, вносими от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в 5-дневен срок.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 413/2026г. по описа на ВАпС, ТО, в о. с. з. н а 02.12.2026 г. о т 14:30 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от определението.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, представляван в производството по делото от адв. Д. М., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК, в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, следва ДА ПОСОЧИ електронен адрес за връчване при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по електронен път, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указаното в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на основание чл. 89, т.2 ГПК, респ. чл.