Определение № 2619 от 12.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2619 гр. София, 12.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002901438 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

П. С. Х., чрез процесуалния представител адвокат Д. Т., обжалва решение № 155 от 09.05.2023 г. по в.т.д. № 462/2022 г. на Апелативен съд – Варна, II състав, в частта, с която e потвърдено решение № 229 от 12.06.2022 г. по т.д.

№ 324/2021 г. Окръжен съд – Варна, с което е признато за установено, че вземанията, удостоверени в заповед № 261035/08.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 1733/2021 г. на Окръжен съд –Варна се дължат от настоящия жалбоподател на „Банка ДСК“ АД, гр. София по договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г., на основание чл. 430 от ТЗ и чл.107 от ЗЗД до размери както следва:

1.за връщане на просрочена главница в размер на 43 094,09 лв., формирана от консолидирани и превалутирани вноски с пропуснати падежи до 31.01.2021г. по първоначално договорени погасителни планове на обединени кредити и предсрочно изискуеми остатъци, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявление за издаване на заповед на 05.02.2021г.;

2.за плащане на сборно вземане от 1484,80 лв., формирано от части от вноски за договорни лихви по същите погасителни планове, начислени като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита до 31.01.2021г.;

1

3.за плащане на сборно вземане от 62,35 лв., представляващо сбор от лихвена надбавка, уговорена като обезщетение поради просрочие на вноските за главница до предсрочна изискуемост до 31.01.2021г.;

4.за плащане на сборно вземане от 38,26 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 01.02.2021 г. до 04.02.2021 г., по иска, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, срещу П. С. Х..

В касационната жалба сочи основания за недопустимост на съдебното решение, като постановено на непредявено основание. Съдът бил приел, че следва да се уважи иска на основание два договора за кредит, които не били посочени в заповедното производство.

Излага съображения по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?

2.Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК; тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II 2 т.о.

3.Следва ли съдът при разглеждане на установителен иск по чл.422 във вр. с чл. 415 ГПК при наличие на издадена в полза на заявителя – кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с възражение по чл.414, ал. 1 ГПК да приеме и се произнесе по ново основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, което не е посочено в заявлението по реда на чл. 417 и чл. 418? Сочи противоречие с т.16 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Едновременно с това сочи и допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ АД, гр. София оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са били предявени обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, от „Банка ДСК” АД срещу П. С. Х., като кредитополучател за установяване дължимост на вземания на банката по издадена по ч.гр.д. № 1733/2021 на Районен съд Варна заповед № 261035/08.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от сметка на потребителя по договор за обединяване на кредити от 03.06.2020г, както следва:

1.просрочена главница в размер на 45 905,74 лв. (от която сума от 3 273,37 лв., формирана от вноски с пропуснати падежи по погасителен план и 42 632,37 лв. предсрочно изискуем остатък);

2.сборно вземане от 1 484,80 лв. за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита, начислена от 28.08.2020 г. до 31.01.2021 г.;

3.сборно вземане от 62,35 лв. за лихвена надбавка, претендирани по уговорка в чл. 18.1. и 18.2 от ОУ към договора като начислени обезщетения поради просрочие на вноските за главница до предсрочна изискуемост за 3 периода от 28.09.2020 г. до 31.01.2021 г.;

4.сборно вземане от 38,26 лв. за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 01.02.2021 г. до 04.02.2021 г.;

5.сумата от 120 лв., претендирани като начислена на 19.03.2018 г. на осн. чл. 16 от договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление.

Въззивният състав е посочил, че между страните не се спорило, че с процесния договор на 03.06.2020 г. банката договорила с клиента си нови условия за погасяване на два текущи потребителски валутни кредита, а именно № 11/21808961 и № 11/2180894 и двата от 10.06.2014 г.

Посочил е, че от данните по делото, както и от събраните доказателства, се установило, че длъжникът е преустановил обслужването на оформения по нова кредитна сметка общ дълг, като е осигурил наличности за погасяване само на първите три вноски (с падеж до 24.09.2020 г.), което послужило като основание за упражняване на право на предсрочна изискуемост.

Посочил е още, че въззивникът Х. твърдял, че не са настъпили условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От приложеното по делото Уведомление изх. № 0090-20- 00092/07.01.2021 г. се установило, че банката в съответствие с уговорените между страните Общи условия била известила кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на процесното задължение на 11.01.2021 г., като е индивидуализирала коректно забавените плащания чрез посочване на договор с дата, съвпадаща с последното съглашение между тях. Това е дало основание на съда да приеме, че били налице всички предвидени условия, при чието наличие кредиторът можел законосъобразно да лиши длъжника от преимуществата на сроковете по погасителния план, без да било необходимо да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията и без да се изисквал срок за предупреждение. В тази връзка съдът е съобразил и изразеното в тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС становище, според което предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпвала след упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки.

4

Въззивният състав е приел за спорна във въззивното производство и действителността на Договора за обединяване на кредити от 03.06.2020 г., както и приложимостта на изначално договорените в двата кредита условия към процесната сделка.

Според въззивния състав процесният договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г. следвало да се разглежда в приложното поле и защитните норми на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. От събраните гласни доказателства се установило, че новите условия по сключения договор са предложени от самия доставчик, без кредитополучателят да е имал възможност да прецени доколко предлаганият договор за кредит съответствал на неговото финансово състояние и какви биха били реалните последици от новите, сочени от доставчика като подобрени, условия. Съдът е преценил обстоятелството, че на кредитополучателя не е предложен друг начин за преодоляване на забавата за изпълнение на парични задължения по два договора за банков кредит, като в същото време при първоначалния разговор у него било създадено впечатление, че доставчикът ще подходи по начин, идентичен с досегашния, предлагайки анекс към всеки договор. При срещата, непосредствено предхождаща подписването на процесния договор и комплекта съпровождащи книжа, те вече били оформени като нов договор, с условия, формулирани по различни от уговорените в преддоговорните отношения и окончателно приемливи за банката начин.

Въззивният състав напълно е споделил изводите на Окръжен съд - Варна за недобросъвестност от страна на договарящия се с потребител търговец.

Тази недобросъвестност следвала от предложеното съглашение, което се състояло от установителна част, с характер на спогодба по размера на текущ дълг по два кредита и уговорки за изменение на условия за погасяването им с типично новационен характер по превалутиране и обединяване на вноските за погасяване на вече усвоена, а не новопредоставена главница. Направен е извод, че не е постигнато общо и съвпадащо съгласие и воля за изцяло ново кредитиране. Поради това съдът е приел, че договорът за обединяване на кредити от 03.06.2020 г. следва да се разглежда в своята естествена връзка с предхождащите два договора от 10.06.2014 г. Още повече, че тази зависимост била изрично визуализирана в подаденото искане за преструктуриране от ответника, така и в самия договор от 03.06.2020 г. Изложеното дало основание 5 на въззивната съдебна инстанция да приеме, че клиентът е счел, че е обвързан с договор за обективна новация чрез обединяване на задълженията по двата текущи договора от 2014 г., а не с договор за новопредоставен кредит.

Въззивният състав е посочил, че според формираната задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 138/22.08.2013 г. по т. д.

№ 27/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 175/25.02.2016 г. по т.д. № 2602/2014 г. на ВКС, II т. о. и др., за да е налице валидна новация на дълга, извършена с процесния договор за обединяване на кредити, следвало да са налице кумулативно следните предпоставки: от обективна страна 1/.да има валидно възникнало съществуващо предишно задължение, което да се погасява; 2/. да има валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/. да съществува разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябвало да имат различен предмет, а от субективна страна страните следва 1/. да имат ясно изразено намерение и 2/. способност за новиране.

В процесния случай, съобразно съдържанието на договора за обединяване на кредити, не било извършено само преструктуриране на първоначалните задължения по договорите за потребителски кредит, а бил поет изцяло нов дълг, чиято цел била да погаси предходните. Налице било едно общо задължение с ново общо основание, съответно на описаната в новия договор цел на обединяване на дълга, чрез погасяване занапред на двата кредита като един кредит за текущо потребление, превалутиран в лева по фиксиран в новия договор курс.

От поведението на двете страни се установило, че този договор бил наложен след обсъждане на единствено предложен от кредитора вариант за преструктуриране, чрез обединяване на двете задължения, но с нов срок, капитализиране и нови условия за погасяване, т.е. налице било желание на страната да погаси старите си задължения. Въззивният състав е посочил, че безспорно при обективната новация новият елемент се отнасял до предмета на паричното задължение - длъжникът поемал нов дълг, с нов предмет или ново основание, в замяна на старото задължение по договора. Именно с процесния договор за обединяване на кредити длъжникът бил поел задължение за разсрочено плащане на една глобална сума, а не за погасяване на отделни суми - главница, лихви, такси и комисиони, както е било уговорено в 6 договорите за кредит. Според въззивния състав предходното в съвкупност, неизменно водило до изпълнение на необходимата цялост от правопораждащи факти за наличие на обективна новация. Поради това въззивната съдебна инстанция е приела, че с договора за обединяване на кредити действително била извършена обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, тъй като по новото съглашение била извършена промяна, както на основанието, така и на предмета на първоначалните договори за потребителски кредит, като чрез новацията старите дългове били погасени, а на тяхно място бил възникнал нов.

Разпечатката съдържа 45 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3bd21ef5-71a1-43bf-b5ae-0032871934be