Решение № 816 от 14.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20231000500080 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№8453/28.11.2022 г., подадена от Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Софийска окръжна прокуратура, против Решение №375/08.11.2022 г., постановено по гр.д.

№170/2022 г. на СОС - 3-ти гр.с-в, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца С. Й. А. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с наказателно преследване по ДП ЗМ №205/2011 г. по описа на РУМВР - Самоков, пр.пр. №596/2011 г. на РПр- Самоков, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 лв. за разноски по делото. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му при превратно анализиране на доказателствения материал по делото в полза на ищеца; липса на проведено несъмнено доказване на част от елементите на фактическия състав на предявения иск - претърпени неимуществени вреди, и то в пряка причинна връзка с процесното обвинение; не е взето предвид паралелното висящо наказателно производство за тежко умишлено престъпление със същата правна квалификация от НК, и претърпените от него неимуществени вреди не са отграничени от вредите, претърпени от процесното наказателно производство; нарушен е принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез определяне на обезщетение в завишен размер. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на 1 присъденото обезщетение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител - прокурор от СОП, въззивникът не дължи внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца С. Й. А., чрез процесуалния му представител адвокат З. Д., надлежно упълномощен за всички инстанции с пълномощно на л.6 от делото на СОС, като в страната не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово компетентния съд, поради което съдебният акт е допустим. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на релевираните оплаквания с въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

От приложените материали от ДП №338 ЗМ-205/2011 г. на РУ на МВР – Самоков, пр.пр.

№596/2011 г. на РП- Самоков, се установява, че досъдебното производство срещу ищеца С.

Й. А. е било образувано по жалба на Д. Г. от 14.10.2010 г./на л.5 от ДП/, с Постановление от 12.04.2011 г. на РПр-Самоков /на л.2 от ДП/, за това, че в периода 01.01.2010 г. до 12.04.2011 г. противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Сузуки Витара“, която вещ владеел чрез преотстъпено му нотариалнозаверено пълномощно от 16.09.2009 г., с което извършил престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

На 29.09.20211 г. е направена справка за съдимост на С. А. /на л.24 от ДП/, от която е видно, че към момента на образуване на досъдебното производство срещу него, ищецът е бил с чисто съдебно минало.

След като не е бил открит на регистрираните си адреси, за да бъде призован, с постановление от 08.06.2011 г. /на л.38 от ДП/ е бил обявен за общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес и призоваване на лицето“ в качеството на свидетел. Тъй като не е бил открит, с постановление от 08.07.2011 г./на л.52-1 от ДП/ досъдебното производство е било спряно.

С постановление от 01.02.2012 г. /на л.53-1 от ДП/ досъдебното производство е било възобновено, тъй като ищецът е бил установен и призован в качеството на свидетел.

2

На 06.02.2012 г. ищецът е бил разпитан в качеството на свидетел /на л.54 от ДП/. На същата дата е бил свален от издирване, поради отпадане на основанието за това.

От Констативен протокол на л.57 от ДП се установява, че на 29.03.2012 г. в 14.00 ч. ищецът е бил призован по телефона да се яви на 30.03.2012 г. в 13.00 ч. в РУП – Самоков за извършване на действия по разследването, а именно – да се яви за разпит в качеството на свидетел по ДП №205/2011 г. Въпреки призоваването му, ищецът не се е явил в посочения ден и час, поради което с Постановление за принудително довеждане на свидетел от 30.03.2012 г. /на л.58/ е постановено принудителното му довеждане за извършване на процесуално-следствени действия с негово участие. След като не е бил открит за принудителното му довеждане, на 06.04.2012 г. отново е постановено спиране на ДП с Постановление от 06.04.2012 г. /на лист без номер, подреден на пето място в ДП/.

Производството е било възобновено на 29.06.2016 г. /с прокурорско постановление на л.89 от ДП/ за извършване на процесуално-следствени действия за разпит на близките на ищеца за установяване на неговото местопребиваване. Разпитан е неговият баща Ю. И. А., който е уведомил разследващия орган, че синът му е в Испания, с неизвестен за него адрес. С постановление от 29.08.2016 г. /на л.103 от ДП/ досъдебното производство отново е било спряно.

Производството е било възобновено отново на 15.12.2016 г. /с постановление на л.110 от ДП/, във връзка с установяване на лицето при влизането му на територията на България през ГКПП – Русе.

На 03.01.2017 г. ищецът е бил привлечен в качеството на „обвиняем“ /видно от постановление на л.116 от ДП №205/2011 г./ за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че в периода от 16.09.2009 г. до 12.04.2011 г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№***, собственост на „Д. Г.“ЕООД – гр. Самоков, която вещ е владеел на основание дадено му пълномощно рег.

№3013/16.09.2009 г. по регистъра на Нотариус рег.№239 на НК. С постановлението за привличането му като обвиняем, по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, като е уведомен за задължението си да се явява при призоваване и да не напуска местоживеенето си без разрешение от съответния орган.

Постановлението е било предявено на ищеца на същата дата /03.01.2017 г./, при което същият изрично се е отказал да ползва адвокатска защита. В същия ден ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем /видно от Протокол за разпит на обвиняем от 03.01.2017 г. на л.117 от ДП/, при което отново изрично е заявил, че са му разяснени правата, отказал се е да ползва адвокатска защита, отказал е да дава обяснения на този етап от производството, като е заявил, че се признава за виновен и желае да сключи споразумение.

На същата дата – 03.01.2017 г. е постановено снемането му от издирване /съгласно приложена справка на л.119 от ДП и Писмо до Началника на РУП – гр. Самоков на л.120 от ДП/.

След приключване на досъдебното производство, към 13.02.2017 г. ищецът отново не е бил 3 открит, за да му бъдат предявени материалите по досъдебното производство, въпреки взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“ и вмененото му задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение от съответния орган, което е наложило отново предприемане на действия по издирването му /видно от писмо от 13.02.2017 г. до НСС – отдел „Информационен анализ“ – на л.125 от ДП, и писмо до ГД“Изпълнение на наказанията“ от 13.02.2017 г. – на л.128 от ДП/. Поради неоткриването на лицето, след приключване на разследването и на осн. чл.235 от НПК, на 15.02.2017 г. досъдебното производство №ЗМ 2015/2011 г. е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за спиране, на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК /видно от Писмено мнение от 15.02.2017 г. на л.129 от ДП/.

С постановление от 20.03.2017 г. /на л.138 от ДП/ ищецът е обявен за общодържавно издирване, с мярка „принудително водене“, като при установяването му да бъде задържан и доведен принудително в РУП – Самоков, за извършване на процесуално-следствени действия с негово участие /предявяване на материалите/ по ДП №ЗМ 205/2011 г. Въз основа на постановлението, ищецът е обявен за ОДИ на 23.03.2017 г. /с телеграма на л.139/. С Постановление от 21.04.2017 г./на л.146/ на ищеца е предоставена правна помощ, като е изискано определяне на адвокат за осъществяването й, за участие в ПСД – предявяване на материали по ДП. На същата дата е определен на ищеца служебен защитник, и същият е бил назначен с постановление от 21.04.2017 г. /на л.147/. На 25.04.2017 г. материалите по досъдебното производство са предявени на назначения служебен защитник, при условията на задочно водено наказателно производство, в отсъствие на обвиняемия /протокол на л.149/.

На 26.04.2017 г. с участието на ищеца е проведена очна ставка с пострадалия Д. Г. /протокол от 26.04.2017 г. на л.178/.

На 27.04.2017 г. наблюдаващият прокурор е бил уведомен, че С. А. е задържан и преведен в РУ на МВР – Самоков, във връзка с телеграмата за обявяването му за общодържавно издирване, и на същата дата с Постановление на наблюдаващия прокурор от 27.04.2017 г.

/на л.166/ е било постановено задържането му за срок от 72 часа, считано от 10.30 ч. на 27.04.2017 г. до 10.30 ч. на 30.04.2017 г., като е внесено искане за изменение на мярката му за неотклонение в „задържане под стража“ /на л.186 от ДП/. С протоколно определение от 28.04.2017 г. по чнд№275/2017 г. на РС – Самоков /на л.165/, мярката за неотклонение на обвиняемия С. Й. А. е била променена от „подписка“ в „задържане под стража“.

Определението е било обжалвано, и с протоколно определение от 09.05.2017 г. по ВЧНД №289/2017 г. на СОС /на л.171/ определението на първостепенния съд е било отменено, като от „задържане под стража“ мярката за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.

На 30.11.2017 г. разследващият полицай е изпратил преписката по ДП №ЗМ205/2011 г. на наблюдаващият прокурор, с мнение за прекратяване на досъдебното производство на осн. чл.24, ал.4 от НПК.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 10.01.2018 г., 4 наказателното производство по ДП №ЗМ 205/2011 г. по описа на РУ ВР –Самоков е било прекратено, поради липса на част от признаците на фактическия състав на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.

Съдът съобразява също, че на л.68 от ДП №205/2011 г. е приложена Телеграма за обявяване на ищеца за общодържавно издирване от 16.11.2012 г., с категория „обвиняем“, с мярка „принудително довеждане“. От приложената телеграма не се установява във връзка с кое досъдебно производство е постановено ОДИ на ищеца, в качеството му на „обвиняем“.

Същевременно, видно от приложена справка от Единната информационна система за противодействие на престъпността /ЕИСПП/ на л. 24 от делото на СОС, на 19.10.2012 г. срещу ищеца е била образувана друга прокурорска преписка – пр.пр. №538/2012 г. по описа на РПр.-гр. Златоград, ДП №98/2012 г. на РУП – Златоград, отново за престъпление по чл.206, ал.1 от НК /обсебване/. По посочената преписка и било издадено Постановление за принудително довеждане на обвиняем от 29.11.2012 г. /приложено на л.114 от ДП №205/2011 г./. Видно от справката в ЕИСПП, това наказателно производство е било прекратено на 05.07.2017 г., на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК – тъй като деянието не представлява престъпление. В справката в ЕИСПП е отразен статус на това друго досъдебно производство срещу ищеца – ДП №98/2012 г. „приключено на 12.12.2012 г. с мнение за спиране на друго основание“. Посочените данни обосновават извод, че ищецът е бил обявен за общодържавно издирване с Телеграма от 16.11.2012 г., с категория „обвиняем“, с мярка „принудително довеждане“, приложена на л.68 от ДП №205/2011 г., във връзка с образуваното срещу ищеца друго досъдебно производство за престъпление със същата правна квалификация /чл.206, ал.1 от НК/ – ДП №98/2012 г. по описа на РУП Златоград, пр.пр.№538/2012 г. по РПр-Златоград.