Решение № 298 от 18.02.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 298

Шумен, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700010 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С. Р. Ф. от [населено място] река, общ.Върбица, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1402714/18.12.2025г., издадена от инспектор към РУ [община], ОДМВР [област]. С обжалвания акт на С. Р. Ф. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца до 1 година, и са отнети два броя рег.табели № [рег. номер] и СРМПС № *********.

Оспорващият твърди, че заповедта е нищожна и подлежаща на отмяна, като сочи, че постановеният период на прекратяване на регистрацията на МПС „от 6 месеца до 1 година“ противоречи на изискванията за определеност на административния акт – чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Като последица относно неопределеността на мярката като срок се поражда неопределеност относно действителното съдържание и обхвата на възникналото от нея задължение да не се ползва процесното МПС. Заявява, че така формулирана заповедта нарушава и принципа за пропорционалност и съразмерност по чл.6 от АПК, както и правото на защита на адресата на акта.

Като самостоятелно основание релевира неяснота в изложението на фактическите и правни основания, мотивирали издаването на обжалваната заповед.

По изложените съображения отправя искане за прогласяване на заповедта за нищожна или отмяна на същата като незаконосъобразна и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от упълномощен процесуален представител адв. Г. Г., който заявява, че поддържа жалбата и по изложените в нея доводи настоява за отмяна на заповедта.

Ответникът – инспектор към РУ [община], ОДМВР [област], в депозирано писмено становище рег. № ДА-01-361/03.02.2026г. оспорва жалбата. Аргументира становище, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Сочи, че по безспорен начин е установено наличието на всички елементи от хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, предл.второ от ЗДвП, а именно – водачът е собственик на посочения в заповедта товарен автомобил, за чието управление няма придобита категория [населено място] съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1402714/18.12.2025г., издадена от инспектор към РУ [община], ОДМВР [област] на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца до 1 година, и са отнети два броя рег.табели № [рег. номер] и СРМПС № *********.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на съставен АУАН серия GA № 4228717 против С. Р. Ф., за това, че на 18.12.2025г., около 10,59 часа в [населено място], по ул.Освобождение, пред дом номер 33, управлява товарен автомобил „МАН 14.255 МЛЛЦ“ с рег. [рег. номер], негова собственост, като не може да представи СУМПС. При направена справка с ОДЧ е установено, че водачът притежава валидно СУМПС за категория В. Същият не притежава съответната категория за управляваното от него МПС. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 18.12.2025г.

Недоволен от нея, С. Р. Ф. я оспорил пред Административен съд - гр.[област] с жалба рег. № 287000-5163/29.12.2025г.

Към делото са приобщени писмените документи, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа, както и свидетелство за регистрация на МПС – част I.

Фактите, изложени в обстоятелствената част на заповедта, се установяват въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № GPAM-1402714/18.12.2025г., издадена от инспектор към РУ [община], ОДМВР [област] - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 18.12.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 29.12.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца до 1 година.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 343з-2241/22.08.20245. директорът на ОДМВР - [област] е оправомощил служители, заемащи длъжност „полицейски инспектор“ в РУ при ОДМВР – [област] да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата, вкл. и по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Настоящата заповед е издадена от С. Г. С., който видно от представена служебна бележка към 18.12.2025г. заема изпълнителска длъжност „полицейски инспектор“ в РУ [община]. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен.

Актът е постановен в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

В хода на процедурата не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1402714/18.12.2025г., издадена от инспектор към РУ [община], ОДМВР [област], с материалния закон, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се съотнасят към посоченото в заповедта правно основание. Фактическият състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, изисква да е установено управление на МПС от водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Достатъчно за прилагане на ПАМ е да бъде установено, че автомобилът на собственика е управляван от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Въз основа на приобщените по делото доказателства съдът приема за безспорно установено проявлението на предпоставките за налагане на принудителна административна мярка, а именно – на посочените дата и място С. Р. Ф. е управлявал товарен автомобил „МАН 14.255 МЛЛЦ“ с рег. [рег. номер], негова собственост, без същият да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС.

Независимо от тези безспорни установявания, съдът приема, че обжалваната заповед страда от порок, който съставлява основание за нейната отмяна, предвид следните съображения:

Установява се, че с процесната заповед не е определен срок на действие на приложената принудителна административна мярка. С разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП законодателят е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6 месеца до 1 година. В така определения законов срок административният орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административният орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В издадената ЗППАМ липсва конкретен срок на приложение на същата. В разпоредителната част на заповедта срокът е посочен по следния начин – „от 6 месеца до 1 година“. Това е равнозначно на липса на определен срок на оспорената ЗППАМ. Липсата на ясно очертани времеви граници на действие на ПАМ, по същество съставлява липса на ясна разпоредителна част на административния акт. Констатираният порок съществено засяга правата на адресата на акта, тъй като липсва каквато и да е определеност на продължителността на наложената принудителна мярка. Задължение на административния орган при констатирано проявление на фактическите основания за прилагане на ПАМ, в условията на обвързана компетентност да издаде акт, с който при отчитане конкретните особености на установеното нарушение на ЗДвП, да наложи мярка като очертае по несъмнен начин срока, в който същата действа. Следва да посочи началния момент и крайния срок на прилагането на ПАМ. Дали определеният от административния орган срок е правилно индивидуализиран е въпрос на законосъобразност на акта, върху който съдът упражнява контрол. Липсата на конкретен срок на действие на мярката създава правна несигурност както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като нейното проявление се съдържа именно в срока й на действие. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ, т.е. срокът е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Неопределянето на срок изобщо при налагането на ПАМ (в границите, предвидени от закона) води до порочност на издадения акт и само на това основание, доколкото липсва волеизявление на административния орган по този съществен въпрос, като своя последица води винаги до отмяна на издадения акт. Съдът не разполага с правомощието вместо органа да определи срок за действието на мярката. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.