Решение № 877 от 07.05.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1592/2019
- Вид
- Решение № 877
- Подписан
- 07.05.2019
- В сила
- 30.05.2019
- Състав
- ИВЕЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.159 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№877/7.5.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На тридесети април Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1592 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, кв." Иван Рилски" 60, вх.Б, ет.2, ап.5, депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 18-0819-008229/26.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е издадено в противоречие с материалния закон, а също , че е недоказано и необосновано. Изложената в обстоятелствената част фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Твърдят се и нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление не били посочени доказателства, които потвърждават нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, АУАН трябвало да съдържа името, адреса и ЕГН на лицето претърпяло имуществена вреда.
Такива данни обаче не били посочени нито в акта, нито в последващото наказателно постановление. С тези и други аргументи се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява се от процесуален представител –адв.Д.. По съществото на делото , адв.Д. моли за отмяна на НП, като навежда доводите посочени в жалбата, както и допълнителни такива.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивникът Г.Г. управлявал служебен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ В 6398 НК, собственост на „БИ ЕНД УАЙ“ ООД, БУЛСТАТ *********.
На 14.09.2018г., въззивникът Г. изпълнявал служебните си задължения с горепосочения товарен автомобил. Около 11.10ч. той се намирал в района на ул.“Стара планина“ , гр.Варна и търсел място да паркира. Решил да паркира автомобила пред гараж, находящ се на ул.“Стара планина“ №18. Гаражът бил собственост и се ползвал от св.Н.Г. и нейния съпруг – св.И.Д..
На тротоара, пред гаража на св. Г. имало монтирано заключващо антипаркинг устройство, нейна собственост. За монтирането му същата имала издадено валидно разрешение изх.№РД11-94-Н/445/27.03.2012г. от Община Варна.
Въпреки монтираното антипаркинг устройство, въззивникът Г. решил да паркира товарния автомобил пред гаража на св.Г., като с предните гуми на автомобила се качил на тротоара. При предприетото действие, възз. блъснал монтираното антипаркинг устройство и преминал с предната дясна гума върху него. В резултат на това действие на възз. устройството се изкъртило от мястото, където било монтирано и се повредило така , че не можело да се използва повече. Въззивникът усетил, че е преминал през устройството, слязъл от автомобила, огледал под него, извадил счупеното устройство изпод автомобила, хвърлил го настрани и потеглил. Действията му били непосредствено възприети от св.Д., който в този момент се намирал на терасата на жилищен блок, находящ се срещу гаража на св.Г.. С цел да запише номера на автомобила и телефонния номер изписан на самия автомобил, св.Д. направил няколко снимки с мобилния си телефон и тръгнал към гаража. Когато слязъл пред блока, установил, че автомобилът вече го няма. По заснетия мобилен номер, той се свързал с фирмата, в която работел въззивника и обяснил за случилото се. Тъй като не срещнал разбиране, заедно със св.Г. решили да подадат жалба в Първо РУ-Варна. От полицейското управление им било обяснено, че следва да депозират жалбата си в сектор ПП-Варна. Понеже било петък, св.Г. депозирала жалбата си в сектор ПП-Варна, в първия работен ден – понеделник 17.09.2018г., като към нея приложила и изготвените от съпруга й фотоснимки.
Междувременно, когато се прибрали от полицейското управление на 14.09.2018г., св.Д. видял паркиран същия товарен автомобил, на съседна улица. Изчакал водача му- възз.Г., обяснил му за нанесените повреди по антипаркинг устройството, поискал да възстанови щетите или да поправи устройството, но въззивникът отказал. Именно това мотивирало св.Г. да подаде жалба в Сектор ПП-Варна на 17.09.2019г.
По така подадената жалба в
Сектор ПП-Варна, била образувана преписка, която била разпределена за работа на св.Р.З..
По данните с които разполагал, св.З. издирил собственика на товарния автомобил, а именно„БИ ЕНД УАЙ“ ООД. На 08.10.2018г. управителят на дружеството декларирал, че в деня на инцидент МПС е управлявано от въззивника. На 16.10.2018г. на въззивника били снети сведения от водещия проверката, като в сведенията си възз. не отрекъл за процесния инцидент, но посочил, че антипаркинг устройството не било укрепено. На същата дата той попълнил декларация, че на 14.09.2018г. е управлявал автомобила.
На 23.10.2018г. в 13.00ч. на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ В 6398 НК бил извършен оглед от св.З.. След огледа на автомобила бил съставен протокол за
ПТП, в който били описани щетите по него- видими материални щети в предна дясна част. На същия ден – 23.10.2018г. срещу жалбоподателят бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН, Г. депозирал и писмени възражения, с които оспорил констатациите в АУАН. АНО след като взел предвид възраженията на Г. сформирал комисия, която след извършена проверка дала заключение, че възраженията на Г. са неоснователни, а АУАН правомерен и законосъобразен.
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 20.03.2019г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП, фотоснимки, обяснения, справки от община Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетелите И.Д. и Н.Г.. Техните показания са взаимно допълващи се, изцяло кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото, както и с приобщените фотоснимки.
От показанията на свидетелката Г., съдът единствено не кредитира частта , в която същата сочи, че произшествието е настъпило на 17.09.2018г., тъй като в тази им част те противоречат с писмените доказателства по делото –подадената от самата нея жалба в Сектор ПП, останалите писмени материали по делото, както и на показанията на св.Д., който е категоричен, че инцидентът е настъпил в ден от седмицата – петък, а видно от календара за месец 09.2018г. именно 14.09.2018г. е петък, докато 17.09 е понеделник.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св. З., който е констатирал щетите по антипаркинг устройството на св.Г., издирил е въззивника и е извършил оглед на управлявания от него автомобил.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, както и имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер /изискване на чл.42, т.9 от ЗАНН/, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства или данни за собственици на повредено имущество. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че при ПТП са причинени имуществени вреди на чужда вещ- повредено, счупено антипаркинг устройство, собственост на Н.Г.. Поради това съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.
По този пункт от НП наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, каквито твърдения се навеждат в жалбата. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.
Разпечатката съдържа 47 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3bd0ed67-a4ef-43e8-8e18-450e3d4f9395