Определение № 674 от 29.09.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Варна, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500541 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.402 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Н. против определение № 3561/28.07.2025г., постановено по гр.д. № 1350/2022г. на ОС – Варна и с което е върната като недопустима подадената от нея молба с вх. № 21522/24.07.2025г. за отмяна на допуснато по делото с определение № 3224/29.08.2022г. обезпечение.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорват се изводите на съда за липса на правен интерес от искането за отмяна на обезпечението, както и за липса на твърдения, сочещи за отпадане на обезпечителната нужда.

Счита, че като трето лице и собственик на възбранените имоти към настоящия момент има правен интерес да иска отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл.402 ГПК, а не да обжалва определението, с което същото е било допуснато. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и уважаване на молбата й.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1 ГПК допуснатото обезпечение се отменя по искане на заинтересованата страна. Съдебната практика приема, а в тази насока са и задължителните разяснения по т.6 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, че заинтересована страна по см. на цитираната разпоредба 1 освен страните по обезпечения иск е и всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Същото може да се защити както чрез обжалване на определението за допускане на обезпечението, така и чрез искане за неговата отмяна от постановилия го съд. Следователно процесуалната легитимация на третото за спора лице, иницииращо производството по чл.402 ГПК, е обусловена от фактическите му твърдения за засегнати с наложената обезпечителна мярка негови права. В тази връзка е безспорно, че налагането на възбрана върху имущество, което не принадлежи на ответника към момента на постановяване на определението за допускане на обезпечението, засяга правната сфера на действителния собственик и същият е легитимиран да иска неговата отмяна по реда на чл.396 ГПК или с молба по чл.402 ГПК.

В настоящия случай, от приложените материали от първоинстанционното дело и извършена служебна справка със същото в ЕИСС е видно, че допуснатото с определение № 3224/29.08.2022г. обезпечение е на предявени от Радослав Янев против „Роса Фероса“ ЕООД искове с правно основание чл.73, ал.1 ЗС и част от наложените обезпечителни мерки са възбрана върху недвижими имоти – апартамент № 12, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна и гараж № 3 – самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите им ид.ч. от ПИ, всички посочени като собствени на ответното дружество съгласно договор за замяна по нот.акт № 8/2014г.

С подадената от жалбоподателката В. Б. молба са наведени твърдения, че възбранените имоти са нейна собственост с оглед прогласената нищожност на договора за замяна с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 761/2024г. на ОС – Варна, при отчитане и обратното действие на така прогласената нищожност. Тези твърдения са достатъчни да обосноват процесуалната легитимация на същата като заинтересована страна по см. на чл.402 ГПК.

Доколкото не е налице разпореждане с възбранените имоти от страна на ответника след налагането на обезпечителните мерки, то въпросът за противопоставимостта на посоченото съдебно решение по уважения иск за нищожност спрямо ищеца по настоящото дело, както и действието на прогласената нищожност към претендираните от нея права на собственост спрямо наложените възбрани, са въпроси по основателността на искането, а не по неговата допустимост.

Ето защо изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на молбата на жалбоподателката като трето лице без правен интерес, респ., че твърденията й по същество са за незаконосъобразност на определението за допускане на обезпечение, не се споделя от настоящата инстанция.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3561/28.07.2025г., постановено по гр.д. № 1350/2022г. на ОС – Варна И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от В. Б. молба с вх. № 21522/24.07.2025г. с правно основание чл.402 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Варна, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500541 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.402 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Н. против определение № 3561/28.07.2025г., постановено по гр.д. № 1350/2022г. на ОС – Варна и с което е върната като недопустима подадената от нея молба с вх. № 21522/24.07.2025г. за отмяна на допуснато по делото с определение № 3224/29.08.2022г. обезпечение.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорват се изводите на съда за липса на правен интерес от искането за отмяна на обезпечението, както и за липса на твърдения, сочещи за отпадане на обезпечителната нужда.

Счита, че като трето лице и собственик на възбранените имоти към настоящия момент има правен интерес да иска отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл.402 ГПК, а не да обжалва определението, с което същото е било допуснато. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и уважаване на молбата й.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1 ГПК допуснатото обезпечение се отменя по искане на заинтересованата страна. Съдебната практика приема, а в тази насока са и задължителните разяснения по т.6 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, че заинтересована страна по см. на цитираната разпоредба 1 освен страните по обезпечения иск е и всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Същото може да се защити както чрез обжалване на определението за допускане на обезпечението, така и чрез искане за неговата отмяна от постановилия го съд. Следователно процесуалната легитимация на третото за спора лице, иницииращо производството по чл.402 ГПК, е обусловена от фактическите му твърдения за засегнати с наложената обезпечителна мярка негови права. В тази връзка е безспорно, че налагането на възбрана върху имущество, което не принадлежи на ответника към момента на постановяване на определението за допускане на обезпечението, засяга правната сфера на действителния собственик и същият е легитимиран да иска неговата отмяна по реда на чл.396 ГПК или с молба по чл.402 ГПК.

В настоящия случай, от приложените материали от първоинстанционното дело и извършена служебна справка със същото в ЕИСС е видно, че допуснатото с определение № 3224/29.08.2022г. обезпечение е на предявени от Радослав Янев против „Роса Фероса“ ЕООД искове с правно основание чл.73, ал.1 ЗС и част от наложените обезпечителни мерки са възбрана върху недвижими имоти – апартамент № 12, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна и гараж № 3 – самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите им ид.ч. от ПИ, всички посочени като собствени на ответното дружество съгласно договор за замяна по нот.акт № 8/2014г.

С подадената от жалбоподателката В. Б. молба са наведени твърдения, че възбранените имоти са нейна собственост с оглед прогласената нищожност на договора за замяна с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 761/2024г. на ОС – Варна, при отчитане и обратното действие на така прогласената нищожност. Тези твърдения са достатъчни да обосноват процесуалната легитимация на същата като заинтересована страна по см. на чл.402 ГПК.

Доколкото не е налице разпореждане с възбранените имоти от страна на ответника след налагането на обезпечителните мерки, то въпросът за противопоставимостта на посоченото съдебно решение по уважения иск за нищожност спрямо ищеца по настоящото дело, както и действието на прогласената нищожност към претендираните от нея права на собственост спрямо наложените възбрани, са въпроси по основателността на искането, а не по неговата допустимост.

Ето защо изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на молбата на жалбоподателката като трето лице без правен интерес, респ., че твърденията й по същество са за незаконосъобразност на определението за допускане на обезпечение, не се споделя от настоящата инстанция.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3561/28.07.2025г., постановено по гр.д. № 1350/2022г. на ОС – Варна И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от В. Б. молба с вх. № 21522/24.07.2025г. с правно основание чл.402 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3