Определение № 1217 от 17.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1217 гр. Благоевград, 17.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200501042 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 11366/09.05.2025 г. е подадена от ЕТ “Д. М.“, предст. от Д. М., срещу Определение № 882 от 07.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1896/2024 г. по описа на РС – Благоевград, с което е оставена без уважение подадена молба от адв.Д. М., в качеството му на пълномощник на ищеца Б. Е. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ж.к.*** № 24, ет.7, ап.20, за изменение на постановеното по делото решение № 126/25.02.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не по нисък от минималния за всеки иск, като по силата на чл.2 ал.5 от цитираната разпоредба, следва да се вземат предвид и боя искове, като за всеки от тях се дължи отделно възнаграждение. В случая, според жалбоподателя, п рисъдения адвокатски хонорар със съдебното решение по делото на РС-Благоевград, говори за явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив. Оспорва се и довода на РС за липса фактическа и правна сложност на делото.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени определението на БлРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските и допусне поисканото изменение като присъди допълнително още 280.00 лв.

1

В срока за отговор на частната жалба, такъв не е постъпил от насрещната страна „Вива кредит“ АД.

Благоевградският окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалба е основателна по следните съображения:

С постановеното на 25.02.2025 г. решение № 126 по гр.д.№ 1896/2024 г.

РС-Благоевград, съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК поради противоречие със закона, договор за потребителски кредит № 5984697/07.12.2023 г., сключен между Б. Е. Ц., ЕГН:

**********, като заемател, и „Вива Кредит” АД, ЕИК: 207343548, като заемодател.

Освен това, съдът е разпределил и разноските по делото като ответникът, е осъден да заплати на Б. Е. Ц., внесената от него държавна такса от 50.00 лв., както и възнаграждение на пълномощника му по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 200.00 лв.

След подадена от еднолично адвокатско дружество Д. М., молба чл.248 от ГПК, РС-Благоевград е постановил обжалваното определение № 882 от 07.05.2025 г., с което е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. В определението си РС е посочил, че е съобразил обема на реално извършената от адвоката работа, като е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер по наредбата, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба.

Отбелязано е, че адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; освен това по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи или извършвани други процесуални действия с участието на адвоката; а делото не се отличава с фактическа и правна 2 сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.

Така постановеното определение на РС-Благоевград, следва да бъде отменено по следните съображения:

В случая безспорно на ищеца в производството е предоставена безплатна правна помощ от адв.М. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като при определяне на конкретния размер на възнаграждението следва да се съобразят всички факти и обстоятелства по делото, вкл. и не само фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, реално извършените от пълномощника на страната процесуални действия и т.н. В случая е предявен срещу „Вива кредит“ АД един установителен иск за прогласяване за нищожен на сключен между страните договор за кредит, с цена на иска от 1165.15 лв., както и два иска в условията на евентуалност за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от него. По делото пред РСБлагоевград е насрочено и проведено 1 съдебно заседание – на 03.02.2025 г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество. В това заседание не се е явил представител на ищеца, но е депозирана молба от негово име. По делото са събрани единствено писмени доказателства.

Имайки предвид, че правомощието на съда по прилагането на чл.38, ал.2 от ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 2834/2023 г., Г. К., III г. о. на ВКС), възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да е съответно и да покрива и тези принципни разбирания.

В същото време, съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на 3 конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лице, като нищожността е задължителна за съда и за всички минали или бъдещи последици. Прието е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар. 1 от ДФЕС, определените минимални размери с цитираната Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с предходно наименование Наредба за минималните адвокатски възнаграждения), същите не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр. №563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.

№188/24г, II т.о.).

В случая първоинстанционният съд е определил възнаграждение на пълномощника на ищеца – еднолично адвокатско дружество М., в размер значително по-нисък от минималния, определен по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Действително, разглеждания казус не представлява фактическа и правна сложност. Според настоящия състав се касае за претенции за недействителност на облигационно правоотношение, които от една страна не предполагат, а в действителност и не разкриват, особености, които да ги отличават с фактическа и/или правна сложност спрямо друг подобен тип дела. Следва да се отбележи, че подобен вид претенции са масови, в тях не се забелязват индивидуални специфики /доколкото и самите договори за кредит не са индивидуално уговорени/, които 4 да предполагат необходимостта от завишен обем на адвокатския труд.

Въпреки това, определянето на възнаграждение под 300.00 лв. не би било съответно на усилията, които адвокатът полага за защита на клиента си в дадено исково производство по дело без фактическа и правна сложност.

Независимо от конкретното производство, пълномощникът на страната следва да се запознае с документите, които му предоставя клиента преди да заведе делото, да изготви искова молба, да начертае защитна линия, да прецени дали и какви доказателствени искания да направи и т.н. В случая всичко това е извършено от адв.М., като същият е депозирал и молба преди откритото съдебно заседание пред РС, запознал се е с извършените от насрещната страна и от съда процесуални действия.

Ето защо, при баланса на всички посочени по-горе обстоятелства, оценявайки и материалния интерес по делото, както и положения труд от адвоката на жалбоподателя, който е намерил отражение в предприетите от него действия в производството пред РС-Благоевград, настоящият състав намира, че справедливото възнаграждение на адвокатско дружество Д. М. е в размер на 300.00 лв., като към тази сума се добави и 60.00 лв. ДДС, доколкото са налице данни, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. В тази насока е и формираната практика на състава на БлОС.

Ето защо, при разминаване на изводите на въззивния и първоинстанционния съд, обжалваното определение № 882/07.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1896/2024 г. по описа на РС – Благоевград, следва да се отмени, като се измени решението по делото в частта за разноските чрез присъждане на допълнително възнаграждение на адвокатско дружество Д. М. от 160.00 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 882 от 07.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1896/2024 г. по описа на РС – Благоевград, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 126/25.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 1896/2024 5 г . по описа на РС – Благоевград, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ответника „Вива Кредит” АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Перу“ №28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап офис 73Г, представлявано от С.П.П., да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от Закона за адвокатурата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес гр.София, бул. „***“ № 125-2, ет.5, оф.5.3, представлявано от Д. М. М., допълнително, над присъдената с решението сума, още 160.00 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца Б. Е. Ц., ЕГН: **********, по гр.д.№ 1896/2024 г. по описа на РСБлагоевград.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6