Решение № 15301 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15301 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110143155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „..“ АД срещу ЗАД „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 2957,31 евро (5784 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща дължимото регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 26024030101028, с включени разходи за неговото определяне, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.03.2024 г., вследствие от което били нанесени щети по т.а. „..“ с рег. № .., предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ...

Ищецът твърди, че на 14.03.2024 г., около 11:30 часа, в гр. Пловдив, било реализирано ПТП по вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., който движейки се по бул.

„Победа“, преминал в съседна пътна лента без да пропусне движещия се по нея т.а.

„..“ с рег. № .., поради което били нанесени щети по товарния автомобил. Увреденото имущество било предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № .., с период на валидност от 29.03.2023 г. до 28.03.2024 г.

Към датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът твърди, че за отстраняване на щетите по увреденото имущество пред дружеството била заведена преписка по щета № 26024030101028, по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 5784 лв., 1 определено съобразно наличието на тотална щета, с включени разходи за разоборудване за допълнителен оглед и опис от „Вест сервиз“ ЕООД, в размер на 384 лв. С изплащането на дължимото застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, ищецът встъпил в правата му срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, ищецът изпратил до ответното дружество покана с искане за възстановяване на регресното вземане за изплатено застрахователно обезщетение, връчена на 08.07.2024 г. Към настоящия момент вземането на ищеца не било погасено от ответника, поради което последният следвало да му заплати и обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 09.08.2024 г. до 11.08.2025 г., в размер на 396,01 евро (774,52 лв.). Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да плати на дружеството сумата от 2957,31 евро (5784 лв.), представляваща дължимото регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение, с включени разходи за неговото определяне, както и сумата от 396,01 евро (774,52 лв.) – мораторно обезщетение за периода от 09.08.2024 г. до 11.08.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността му. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на л.а. „..“ с рег. № .., както и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното застрахователно събитие. Счита, че виновен за ПТП е водачът на т.а. „..“, който предприел неправилна маневра, с което създал опасност за останалите участници в движението. При условията на евентуалност твърди съпричиняване. Сочи, че ищецът изплатил претендираното обезщетение в нарушение на законоустановените правила. Оспорва претендираното акцесорно вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден 2 застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че към 14.03.2024 г. ответникът е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № .., съгласно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че в изпълнение на договорните си задължения по договор за имуществена застраховка „Каско“, с предмет - т.а. „..“ с рег. № .., ищецът е изплатил в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 5784 лв., с включени разходи на стойност от 384 лв. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица № .. и общи условия към нея; преписка по щета № 26024030101028, платежно нареждане от 17.06.2024г..

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на 14.03.2024. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.

Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност осъщественото от всеки от двамата водачи поведение и възможността същото да бъде разгледано като допринесло за настъпване на вредоносния резултат, както и размера на следващото се обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от конкретния пътен инцидент вреди и стойността на същите.

Установява се от представената административнонаказателна преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, че е съставен от длъжностно лице към ОДМВР – Пловдив протокол за ПТП №1939777/14.03.2024г., в който съставителят е посочил, че при извършване на маневра навлизане в съседна пътна лента водачът на л.а. „..“ с рег. № .. не е пропуснал, движещият се пое нея т.а. „..“ с рег. № .., с което е причинил ПТП. На водачът ... е бил съставен акт №1241320/14.03.2024г. за нарушение на чл.25, ал.2, пр.1 ЗДвП, в резултат на което е реализирано процесното ПТП. За нарушението е издадено наказателно постановление №24-1030-002254/09.04.2024г.

По делото е изслушан като свидетел И. П., водач на пострадалия автомобил.

Посочил е, че при движение в крайна лява лента водачът на автомобил от средна 3 пътна лента, дясностоящ спрямо него, при престрояване не се съобразил, че лентата е заета, не реагирал на звуковия сигнал, който му подал и ударил управлявания от него автомобил в дясната врата, след което се отклонил в движението си в ляво и навлязъл в насрещното движение. Движел се с ниска скорост, тъй като наближавал кръстовище, регулирано със светофар, който бил червен в този момент.

Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за установено, че поведението на водача на л.а. „..“ с рег. № .., изразяващо се в предприемане на маневра за смяна на пътните ленти като не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се т.а. „..“ с рег. № ...

Противно на поддържаното от ответника с отговора на исковата молба, не се установява водачът на сочения за увреден автомобил да е допуснал нарушение на ЗДвП при движението си. Такова не е констатирано в съставения протокол за ПТП, нито е съставен акт за установяването му от контролните органи, които са посетили мястото на ПТП. Поради това необосновано е базираното на тези твърдения възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. С оглед на това имуществената отговорност за репариране на вредите от произшествието следва да бъде възложена на водача на л.а. „..“ с рег. № .., респ. на застраховалия гражданската (деликтната) му отговорност ответник.

Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по т.а. „..“ с рег. № .. се установяват от съставените от ищеца описи- технически експертизи, като съгласно неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, от техническа гледна точка посочените в описите вреди се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което и при липсата на доказателства, а и на твърдения за съществуване на тези увреждания или на част от тях отпреди пътния инцидент следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност. Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил- т. нар. възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 11444,41 лева, а действителната стойност 4 на автомобила към същия момент възлиза на сумата от 11965 лева, поради което и на основание нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, следва да се приеме, че в случая се касае за хипотеза на тотална щета. Доколкото в хипотезата на имуществено застраховане предназначението на застрахователното обезщетение е да доведе до възстановяване на имущественото състояние на увредения отпреди увреждането, но не и да го надвиши, в хипотеза като настоящата, т. е. при констатирана тотална щета, следва да се извърши компенсация между вредите и ползите, причинени от един вредоносен факт, за да се получи стойността на дължимото обезщетение. Ето защо при тотална щета, за да не се достигне до хипотеза на неоснователно обогатяване, от размера на дължимото обезщетение следва да бъде приспадната остатъчната стойност на автомобила, стойността на т. нар. запазени части от имуществото, останали неувредени от произшествието.

Съгласно заключението на съдебно- оценителната експертиза стойността на запазените части от автомобила възлиза на сумата от 3887,48 лева. Така, след приспадане на тази сума от действителната стойност на имуществото, релевантна в хипотезата на тотална щета, се получава стойността на дължимото застрахователно обезщетение от 8375 лева. Към тази стойност следва да се прибавят разходите, направени за определяне на щетите, съгласно чл.411 КЗ, които в случая са в размер на 384 лева. Получената сума в размер на 8759 лева надвишава заплатеното и претендирано от ищеца обезщетение, поради което искът му с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода. Съгласно разпоредбата на чл.