Решение № 74 от 02.08.2021, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Павликени , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветомил Б. Горчев при участието на секретаря Боряна Д. Николова като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело № 20204140100522 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД от „***” ЕООД, ЕИК *** срещу П. Г. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** № *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от сумата 2286,50лв. (две хиляди двеста осемдесет и шест лева и петдесет ст.) главница по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2018 г., 747,72 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.) договорно възнаграждение за периода 01.09.2018 г. - 28.08.2019 г., 377,45 лв. (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и пет ст.) лихва за забава за периода от 02.06.2018 г.- 28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.02.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и за осъждане ответника да заплати сумата от 2501 лв. – представляваща предсрочно изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2018 г. съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги.

1

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: съществуването на вземания против П. Г. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** № ***, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2018 г. между страните, по силата на който на В. е предоставена сумата от 2500 лв., подлежаща на връщане в срок от 24 месеца, при размер на вноската от 154.55 лв., ГПР от 49.89 %, съответно ГЛП от 41.17 % и 0.11 % дневен такъв. Твърди, че ответникът е избрал и закупил и пакет от допълнителни услуги, поради което се задължил да му изплати и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3001.20 лв. - при договорен размер на вноската по пакета от допълнителни услуги от 125.05 лв. и по този начин общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлязло на 6710.40 лв., при дължими 24 вноски от по 279.60 лв. Излага, че ответникът е направил само три пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 24.10.2018 г. Съгласно уговореното и прието от страните в т. 12. 3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, че ако клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът можел да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, което и сторил и на 28.08.2019 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем, а на В. било изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с което той е бил уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост, като писмото е получено лично от длъжника. В обобщение на горното излага, че длъжника е погасил сума в общ размер на 1090.00 лева (хиляда и деветдесет лева), като с плащанията си погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 1000.25 лева (хиляда лева и двадесет и пет ст.), сумата от 29.75 лева (двадесет и девет лева и седемдесет и пет ст.) отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, 60.00 лева (шестдесет лева) от начислените такси за извънсъдебно събиране по тарифа. Твърди, че към предявяване на иска В. дължи сума в общ размер на 5912.67 лева (пет хиляди деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и седем ст.), включваща главница в размер на 2286.50 лева (две хиляди двеста осемдесет и шест лева и петдесет ст.), договорно възнаграждение в размер на 747.72 лева (седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.), възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2501.00 лева (две хиляди петстотин и един лева) и лихви за забава в размер на 377.45 лева (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и пет ст.), представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законна лихва от дата на входиране на заявлението в Съда до окончателното изплащане на вземато. Твърди, че е заявил вземанията си по реда на чл.410 от ГПК, издадена е заповед за изпълнение - частично, но длъжникът-ответник е възразил.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който спори претенцията.

2

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът, чрез пълномощника си поддържа отговора и спори претенцията.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания на ищеца към ответника за сумата 2286,50лв. (две хиляди двеста осемдесет и шест лева и петдесет ст.) главница по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2018 г., 747,72 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.) договорно възнаграждение за периода 01.09.2018 г. 28.08.2019 г., 377,45 лв. (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и пет ст.) лихва за забава за периода от 02.06.2018 г.- 28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.02.2020г. до изплащане на вземането - за събирането на които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и съединен с тях осъдителен такъв по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2501 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.

Предмет на исковата претенция по установителния иск са суми, представляващи непогасено задължение - главница по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2018 г., 747,72 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.) договорно възнаграждение за периода 01.09.2018 г. - 28.08.2019 г., 377,45 лв. (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и пет ст.) лихва за забава за периода от 02.06.2018 г.- 28.08.2019 г.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. по описа на РС - П., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника, който депозира надлежно възражение.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на процесните суми по установителните претенции главница и акцесорни вземания.

3

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за потребителски кредит, по който е предоставил на ответника сумата, търсена като глевница; настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидна клауза за неустойка, поради неизпълнение на задължение и обявяване вземането по договора за предсрочно изискуемо и нейния размер; валидно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги, дължимост на възнаграждение по него и неговия размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:

На 02.04.2018 г. ответникът е отправил искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит в размер на 2500 лева със срок на издължаване 24 месеца, падеж на месечната вноска 1-о число на месеца.

На 04.04.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** с размер на отпуснатата сума – 2500 лева, при ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,17%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 3709,20 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на равни месечни вноски от 154,55 лева платима до 1-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Размерът на възнаграждение по това допълнително споразумение е сумата от 3001,20 лева, плащането на което е разсрочено на вноски от по 125,05 лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването 4 на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка и чрез рефинансиране на предходен кредит на ответника, в доказателство за което е представено преводно нареждане.

Следователно, между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 2500 лева. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. В настоящия случай ищецът е твърдял, че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо към дата 24.10.2018 г., по реда на чл. 12.3 от ОУ, а именно поради просрочие на месечна вноска с повече от 30 календарни дни. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът е извършил осем плащания по договора - в общ размер на сумата от 1090 лева за периода 06.06.2018 година – 03.12.2018 година.

С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Настоящият състав счита, че макар ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение по аналогия следва да намери приложение и по отношение на ищеца, защото то е принципно и следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Предвид неизправността на кредитополучателя в изпълнение задължението му да плаща погасителните вноски на падежа, то следва да се приеме, че към 28.08.2018 г. е било валидно възникнало правото на ищеца да направи вземането си предсрочно изискуемо в цялост. Изявлението му в този смисъл следва да е достигнало до ответника. Представено е 5 уведомително писмо, изпратено до ответника и доколкото липсва оспорване от ответника, съдът приема че това изявление е стигнало до него предхождащо подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /28.02.2018 г./ и поради това е породило своето действие.