Решение № 2416 от 30.09.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2416

Кърджали, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ канд № 20267120600332 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С. Р. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №38/24.04.2026 г., постановено по анд № 243/2025 г. по описа на Районен съд-Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 25- 0303- 000329/ 26.09.2025г. на началника на РУ „Полиция”- Момчилград в ОД на МВР Кърджали, с което на С. Р. М., на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/, както и на основание Наредба № Із 2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.104 „а“ от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли съда да се произнесе с решение, с което, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН, да отмени Решение №38 от 24.04.2026 год., постановено по АНД №243/2025 год. по описа на Районен съд – Момчилград, като реши делото по същество и отмени изцяло наказателно постановление №25-0303-000329/26.09.2025 год., издадено от началника на РУ – Момчилград при ОДМВР - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно.Претендира разноски по делото за двете инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – началникът на РУ – Момчилград при Областна дирекция на МВР – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за правилност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява обстоятелството, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В молбата са изложени кратки съображения в подкрепа на обжалваното решение. Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. В условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали редовно призована, не изпраща представител.

Административен съд -Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд-Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 25- 0303- 000329/ 26.09.2025г. на началника на РУ „Полиция”- Момчилград в ОД на МВР Кърджали, с което на С. Р. М., на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/, както и на основание Наредба № Із 2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.104 „а“ от ЗДвП.

За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че с АУАН [сер.] № [номер]/ [дата] на [длъжност] при РУ– Момчилград- Р. М., в присъствието на свидетелите А. Х. и Ш. И. /служители на РУ- Момчилград, против жалбоподателя С. М., за това, че на 02.09.2025г., около [час] в [населено място], на [кръстовище], образувано между [улица] и [улица], същият е управлявал товарен автомобил [марка] [модел], с рег. № [рег. номер], ползвайки мобилен телефон, без устройство, което му позволява използването му без участието на ръцете. Така съставеният АУАН е бил предявен на жалбоподателя, който е отказал да го подпише, респ. получи, което е удостоверено с подписите на посочените по-горе свидетели. Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП № 25- 0303- 000 329/ 26.09.2025г. на Началника на РУ „Полиция”- Момчилград, с което на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева /25,56 евро/– за допуснато нарушение на чл.104 „а“ от ЗДвП.

От правна страна, съдът е приел, че в конкретния случай със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.104 „а“ от ЗДвП , който забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете им. Съдът е приел за установено от показанията на свидетелите по делото и от писмените доказателства, изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, който държал в лявата си ръка до лявото си ухо. Съдът приел за осъществен фактически състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия. Този извод се потвърждавал от приложения по делото АУАН, чийто фактически констатации са потвърдени от показанията на разпитаните свидетели очевидци, така и писмените доказателства /докладна записка, изготвена непосредствено след констатиране на нарушението/.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на С. М., са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Обосновано е прието от съда, че в конкретния случай със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.104 „а“ от ЗДвП , който забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете им. В настоящият случай правилно е установено, от показанията на свидетелите по делото- посочени по-горе, така и писмените доказателства, изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, който държал в лявата си ръка до лявото си ухо.

В случая е приложима нормата чл.189 ал.2 от ЗДвП , която сочи, че редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да опровергават в достатъчна степен посочените в АУАН и в НП констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалният или процесуалният закон, или пък неясно описание на нарушението, доколкото видно от АУАН и НП в същите по ясен и недвусмислен начин е посочено кой, кога какво нарушение се твърди да е извършил, както и твърдението, че жалбоподателят не е използвал мобилния си телефон. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че фактическото описание на извършеното нарушение съответства и на дадената правна квалификация, поради и което наказателното постановление е правилно издадено.

Неоснователен е и довода на касатора относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че се касае за умишлено нарушение, засягащо важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата. Неговата обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като "маловажен случай".

Обосновано е прието от съда, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от С. Р. М. за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, като правилно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден С. Р. М. от [населено място], да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро/130 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38/24.04.2026 г., постановено по анд № 243/2025 г. по описа на Районен съд-Момчилград.

ОСЪЖДА С. Р. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР гр.Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�