Решение № 1787 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1787 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330107558 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. В. Р. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***чрез адв. Г. М., със съдебен адрес: гр. ***, с исковата си молба против „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК " Люлин" бул. "Джавахарлал Неру" №28, бл. АТЦ " Силвър център" ет.2 , ап. 73, е поискал от съда, да осъди ответникът " Вива Кредит" АД с ЕИК 20734548 да й заплати сумата в размер на 991,41 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем с №*** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем №*** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1100,00 лева, за срок от 12 месеца. От своя страна ищцата се е задължила да върне главницата по договора, лихвата върху нея, както и включена в договора такса за експресно разглеждане на дванадесет равни вноски по 172,01 лева, възлизащи на обща сума от 2 064,12 лева. Посочената такса за експресно разглеждане възлизала на сума от 709,32 лева, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.

3 от договора. В чл. 2, т. 5 от процесния договор бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,32%. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер на 49,50%.

Счита, така сключения договор между Д. Р. и ответното дружество за недействителен, поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния 1 лихвен процент, липсвала също и яснота, как е формиран сбора от 49,49%, както и общата дължима сума по него. С включването на клаузата за неустойка и клаузата за " Такса експресно разглеждане", се стигало до един допълнителен доход за кредитодателя, тъй като неустойката не била включена в годишния процент на разходите, което било нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която гласяла, че всички разходи по кредита, включително и лихви, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид следвало да се включат като годишен процент от общия размер на разходите. В крайна сметка, чрез включването на клаузата за допълнителни услуги се стигало до заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Освен посоченото по-горе, намира, че било налице нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, поради това, че сумата на неустойката и сумата за такса " Експресно разглеждане", взети заедно съставлявали около две трети от стойността на главницата. Именно и затова намира, че чрез включването на такъв допълнителен разход се достигало до допълнително скрито възнаграждение по договора за кредит между двете страни. В подкрепа на това твърдение, счита, че двете дължими суми по споменатите клаузи за неустойка и "Такса експресно разглеждане" били включени към погасителния план, договорен в договора и то още при подписване на договора между страните.

Ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Твърди, че договорът за кредит не е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото уговореният лихвен процент е фиксиран. ГПР бил посочен в договора за кредит, като в същия не следвало да бъде включвана неустойката, поради което според ответника не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва твърдението за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като сочи че всички разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК са спазени в процесния договор.

Излагат се съображения, че уговорената клауза за неустойката не противоречи на добрите нрави и на материалния закон, в частност чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същата кореспондирала с присъщите й обезпечителна, обезщетенителна и санкционна функции.

Досежно таксата за експресно разглеждане на документите се навеждат доводи, че същата е доброволно избрана от ищеца допълнителна услуга, поради което се дължи възнаграждение за нея. Същото обаче не следвало да бъде включвано в ГПР, доколкото била избрана доброволно от ищеца.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен Договор за паричен заем № *** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1100,00 лева, за срок от 12 месеца.

По силата на този договор, ищцата се е задължила да върне главницата по договора, лихвата 2 върху нея, както и включена в договора такса за експресно разглеждане на дванадесет равни вноски по 172,01 лева, възлизащи на обща сума от 2 064,12 лева. Посочената такса за експресно разглеждане възлизала на сума от 709,32 лева, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.

3 от договора. В чл. 2, т. 5 от процесния договор бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,32%. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер на 49,50%.

Представени са писмени доказателства от ответника за извършени плащания от ищеца, от които се установява, че кредита е погасен изцяло и приключен.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид, с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,50 %, но от съдържанието на договора, не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация, колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен 3 процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи съдът намира за необходимо да подчертае, че ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите(заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по кредита. Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от Договора представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ).

При включването на вземането за такса за експресно разглеждане на документи, ГПР по договора неминуемо ще превиши лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като таксата за тази услуга е в размер, по-голям от половината от заемната сума.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем Договор за паричен заем №6029814/17.04.2024 г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

С оглед установената недействителност, съдът намира, че всички платени суми над глвницата, са недължими и с оглед на това платени без начална липса на основание.

В рамките на настоящото производство от представената от ответника Справка погасителен план по договора за заем и установеното изплащане на цялото задължение по договора, беше установено, че ищецът е заплатил възнаградителна лихва в размер на 254,80 лева, неустойка в размер на 472,80 лева и такса експресно разглеждане в размер на 263,82 лева.

С оглед обстоятелството, че договорът за заем е недействителен, ищецът дължи заплащане единствено на главницата по него в размер на 1 100,00 лева, а всичко платено над нея, следва да бъде върнато, като недължимо платено.

Ето защо, съдът намира, че следва да осъди ответното дружество, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 991,42 лева или 506,90 евро.

По отоншение на разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски от 25,56 евро за заплатена държавна такса.

4

В производството по делото ищецът е представляван от адв. Г. М. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв. М., съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в