Решение № 19 от 27.01.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Сливен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20252230200831 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от В. Х. В. с ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител против Наказателно постановление № 24-0804-009731/28.10.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ- Сливен, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител, с което се иска обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се излагат съображенията за това. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че насрещната страна поиска 1 присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 22.10.2023г. полицейските служители от Участък „Петолъчка“ към РУ-Сливен св. В. Д. и св. И. И. били на смяна като автоекип 630. Те се намирали в района на пътен възел „Петолъчка“, общ. Сливен и осъществявали патрулно постова дейност. Около 12:15 часа същите забелязали по път I-7 до кръстовище „Петолъчка“ движението на товарен автомобил „Форд Транзит“, с чужд регистрационен номер 14BT-ZR, който бил изписан на регистрационните табели на ръка с черен маркер. Последвали превозното средство със служебния автомобил, подали светлинен и звуков сигнал, за да спрат водача за проверка. Автомобилът бил спрян на главен път I-7 на около 100 метра от кръстовището в посока с. Зимница. При проверката установили самоличността на водача на МПС - В. Х. В., както и че, автомобилът е бил регистриран в Кралство Нидерландия с регистрационен номер 14-BT-ZR. Регистрационните му знаци били изписани с черен маркер на хартиено фолио, залепено върху пластмасова подложка и поставени на местата за поставяне на регистрационните табели. Поради това служителите извършили проверка, при която установили, че марката, моделът и рамата на превозното средство отговаряли на изписаните в талона му. Установили също, че поставените регистрационни табели били временни със срок на валидност 14 дни, считано от 29.06.2023г. - датата на регистрирането му в Кралство Нидерландия, като на 13.07.2023г. валидността им била изтекла. Въз основа на установеното на 22.10.2023г. актосъставителят В. Д., в присъствието на свидетеля И. И. съставил против жалбоподателя В. АУАН серия АД бл. № 0640682/22.10.2023г. Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля И.. На датата на съставянето му актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието отразил, че има възражения, без да посочва какви. С акта били иззети свидетелството за регистрация на моторното превозно средство № 0596345275, изд. на 29.06.2023г. от Кралство Нидерландия и двата броя регистрационни табели.

Административнонаказващият орган с мотивирана резолюция от 22.10.2023г. приел, че по отношение на извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, са налице признаци за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Като е посочил, че е образувано Бързо производство № 1509/22.10.2023г. на РУ МВР-Сливен.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.10.2024г., наблюдаващият прокурор е прекратил Досъдебно производство № 1509/12.05.2023г. на РУ МВР-Сливен, вх. № 5270/2023г. по описа на РП Сливен и разпоредил препис от същото да се изпрати на Началника на Сектор „Пътна

Полиция“ за преценка относно ангажиране на административнонаказателната отговорност спрямо В. В.. Въз основа на 2 съставения АУАН и горецитираното Постановление за прекратяване на наказателно производство било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-0804-009731/28.10.2024г. от Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ- Сливен, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 06.06.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Съдът намира същата за основателна поради следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на обжалваното НП, без да е необходимо да се излагат аргументи по съществото на спора.

Съгласно разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, актове могат да съставят от длъжностни лица, които са посочени изрично в съответните нормативни актове, или са определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост. В 3 настоящия случай процесният АУАН е съставен от В. Е. Д., „старши полицай“ при РУ МВР Сливен. Съдът още при насрочване на делото с Разпореждане № 2185/03.07.2025г. (л. 31 от делото) е изискал от административнонаказващия орган да представи писмени доказателства за компетентността на актосъставителя за издаване на АУАН серия АД № 9731/22.10.2023г. и съответно на органа, издал обжалваното НП, както и Заповед МЗ № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, изм. и доп. с МЗ № 8121з-1389/07.10.2024г. В изпълнение на дадените от съда указания, по делото е постъпило писмо от Началник Сектор „Пътна полиция“ Сливен с вх. № СД***/18.07.2025г. по описа на съда (л. 38), ведно с приложени по него копия на следните заповеди: Заповед № 343з-2874/18.12.2018г. (л. 42-45), издадена от Директора на ОДМВР Сливен;

Заповед № 8121з1632/02.12.2021г., изд. от Министъра на вътрешните работи, изм. и доп. с негова Заповед № 8121з-1389/07.10.2024г. (л. 39-41). С издадената от Директора на ОДМВР Сливен Заповед № 343з-2874/18.12.2018г. са определени държавни служители от звената „Пътна полиция“ в структурите на „Охранителна полиция“ при ОДМВР Сливен и Районните управления в състава и за работа по ЗДвП. С тази заповед са определени съгласно Протокол рег. № 343р-13062/10.12.2018г., изготвен от изпитната комисия по Заповед № 343з-2573/14.11.2018г., държавни служители от ОДМВР Сливен, преминали обучение и издържали успешно проведен изпит по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, като тези служители са поименно посочени. Безспорно се установява, че името на актосъставителя В. Д. не фигурира в тази заповед.

Следователно АУАН е съставен при липса на материална компетентност на актосъставителя, което от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. В тази връзка съдът намира за основателно релевираното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за липса на компетентност на актосъставителя. Съдът отново следва да подчертае, че въпреки изрично изисканите от него доказателства за компетентността на актосъставителя, от страна на административнонаказващия орган бе представена единствено Заповед № 343з-2874/18.12.2018г., издадена от Директора на ОДМВР Сливен, от която категорично не се установява компетентност на актосъставителя.

Поради изложеното съдът следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, без да се спира на останалите оплаквания, наведени в жалбата и без да разглежда спора по същество.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от АПК е предвидено, че за неуредените в този дял 4 въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Освен това при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид Решение по дело С-438/22 на СЕС, в което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.101, §1 от ДЕС.

Като съобрази гореизложеното, като и че производството по настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира че следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева), (153.39 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-009731/28.10.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ- Сливен, с което на В. Х. В., ЕГН ********** от гр. Д.град, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на В. Х. В., ЕГН ********** разноски в размер на 300 лева (триста лева), (153.39 евро), представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5