Акт от 22.06.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 22

Номер

22

Година

02.02.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.15

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Търговско дело номер

20135100100068 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност и в следната последователност искове за обявяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 86/19.02.2007 г. на нотариус с рег. № 110, в полза на „П.И.Б.” АД гр. София, върху 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот №***, по плана на к.к. „Слънчев бряг", община Несебър, област Бургаска, ведно с изградените в него сгради и обекти в тях, собственост на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (понастоящем в несъстоятелност) гр.Кърджали, както следва: 1.) с правно основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността; 2.) с правно основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото и 3.) с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му п­еди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността.

В исковата си молба ищецът Д.З.М.-И., действаща в качеството й на синдик на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали, твърди, че с решение № 60 от 29.02.2012 г. по т.д. № 269/2011 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е обявена неплатежоспособността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр. Кърджали с начална дата – 01.06.2011 г., и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 5 от 07.01.2013 г. по т.д. № 1035/2012 г., Пловдивският апелативен съд определил началната дата на неплатежоспособността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД на 31.01.2007 г. Твърди, че с нотариален акт № 86/19.02.2007 г. на нотариус с рег. № 110, е учредена договорна ипотека от длъжника „Б.Е.Е.В.П.” ООД върху собствените на дружеството 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № ***, по плана на к.к. „Слънчев бряг", община Несебър, област Бургаска, ведно с изградените в него сгради и обекти в тях, подробно посочени в исковата молба, находящи се в комплекс „Вия Сюитс", Слънчев бряг, като ипотеката била учредена в полза на „П.И.Б.” АД гр. София. С така учредената ипотека, „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр.Кърджали обезпечавало вземания на „П.И.Б.” АД гр. София по договор за банков кредит № 00 КР – АА – 2876/02.02.2007 г., сключен между „П.И.Б.” АД гр. София и трето лице – „В.” ЕООД. „Б.Е.Е.В.П.” ООД не било получило нито било ползвало предоставените на „В.” ЕООД средства по договора за банков кредит, обезпечен с ипотеката, но същевременно било предоставило собствените си 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № *** по плана на к.к. „Слънчев бряг", община Несебър, ведно с изградените в него сгради и обекти в тях, за обезпечение на дълга на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София. В тази връзка ищецът твърди, че „Б.Е.Е.В.П.” ООД безвъзмездно учредило горната ипотека за обезпечаване на задълженията на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София, като е извършило безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността и с тази сделка (ипотеката) накърнява законните права и интереси на своите кредитори, като по този начин сериозно влошавало имущественото си състояние. С така учредената ипотека „Б.Е.Е.В.П.” ООД обезпечавало чуждо задължение, като по никакъв начин не се ползвало от предоставените от „П.И.Б.” АД гр. София на „В.” ЕООД средства по горепосочения банков кредит. Това пораждало правен интерес от обявяването на горепосочената договорна ипотека за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като тя била безвъзмездно учредена от „Б.Е.Е.В.П.” ООД за обезпечаване на чуждо задължение. В случая длъжник по вземането, обезпечено с ипотеката, било дружеството „В.” ЕООД, като „Б.Е.Е.В.П.” ООД по никакъв начин не било встъпвало като длъжник по този договор за кредит, нито по анексите към него, за да се приеме, че е получило някаква облага от сключената договорна ипотека. Поради това, била налице ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността в полза на трето лице – „П.И.Б.” АД гр. София, по облигационно отношение, по което „Б.Е.Е.В.П.” ООД нямало никакви задължения, което обуславяло извода, че е налице безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, сключена през т.нар. "подозрителен период", което било условие за уважаване на така предявения иск. При условията на евентуалност ищецът твърди, че ако се приеме, че „Б.Е.Е.В.П.” ООД е получило нещо от „В.” ЕООД във връзка със сключения между „В.” ЕООД и „П.И.Б.” АД гр. София договор за кредит, посочен по – горе, и е учредена ипотека за обезпечаване вземането по този договор, то стойността на ипотекираните недвижими имоти, значително надхвърля по стойност полученото. В този смисъл се твърди, че целият предоставен от „П.И.Б.” АД гр. София на „В.” ЕООД кредит прикривал техни вътрешни отношения, които обаче пряко засягали интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Б.Е.Е.В.П.” ООД, с учредяване на ипотека върху имущество, в която даденото чрез нея, а именно възможността от принудително удовлетворяване на ипотекарния кредитор, значително надвишавало стойността на полученото от „Б.Е.Е.В.П.” ООД. Това обуславяло правния интерес от предявяване при условията на евентуалност на иск по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.) Заявява, че към момента на подаване на исковата молба, по – голяма част от предоставените на „Б.Е.Е.В.П.” ООД средства, представляващи собствени средства на „В.” ЕООД, били погасени. Също при условията на евентуалност твърди, че договорът за ипотека е нищожен на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.). Налице била сделка– ипотека, с имущество отмасата на несъстоятелността през "подозрителния период" на „Б.Е.Е.В.П.” ООД, която пряко увреждала интересите на кредиторите и възможността за тяхното удовлетворяване, което обуславяло и правен интерес от предявяване на този иск при условията на евентуалност. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр.Кърджали на договорната ипотека, сключена с нотариален акт № 86/2007 г. на нотариус с рег.№ 110, на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, а при условията на евентуалност – и на основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото или на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността. В съдебно заседание поддържа предявените искове. Представя писмени бележки, в които излага съображения.

Ответникът „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр. Кърджали, в представен по делото писмен отговор, чрез своя представител, изразява становище за основателност на предявения иск. Счита, че обстоятелствата в исковата молба са правилно изложени и няма възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.

Ответникът „П.И.Б.” АД гр. София, в представен по делото писмен отговор, чрез своя представител по пълномощие, изразява подробно становище по предявените при условията на евентуалност искове. По отношение на предявения иск за обявяване на нищожност на договорната ипотека на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), изразява становище за недопустимост. Твърди, че синдикът е легитимиран да предяви искове за попълване масата на несъстоятелността, в частност исковете по чл. 646, ал.2 от ТЗ, само и единствено по отношение на действията и сделките, които попадат в подозрителния период. Извън този период счита, че синдикът не е легитимиран да атакува валидно извършените от длъжника действия и сделки. Твърди също, че договорната ипотека, която се иска да бъде прогласена за нищожна съгласно т.3 на чл.646, ал.2 от ТЗ (в редакцията му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), е учредена от длъжника на 19.02.2007 г., след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – 31.01.2007 г. Съгласно цитираната разпоредба, учредяването на ипотека от длъжника върху имуществени права от масата на несъстоятелността, след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – свръхзадълженост, представлявало нищожна сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като е извършена в подозрителния период, който обхващал от преди промяната целия период след началната дата. Твърди, че с изменението законодателят въвел допълнително условие по отношение на срока, като е скъсил подозрителния период, както и допълнителни условия, при които учредяването на ипотека и залог след началната дата на неплатежоспособност, могат да бъдат прогласени за относително недействителни. Твърди, че съгласно § 14, ал.1 от ЗИДТЗ (обн. в ДВ бр. 20/2013 г.), § 8, по отношение на ал.2 се прилагал за заварените от този закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване на масата на несъстоятелността. В отговора ответникът твърди също, че съгласно чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в сегашната му редакция) може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяването на ипотека, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.626 от ТЗ. В тази връзка сочи, че в случая учредената от длъжника ипотека е от 19.02.2007 г. и като такава била извършена след началната дата на неплатежоспособността, но тази дата е ирелевантна за обосноваване на ретроактивността, тъй като атакуваната сделка се явявала извършена преди началото на подозрителния период, определен от законодателя. В тази връзка счита, че синдикът няма легитимация да атакува тази сделка и производството по заведения иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), следва да бъде прекратено като недопустимо. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че искът не е недопустим на посоченото основание, ответникът изразява становище за неговата неоснователност, тъй като не са налице предпоставките по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ в настоящата редакция, приложими по силата на § 14, ал.1 от ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., за заварените производства по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, а именно ипотеката е учредена след началната дата на неплатежоспособността, но преди подозрителния период, в едногодишен срок от подаване на молбата по чл.325 от ТЗ. В допълнение не било налице и допълнителната хипотеза на учредяване на ипотека за обезпечаване на необезпечено от длъжника до тогава вземане срещу него. Също така, ответникът прави възражение за неоснователност на иска за обявяване на нищожност на ипотеката по отношение на подробно посочени в отговора самостоятелни обекти, индивидуализирани с идентификатор, върху които е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 86/19.02.2007 г. на нотариус с рег. № 110, поради извършването на публична продан и възлагане по чл.496 от ГПК преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В тази връзка твърди, че на основание чл.175, ал.1 от ЗЗД, с извършването на публична продан на имота, всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имали право на предпочитателно удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. С оглед на това за описаните и посочени в отговора самостоятелни обекти, твърди, че към настоящия момент ипотечното право, което да бъде прогласено за нищожно и недействително, било погасено. По отношение на исковете за обявяване на нищожност на договорната ипотека на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, предявен като главен иск и по т.4 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност, и двата в редакцията преди измененията с ДВ бр.20/2013 г., изразява становище за недопустимост. Счита, че в случая следва да се преценят предпоставките за допустимост и основателност и съгласно § 14, ал.1 от ЗИДТЗ, като с измененията на ТЗ, освен началната дата, законодателят е въвел допълнителен срок за определяне на т.нар. „подозрителен период”, с оглед на който договорът за учредяване на процесната ипотека, не попада в този период и атакуването му е недопустимо. Счита, че е недопустимо учредената ипотека да се атакува по реда на чл. 646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ (в редакция им преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.) като възмездна или безвъзмездна сделка. Твърди, че като обезпечителна сделка тя представлявала самостоятелна акцесорна сделка, която обезпечава друга сделка. Наличието на регресни права на ипотекарния длъжник, не позволявало регулирането на отношенията чрез специалните отменителни искове, основани на безвъзмездния или явно нееквивалентния характер на престациите. Именно за това преферентните вещни обезпечения след началната дата на неплатежоспособност, включително учредяването на залог и ипотека за чужди задължения, можели да бъдат атакувани само по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), респ. чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ в сегащната му редакция. И това било изведено като самостоятелна хипотеза. Поддържа се също, че обезпечителната сделка не може да се идентифицира със сделката, която обезпечава. В отношенията ипотекарен длъжник – кредитор, не може учредяването на ипотека от „Б.Е.Е.В.П.” ООД за обезпечаване на задължението на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София по посочения договор за кредит от 02.02.2007 г., да се разглежда като възмездна или безвъзмездна сделка, тъй като икономическата причина, поради която едно трето лице, ипотекарен длъжник, обезпечава със свое имущество чуждо задължение – това на „В.” ЕООД, като се намесва в правоотношението между главния длъжник и банката, се намира в отношенията ипотекарен длъжник-„Б.Е.Е.В.П.” ООД и главен длъжник – „В.” ЕООД. Освен това твърди, че в случая учредяването на договорна ипотека от длъжника, не представлявало безвъзмездна сделка, тъй като ипотеката учредена с нотариален акт № 86/2007 г., служела за обезпечаване задълженията на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София по посочения договор за кредит от 02.02.2007 г. С договора за кредит банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 34 млн. евро, предназначен за обезпечаване изпълнението на задължения‗а на кредитополучателя по предоставения от банката на кредитополучателя, или на посочени от него трети лица кредити, овърдрафти за оборотни средства по издадени банкови гаранции, открити акредитиви, сключени договори за менително поръчителство и други кредитни улеснения. Срокът за усвояване на кредитите бил до 31.12.2011 г. Съгласно чл.13 от договора, ползваната част от кредита се погасява в срок най – късно до 30 дни от датата на всяко усвояване на кредита, като крайния срок за погасяване на задълженията по договора е 31.01.2012 г. Кредитът бил обезпечен с процесната ипотека. В чл.2 б. „з” от договора бил посочен номера на разплащателната сметка, воден на името на кредитополучателя, по която служебно се превеждат сумите по кредита. Твърди също, че от преводно нареждане за кредитен превод от 27.03.2007 г. се установявало, че на основание сключения договор за кредит с „В.” ЕООД, част от отпусната сума по кредита в размер на 18 695 000 евро била преведена на 27.03.2007 г. от „П.И.Б.” АД гр. София по нареждане на кредитополучателя „В.” ЕООД, от разплащателната му сметка, посочена в договора, по сметката на длъжника „Б.Е.Е.В.П.” ООД. С този договор от 02.03.2007 г., посочен като основание за плащане, сключен между „В.” ЕООД и длъжника, „В.” ЕООД като заемодател, предоставя на „Б.Е.Е.В.П.” ООД заем в размер на 18 695 000 евро, като целта на заема била покриване на задължения на заемополучателя към „П.И.Б.” АД гр. София във връзка с договор за кредит между тях. Преведената сума от 18 695 000 евро от банката по нареждане на „В.” ЕООД постъпила по сметка на „Б.Е.Е.В.П.” ООД в „П.И.Б.” АД гр. София за погасяване на негови задължения към банката по договор за кредит от 31.03.2005 г. Ответникът сочи също, че независимо, че в договора за кредит от 02.02.2007 г. бил вписан като кредитополучател „В.” ЕООД, то по – голяма част от отпуснатия кредит била предоставена по договор за заем на длъжника „Б.Е.Е.В.П.” ООД, с която сума са покрити задължения на „П.И.Б.” АД гр. София по договор за кредит от 31.03.2005 г. Ирелевантно било дали и по какъв начин длъжникът погасил задълженията си по заема към „В.” ЕООД. Не на последно място сочи, че когато ипотекарния длъжник изпълни по ипотечното право, същият се суброгирал в правата на кредитора срещу главния длъжник, чието задължение е обезпечено с ипотека. „Б.Е.Е.В.П.” ООД като ипотекарен длъжник не се е отказал от регресните си права срещу кредитополучателя „В.” ЕООД , поради което и сделката не може да бъде разглеждана като безвъзмездна. В отговора се твърди, че към момента на учредяване на ипотеката, тя имала единствено и само обезпечителен характер, като изпълнение по ипотечното право можело да възникне единствено и само при неизпълнение на задължението, или на част от него, което ипотеката обезпечава. Независимо от изложеното твърди също, че пазарната стойност на имуществените права, върху които длъжникът е учредил ипотека, към датата на учредяването била много по-ниска от получената сума в размер на 18 695 000 евро. Въвежда и довода, че при преценка на възмездността, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с нотариалния акт е учредена договорна ипотека за обезпечаване на отпуснатия кредит върху собствени на длъжника и на трето лице – „П.В.” ООД, недвижими имоти. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа отговора си и моли съда да остави исковата молба без уважение. Представя писмена защита, в която излага съображения.