Решение № 364 от 25.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Стара Загора, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500451 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Н. Г. и Я. Д. Д., чрез адв.Д. К. от АК – Стара Загора, против Решение № 27/05.05.2022г., постановено по гр.д. № 456/2021г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се отхвърля предявения от Г. Н. Г. и Я.Д.Г. срещу „Ф.И.“ ЕАД, гр.С., иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат солидарно сумата от 22531,35лв., или всеки един от тях по 1/2 идеална част от общото задължение на „Ф.И." ЕАД, която сума представлява оставащо задължение по изпълнително дело №20138700400707, по описа на ЧСИ И.С., с рег.№870 по описа на КЧСИ, поради липса на качеството на кредитор на ответника спрямо ищците и липса на изпълнително основание за събиране на сумата по това изпълнително дело, както и поради изтекла погасителна давност на вземането; отхвърля се предявения от Г. Н. Г. и Я.Д.Г. срещу „Ф.И.“ ЕАД, гр.С., иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 2288,00лв., получена без основание въз основа на проведено принудително изпълнение по изпълнително дело №20138700400707 по описа на ЧСИ И.С., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на образуване на настоящото дело до окончателното й изплащане; присъдени са разноски.

Въззивниците обжалват изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на процесуалноправни и материалноправни норми. Излагат подробни съображения. На първо място считат, че обжалваното решение е неправилно, 1 тъй като е постановено при неправилно прилагане на тълкуването за встъпването на цесионера в рамките на вече висящо изпълнително производство. Твърдят, че цесионерът не е от субектите, които разполагат с правото на принудително изпълнение. Считат, че цесионерът може да бъде частен правоприемник, но неговото право подлежи на установяване и това трябва да стане не чрез простото представяне на договора за цесия пред съдебния изпълнител, който само въз основа на него да конституира новия кредитор, а чрез отделно производство по снабдяване със свой изпълнителен титул. Цитират практиката на ВКС. На следващо място считат, че първоинстанционният съд не е възприел правилно фактическата обстановка по делото по втория основен въпрос за изтеклата погасителна давност.

Молят съда да отмени изцяло обжалваното решение, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр.с чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло исковите им претенции. Претендират направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „Ф.И.“ ЕАД, чрез юриск.Е.А., в който изразява становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като изпяло съобразено със събраните по делото доказателства и нормите на материалния и процесуалния закон. Счита изложените оплаквания на въззивника за неоснователни и неотносими към предмета на делото. Сочи, че валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди.

Намира цитираните във въззивната жалба решения на ВКС за неотносими. На следващо място твърди, че в първоинстанционното производство безспорно било доказано, че вземанията на „Ф.И.“ ЕАД по отношение на длъжниците по изпълнителното дело не са погасени по давност.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените в настоящото производство разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищците Г. Н. Г. и Я.Д.Г., чрез пълномощника си, твърдят в исковата си молба, че имали сключен Договор за банков кредит от 09.04.2008г. и Анекс към него №1 от 13.12.2010г. с "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, по силата на който ищците имали качеството на потребител, по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита па потребителите (ЗЗП). При извършена справка за наличие 2 на образувани изпълнителни дела ищците установили, че срещу тях е образувано ИД №20138700400707, по описа на ЧСИ И.С., с рег.№ 870 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд - Стара Загора, с взискател "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2013г. издаден по ч.гр.д.

№590/2013г. на ГРС. Изпълнителният лист бил издаден в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, чието вземане произтичало от Договор за банков кредит от 09.04.2008г. и Анекс към него №1 от 13.12.2010г., по силата на който двамата ищци били осъдени да заплатят на банката кредитор сумите:

11213.84лв. - главница; 1857.71лв. - редовна лихва за периода 05.07.2012г. 04.08.2013г.; 677.85лв. - наказателна лихва за периода 05.08.2012г. 24.10.2013г.; 945.52лв. - изискуема лихва, дължима съгласно Договора за банков кредит и анекса към него за периода 25.05.2010г. - 12.12.2010г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 25.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски държавна такса в размер на 293.90лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 543лв. На 08.01.2016г. по изпълнителното дело постъпила молба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с която съдебният изпълнител бил уведомен, че вземането по изпълнителното дело е цедирано на „Ф.И." ЕАД.

На същата дата била подадена молба и от новия кредитор (цесионера) с искане да бъде конституиран като взискател по делото. Ответното дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело на 19.10.2018г.

От този момент нататък всички изпълнителни действия се извършвали от името на новия кредитор - „Ф.И." ЕАД. В конкретния случай длъжниците ищци в настоящото производство се позовават на факта, че изпълнителният лист, издаден по частното гражданско дело по описа на PC Гълъбово бил издаден по заявление на кредитора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Същият този кредитор образувал и изпълнителното дело за събиране на дължимите суми, но в последствие на негово място се появил друг кредитор - „Ф.И." ЕАД. Този факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителния лист. Междувременно, задължението на длъжниците по изпълнителното дело било погасено по давност. Тези обстоятелства, според ищците, обуславят правния им интерес от завеждане на настоящия иск по чл.439, ал.1 от ГПК. Считат, че правният спор по делото се свежда до въпроса законосъобразно ли е встъпването в изпълнителния процес на мястото на носителя на изпълнителния титул "Райфайзенбанк (България)" ЕАД на цесионера по договора за цесия - "Ф.И." ЕАД като нов взискател на мястото на предишния съобразно правилото на чл.

429, ал. 1 от ГПК. Твърдят, че отговор на този конкретен въпрос, както и на въпроса за защитата на длъжника при извършена цесия в хода на изпълнителния процес бил даден в Решение №71/24.07.2019г., по гр.д.

№2576/2018г. по описа на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл.290 от ГПК. Цитират чл.429, ал.1 ГПК. Тази разпоредба обаче разграничавала поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга от всички останали частни 3 правоприемници. Поръчителят и солидарният длъжник имали правен интерес да платят дълга, а когато притежавали регресно право срещу длъжника, да се суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл.74, вр. чл.146 и чл.127, ал.2 ЗЗД). Именно поради това не всички случаи на частно правоприемство давали право на суброгация, т.е. встъпване във вече висящ изпълнителен процес. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице, различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист следвало да иницира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга) следвало да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация, на които се позовава. Това било необходимо, тъй като в изпълнителното производство законът овластил съдебният изпълнител чрез правилата на държавната принуда да реализира едно неудовлетворено гражданско притезание, но изключвал неговата компетентност да проверява материалноправните предпоставки за допустимостта на изпълнителния процес. Така например съдебният изпълнител не можел да извърши проверка за съществуването на дълга или най-общо на изпълняемото право. Тази роля законът възлагал само и единствено на съда, а той я осъществявал в производството по снабдяване с изпълнително основание. Съдебният изпълнител по правило бил ограничен до правомощието само да установи извършеното плащане. Именно поради това, ако се допуснела суброгация на първоначалния кредитор с цесионера и нямайки право да извърши проверка на материалноправните предпоставки за това, то съдебният изпълнител щял да постави длъжника в неблагоприятната позиция да не може да се защити или да противопостави на новия кредитор възражения, които са настъпили след издаване на изпълнителния лист. С оглед на изложеното, според ищците, ответникът „Ф.И." ЕАД не можел да встъпи в изпълнителния процес на мястото на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и да реализира принудително изпълнение спрямо ищците Г. Г. и Я.Г.. Следователно сумите, посочени от ЧСИ И.С. като дължими към настоящия момент от ищците, възлизащи общо на 22531.35лв. се явяват недължими по отношение па „Ф.И." ЕАД. От събраните до момента суми в рамките на изпълнителното дело на първоначалния кредитор "Райфайзенбанк (България)" ЕЛД били изплатени 2172лв., а на новия взискател „Ф.И." ЕАД - 2288.00лв. Ищците нямат претенции за недължимост по отношение на сумите, изплатени към първоначалния кредитор, тъй като той бил легитимен да ги получи, разполагайки с валиден изпълнителен титул в своя полза. Не така стоял въпросът обаче с цесионера, встъпил като взискател в изпълнителното дело, на когото била изплатена сумата от 2288 лв., които той нямал право да получи. Ищците нямат претенции, че не дължат сумите за техни публични 4 задължения, каквато била присъединената по закон НАП. Размерът на предявения отрицателен установителен иск, който общо е 22 531,35лв. се формира като сбора от следните посочени от съдебния изпълнител суми: 11 213,84лв. - главница: 8 375.43лв. - текуща лихва; 654.08лв. - договорна лихва по изпълнителен лист и 2288 лв. - събрана в рамките на изпълнителното дело сума, която е разпределена на новия взискател - цесионер „Ф.И." ЕАД, без същият да има качеството кредитор по отношение на ищците. Що се отнасяло до активната легитимация на ищците, то същите били осъдени солидарно спрямо първоначалния кредитор "Райфайзенбанк (България)" ЕАД като солидарната им отговорност произтичала от сключения Договор за банков кредит (основание чл. 121 от ЗЗД). Цитира чл.122 от ЗЗД. В отношенията между солидарните длъжници се прилагала разпоредбата на чл.127 от ЗЗД. В конкретния случай събраните по изпълнителното дело суми били изцяло платени от Я.Г. чрез запор на трудовото й възнаграждение, но този факт имал значение само за вътрешните отношения между двамата солидарни длъжници. Според ищците, сумата от 22531.35лв. се явявала недължима солидарно от двамата ищци Г. Г. и Я.Г. спрямо „Ф.И." ЕАД, тъй като ответното дружество нямало качеството на кредитор, поради липсата на изпълнително основание, по силата на което да търси изпълнение на сумите от него в рамките на изпълнителния процес, по който било образувано ИД №20138700400707 по описа на ЧСИ И.С.. На отделно основание, считат, че сумата не се дължала поради изтекла погасителна давност на главното задължение, което произтичало от сключен Договор за банков кредит от 09.04.2008г., и Анекс към него №1 от 13.12.2010г. Що се отнася до сумите 72лв. и 1882.44лв., представляващи такси и разноски, дължими по ТТР към ЗЧСИ, то същите не били предмет на настоящото дело, тъй като тяхната дължимост зависила от дължимостта на основното задължение. Според ищците, събраната в рамките на изпълнителния процес в полза на „Ф.И." ЕАД сума в размер на 2288лв. била платена без основание. Ответникът не бил имал право директно да замести първоначалния кредитор в изпълнителното производство "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и да получи въз основа на чуждо притезателно право и при липса на свое изпълнително основание процесната сума. Поради това сумата от 2288 лв., събрана чрез запори па банкови сметки и чрез удръжки от трудово възнаграждение на Я.Г. се явявала получена без основание и подлежала на връщане. Върху сумата и на основание чл.86 от ЗЗД следвало да бъде начислена законната лихва от датата на образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане.