Решение № 128 от 27.06.2022, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Бяла, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20214510100754 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу К. Ж. Н. за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца от ответницата по Договор за стоков кредит № 464527 от 05.08.2019 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: 2 317,99 лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното ú изплащане; 794,38 лв. – договорна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.10.2020 г.; 262,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 27.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 504/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла. Претендира се и присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че на 05.08.2019 г. ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД сключили Договор за стоков кредит № 464527, по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 2 317,99 лв. за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като била уговорена и договорна лихва във фиксиран лихвен процент. Сочи, че съгласно договорните клаузи отпусната сума се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а съгласно уговорения погасителен план кредитът следвало да бъде върнат на четиринадесет месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, в срок до 05.10.2020 г. Твърди, че ответницата дължи главница по кредита в размер на 2 317,99 лв., договорна лихва в размер на 794,38 лв. за периода 05.09.2019 г. – 05.10.2020 г., като на основание чл.12 от Общите условия, неразделна част от договора за стоков кредит, и чл.86 от ЗЗД поради забава в плащанията дължи и мораторна лихва върху непогасената главница за периода 01.12.2019 г. – 27.04.2021 г. в размер на 262,98 лв. Заявява, че вземанията по договора за стоков кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, са 1 придобити от ищеца по силата на сключен с банката-кредитодател Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. и подписано допълнително споразумение от 14.07.2020 г. с Приложение № 1.1/30.06.2020 г. Заявява, че бил упълномощен от банката-цедент да уведоми длъжника за извършената цесия, като изпратеното до ответницата уведомително писмо било върнато с отбелязване на обратната разписка: „получателят отсъства/в чужбина“. Сочи, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение, връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, чрез назначения ú от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адвокат К. К. от АК-Русе. В отговора се заема становище за допустимост и основателност на исковете. Наведените възражения се свеждат до оплакване за липса на положени достатъчни усилия за установяване постоянен и настоящ адрес на ответницата, както и неизследване жизнения статус и здравословното състояние на ответницата след получаване на кредита.

С влязло в законна сила протоколно определение от 30.05.2022 г. производството по делото по предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу К. Ж. Н. иск за установяване съществуване на вземане на ищеца от ответницата по договора за стоков кредит в размер на 262,98 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. до 27.04.2021 г., в частта за сумата от 41,30 лв. и за периода от 01.12.2019 г. до 30.06.2020 г., е прекратено на основание чл.233 от ГПК поради отказ на ищеца от тази част на спорното право, с обезсилване на издадената по ч.гр.дело № 504/2021 г. по описа на РС-Бяла Заповед № 213/01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение в частта за посочените сума и период.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е Договор за стоков кредит № 464527 от 05.08.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и ответницата К. Ж. Н. като кредитополучател, за сумата от 2 317,99 лв. за закупуване/заплащане от „Технополис България“ ЕАД на мобилен телефон „IPHONE XS“ на стойност 2 199 лв., както и за сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД с еднократна застрахователна премия в размер на 168,99 лв., с годишен лихвен процент 40,35% и годишен процент на разходите 48,72%, със срок за издължаване на кредита 14 месеца от датата на усвояването съгласно погасителен план, с падежна дата 5-то число на месеца. Съгласно чл.2 от договора сумата от кредита за закупуване на стоката се усвоява еднократно и безкасово по сметка на търговеца, а за застраховката – еднократно и безкасово по посочена от застрахователите сметка. Съгласно т.12 от Общите условия на кредитодателя, неразделна част от договора /чл.14 от договора/, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент и надбавка за забава в размер на десет процентни пункта, а съгласно чл.16 от ОУ кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Съгласно т.4 и т.4.1. от ОУ кредитът се олихвява с фиксиран 2 лихвен процент, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.

За извършената покупка на мобилния телефон от „Технополис България“ ЕАД е издадена фактура № 0220200378 от 05.08.2019 г. за сумата 2 199 лв., от които платени в брой 50 лв., а останалите 2 149 лв. – платени с кредитна карта ДСК Кредит, с посочени данни за клиент – имената и единния граждански номер на ответницата. Този факт се установява от приобщения към доказателствения материал дубликат на фактура.

Представен е Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., сключен между „Банка ДСК“ АД като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД като купувач, с предмет възмездно прехвърляне на вземания /§3, т.3.1 от договора/, посочени в приемо-предавателен протокол, като по силата на §1, т.1.1 от договора под „вземания“ се разбира всички дължими на продавача суми по предоставени от него необезпечени стокови кредити на физически лица, със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите и другите им принадлежности. От договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., извлечение от Приложение № 1.1./30.06.2020 г. към договора и допълнително споразумение от 30.06.2020 г. и писмено потвърждение за станалото прехвърляне, издадено от „Банка ДСК“ АД в полза на ищеца, се установява, че на 30.06.2020 г. банката е прехвърлила на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД следните вземания от ответницата по договора за стоков кредит: главница 2 317,99 лв., наказателна лихва 41,30 лв. и договорна лихва 794,38 лв.

По делото е представено пълномощно от „Банка ДСК“ АД, с което същата е упълномощила ответника да уведоми от нейно името всички длъжници по цедираните /прехвърлените/ вземания, както и да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците. Представено е по делото такова уведомление до ответницата, но не са представени доказателства за връчването му на същата.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 504/2021 г. по описа на РС-Бяла, на 31.05.2021 г. в съда е постъпило заявление от ищеца, въз основа на което срещу ответницата е издадена Заповед № 213/01.06.2021 г. за изпълнение на парично от страна по чл.410 от ГПК за следните суми по договор за кредит № 464527/05.08.2019 г., сключен между ответницата и „Банка ДСК“ АД: 2 317,99 лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за периода от 01.12.2019 г. до 27.04.2021 г. в размер на 262,98 лв., 794,38 лв. – договорна лихва за периода 05.09.2019 г. до 05.10.2020 г., както и разноски за производството в размер на 67,51 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на длъжника /ответницата/ при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че Н. не живее на адреса, поради което на 09.07.2021 г. заявителят /ищецът/ е бил уведомен за възможността да предяви иск за вземанията си.

Във връзка с тези указания, на 09.08.2021 г. в съда е постъпила исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която /неоспорено от страните в производството/ е изготвено след запознаване с материалите по делото и преценка на представена от ответника и от „Банка 3

ДСК“ ЕАД счетоводна информация. Вещото лице дава заключение, че в деня на подписване на договора за стоков кредит е извършено усвояване на кредита в размер на 2 317,99 лв., от които 2 149 лв. са платени на „Технополис България“ ЕАД по фактура № 0220200378 от 05.08.2019 г. за закупуване на мобилен телефон „IPHONE XS“, а 168,99 лв. са платени на ЗК „Групама“ за застрахователна премия; по договора за кредит е извършено едно единствено плащане на дата 05.11.2019 г. в размер на 50 лв., с която сума е погасено задължение за договорна лихва на първа вноска с падежна дата 05.09.2019 г.; остатъкът от задължението по договора за кредит, както към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, така и към датата на изготвяне на заключението на вещото лице /29.04.2022 г./, възлиза на 2 317,99 лв. – непогасена главница и 794,38 лв. – непогасена договорна лихва, начислена върху усвоената и неизплатена главница, за периода 05.09.2019 г. – 30.06.2020 г. /при отчитане на извършеното плащане по кредита в размер на 50 лв./, както и 257,66 лв. – обезщетение за забава в плащането, формирано от сумата 41,30 лв. – начислена лихва за забава за периода 05.09.2019 г. – 29.06.2020 г. и 216,36 лв. – лихва за забава върху дължимата главница за периода от 30.06.2020 г. /датата на цесията/ до 31.05.2021 г. /датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/.

Заключението на вещото лице като обосновано, компетентно и почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта, съдът кредитира изцяло.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно твърденията на страните и отправеното до съда искане, съдът намира, че е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за банков кредит, прехвърлени с договор за цесия, за които е издадена заповед за изпълнение.

Предявените искове са допустими - същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение на длъжника (ответник по исковете) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и събрани от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса, като исковете са насочени срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

Основателността на ищцовата претенция е предпоставена от установяването при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за банков кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата с твърдените параметри; изпълнение на задълженията на банката по договора за кредит, в това число и предаване на заемната сума от кредитора в полза на кредитополучателя; валидно сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца за прехвърляне на вземанията по договора за банков кредит и надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата цесия; настъпила изискуемост на вземането; забава на длъжника; размерът на непогасения към датата на падежа остатък от главницата и от договорната лихва; размерът на обезщетението за забава.