Решение № 872 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - ПехлИ.а при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - ПехлИ.а Административно наказателно дело № 20235330202088 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4311500 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който М.

И. М., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, М. И. М., оспорва процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се претендира за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.

От фактическа страна се установява следното:

Н а 23.12.2020 г. в 15:38 часа на Републикански път II-64, км 34-ти, посока на движение град Пловдив, е било заснето нарушение за скорост с лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, установено и заснето с АТС TFR1M511, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 101 1 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 41 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е М. И. М.. Именно последният за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 400 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

В така депозираната жалба жалбоподателят оспорва издадения срещу него ЕФ с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че в участъкът, в който е заснето нарушението към датата на заснемане на нарушението не е съществувал знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км./ч.

За установяване на оспореното обстоятелство е била изискана Справка от ОПУ Пловдив, от където е получена информация, че към 23.12.2020 г. в зоната на км. 34, лява лента от път II-64 „Карлово-Пловдив“ са действали група пътни значи, както следва: при км. 32+600 ляво са поставени А12, В26 (60 км./ч.) Т2 (2000) при км. 34+605 ляво са поставени А12, В26 (60 км./ч.) Т2 (4000) Видно от справката периодично тези знаци са били демонтирани от неустановени лица, като преди процесната дата с протокол от 02.11.2020 г. знаците са били възстановени. Видно от справката не може да се отговори дали конкретно на дата 23.12.2020 г. е имало отново нерегламентирано демонтиране на посочените пътни знаци, поради липса на осъществен ежедневен контрол в това отношение. Такова демонтиране е констатирано и последващо възстановяване е осъществено февруари 2021 г., когато всички знаци, с изключение на В26 са били възстановени. Считано от февруари 2021 г. ограничението е отпаднало.

По инициатива на жалбоподателя е бил ангажиран един свидетел по делото – синът на жалбоподателя - свид. С. М. М.., който в своите показания заявява, че на 23.12.2020 г. на процесния участък не е имало поставен знак, ограничаващ скоростта на 60 км./ч. При преценката дали да кредитира 2 показанията на този свидетел, съдът взе предвид близката му родствена връзка с жалбоподателя – баща и син. Последното разбира се не е автоматично основание за дискредитиране на неговите показания, но задължава съда да подложи показанията му на задълбочен анализ преди да прецени дали и в каква степен да ги кредитира, с оглед проявлението на евентуалната заинтересованост от крайния изход на делото. Съдът констатира, че в конкретния случай е налице такова проявление, което се изразява в стремеж у свидетелят да внесе в процеса такива показания, които да благоприятстват процесуалното положение на неговия баща. Несъмнен израз на такава позиция е заявеното от него, че без да посочи конкретна причина за това заявява, че си спомня с точност факта дали на 23.12.2020 г. е имало ограничителен пътен знак на мястото, където е било заснето извършеното нарушение от неговия баща, но заявява, че не може да посочи дали такъв знак е имало съответно година по-рано – на 23.12.2019 г. или покъсно – на 23.12.2021 г., при все. че 2021 г. е по-близка до момента, в който свидетелят дава показания. Тази избирателна памет в полза на жалбоподателя е несъмнена индиция за настоящия съдебен състав за проявление на визираната по-горе заинтересованост, предвид близката родствена връзка. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. М. в частта, в която същият твърди да е възприел, че на 23.12.2020 г. на мястото на заснемане на нарушението не е имало ограничение на скоростта.

Що се касае пък до данните, получени от Справката от ОПУ-Пловдив, съдът кредитира същите, доколкото липсва основание за противното. Така или иначе от въпросната справка става ясно, че към 23.12.2020 г. в зоната на км. 34, лява лента от път II-64 „Карлово-Пловдив“ е действал пътен знак В26 (60 км./ч.). В действителност от същата се установява, че тези знаци са били обект на периодични нерегламентирани посегателства, но доколкото липсват документирани данни за такива към тази дата и при наличие на такива за поставени знаци през ноември месец, съдът приема, че към дата 23.12.2020 г. в зоната на км. 34, лява лента от път II-64 „Карлово-Пловдив“ е действал пътен знак В26 (60 км./ч.)

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от 3 легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението), за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 km/h до 50 km/h е предвидена глоба в размер 400 лв.

Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по 4 установения за това в закона ред.

Налице е конкретно посочване на дата, място и издател на процесния ел. фиш. Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни. Мястото на извършване на нарушението е описано, посочени са и координати, които отговарят на конкретна точка от земната повърхност и позволяват установяването с точност на мястото на извършване на нарушението. Непосочването на издателя на електронния фиш, както и неговата длъжност и съответно неполагане на подпис от същия не представляват нарушение на административно процесуалните правила при провеждане на административното производство по установяване на подобно нарушение и налагане на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на електронния фиш следва да се посочи като длъжност и да положи подпис, за да се преценява авторството на постановения административно наказателен акт. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази насока е единствено данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Що се касае до датата, според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Идентично определение, дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в цитираните норми характеристики на електронния фиш, предпоставят неговата валидност не само без подпис, но и без посочване на дата на издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от техническо средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с датата на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване на нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е 5 извършено. По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и възможността да бъде извършена преценка за законосъобразността на този акт. Горното обосновава извода, че липсата на изрично посочване на датата, място и автор на ел. фиш, не обуславят неговата порочност.

Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено заснетото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазила процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. В качеството си на собственик жалбоподател ят е бил длъжен да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно собственикът на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност.