Решение № 196 от 25.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500325 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 449 от 14.05.2024 година, постановено по гражд. дело № 1833/2023 година по описа на Окръжен съд-Бургас „Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София - 1301 и адрес на управление район „Възраждане“, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д., е осъдено да заплати на Г. Я. С., ЕГН **********, адрес: град *, сумата от 5 000 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие от 09.03.2023 година, настъпило около 17.42 часа, в град Бургас, ул. „А. Г.

Коджакафалията“, в автобус „Йебус“ с рег. № * собственост на „Бургас Бус“ ЕООД, вследствие действия на водача му, който в разрез с правилата за движение по пътищата, по време на движение не осигурява всички условия за безопасно превозване на пътниците, като внезапно натиска спирачки, вследствие на което са пострадали пътници, сред които и Г. Я.

С., която получила фрактура на носни кости и оток на носа, контузия на гръдния кош и коляното, свързани с болки и страдания, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 5 000 лева от 04.08.2023 година до окончателното й изплащане, като иска за горницата над уважения размер от 5 000 лева до пълния заявен размер от 30 000 лева, ведно със претенцията за законна лихва от 04.08.2023 година върху отхвърлената главница е отхвърлен. Присъдени са в полза на страните разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част от предявените искови претенции.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Я. С., ЕГН **********, адрес: град *, чрез адвокат 1

Н. Д., със съдебен адрес град София, пл. „Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет. 3 срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част за сумата от 5 000 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 5 000 лева до поддържания с въззивната жалба размер от 10 000 лева за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, настъпило на 09.03.2023 година, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 04.08.2023 година до окончателното изплащане.

Поддържа се, че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, както и необосновано. Навеждат се оплаквания, че в хода на процеса по категоричен начин било доказано наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Посредством приетите съдебни медицинска и автотехническа експертизи по категоричен начин бил установен механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и пряката причинно-следствена връзка между произшествието и телесните увреди, търпени от ищцата. Поради това именно спорен в производството бил единствено въпросът за размера на дължимото и обезщетение за вреди.

Присъдената на ищцата с обжалваното решение сума била в много по-нисък размер от установените такива в обичайната практика на съдилищата. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди - претърпени от ищцата болки и страдания. Той не съобразил техния интензитет и продължителност. Освен това, липсвали мотиви относно определения конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за критериите при определяне на този размер.

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства били установени телесните увреждания, които ищцата търпяла в резултат на процесното ПТП, тяхното проявление върху иначе доброто и здравословно състояние и търпените в тази връзка болки и страдания. В обжалвания съдебен акт решаващият състав описал само част от претърпените от нея болки и страдания, като определения на тяхна база размер на обезвреда бил крайно несъответстващ и неадекватен на характера, обема и вида им и на комплексното им отражение върху живота и здравето на Г. С.. Сума в размер на приетия за справедлив от съда - 5 000 лева била крайно неотговаряща на цялостното отражение на процесното ПТП върху здравето и живота и - на травматични увреди, последвалото им лечение, обстоятелството, че част от тях били необратими и оставили трайни последици върху физическия, психическия, обществения и социалния живот на Г. С..

Твърди се, че по горните доводи първоинстанционният съд неправилно тълкувал и приложил материалния закон, а именно нормата, обективирана в разпоредба чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно т. 11 от ППВС №4/68, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следвало да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за техния размер.

Поддържа се, че при постановяване на обжалваното решение и определяне на дължимо обезщетение, окръжният съд не се съобразил не само с разпоредбата на чл. 52 от 2

ЗЗД и задължителните указания за приложението й, но и с актуализацията на лимитите от Кодекса за застраховането - чл. 492, според която норма за всяко едно събитие независимо от броя на пострадалите лица, покритието на застрахователната сума /лимит/ по застраховката бил актуализиран на 10 420 000 лева. В тази връзка се изтъква, че актуализирането на лимитите по ЗГО трябвало да се отчете и от съда. Нормата била специална и следвало задължително да бъде съблюдавана при прилагането на чл. 52 ЗЗД, при дела от такъв характер. Действително, вменените лимити на застрахователните дружества, опериращи в Европейския съюз, нямали самостоятелно значение - те можели да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формираме на критерия за справедливост, но същите лимити били обективен белег за икономическите реални такива и тяхната промяна и винаги трябвало да бъдат съобразени при определяне на обезщетението. Посочена е и съответна съдебна практика.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част, като се уважи предявената от ищцата претенция за сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, вследствие на причинените и телесни увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 04.08.2023 година до окончателното изплащане.

Не се въвеждат доказателствени искания.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор, както и насрещна въззивна жалба.

„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София - 1301 и адрес на управление район „Възраждане“, ж. к.

„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д. е депозирало писмен отговор, с който се навеждат доводи за нейната неоснователност и недоказаност.

Изразено е становище, че наведените във въззивната жалба доводи, с които се атакува постановеното по делото съдебно решение са неоснователни и необосновани. Определеният от съда размер обезщетение за неимуществени вреди не следвало да бъде променян поради липсата на основания за това. Същият бил определен правилно и съобразно събрания в хода на процеса доказателствен материал.

Наведените във въззивната жалба доводи, свързани с интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания били несъстоятелни, доколкото в мотивите на постановения от Окръжен съд - Бургас съдебен акт в пълна степен било анализирано емоционалното състояние на ищцата и на база на него направен извода, ч е сумата от 5 000 лева се явява справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение.

3

Според първоинстанционния съд, доводите на ищцата за влошено нейно емоционално състояние не съответствали на събрания в хода на процеса доказателствен материал, предвид това, че същата била само две седмици в болнични, а освен това, липсвали данни за връзка с процесното ПТП. В хода на процеса не били ангажирани доказателства, че по повод и във връзка с твърдяното влошено психическо състояние тя потърсила помощ от специалист, който би повлиял в положителна насока върху психическото й здраве. Всичко това сочело, че ищцата била в добро здравословно и емоционално състояние след изтичането на 14-дневния период, което от своя страна й позволило да се върне към обичайни си начин на живот, престирайки работна сила ежедневно.

Съдът, по повод претърпените от ищцата травматични увреждания и техният възстановителен период, взел предвид данните от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. В тази връзка били и показанията на единствения разпитан в хода на процеса свидетел - съпругът на ищцата, който изрично посочил, че след 2 седмици болничен тя се върнала на работа и нямала болки след този период, респективно към днешна дата била напълно функционално възстановена.

Окръжният съд отчел, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и заявените от ответника възражения, че полученото от ищцата травматично увреждане не било средна телесна повреда. В тази насока били събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Изразява се становище, че след преценката поотделно и в съвкупност на всички доказателства по делото, както и доводите на страните, първоинстанционният съд определил едно напълно адекватно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, овъзмездяващо изцяло ищцата за преживените болки и страдания. Съдът основал решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като се мотивирал подробно. Поради това именно, не била налице твърдяната от въззивника колизия с нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно.

Не се ангажират доказателства.

Претендира се и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на 4 закона, намира следното:

По делото не е спорно между страните, а това се установява и от представените и събрани по същото доказателства, че на 09.03.2023 година, около 17.42 автобус на градския транспорт марка „Иризар“, модел „Йебус“, с рег. № *, собственост на „Бургас Бус“ ЕООД, управляван от водача С.С.М. се е движил в град Бургас, ж. к. „Меден рудник“, по ул.

„Александър Георгиев Коджакафалията“, между блок 52 и блок 282 и преди бензиностанция „Шел“, където улицата е двупосочна, с по три ленти за движение във всяка посока с разделителна ивица по средата, като най-дясната лента е само за автобуси, означена с пътна маркировка BUS, е възникнало произшествие. Водачът е употребил рязко спирачки, при което пътниците в автобуса са политнали, като двама от тях са паднали на пода и са получили травми. Ищцата Г. Я. С. е изгубила равновесие и е паднала при внезапното намаляване на скоростта, като е получила счупване на носни кости, оток около носа и контузия на гръдния кош. Произшествието е настъпило поради рязкото намаляване на скоростта от водача на автобуса. Същият е следвало плавно да намалява скоростта с т. нар. комфортабилно спирачно закъснение, при което пътниците не политат. Ищцата не е могла да се задържи права при интензивното намаляване на скоростта от водача на автомобила, който не е изпълнил задължението си да осигурява всички условия за безопасно превозване на пътници. Местоположението на ищцата е неизвестно - тя може да е седяла и да е паднала от седалката, съответно да е била права и да е паднала на пода, като настъпването на травматичните увреждания е възможно и в двата случая. Те са настъпили поради нейното падане в резултат от загубата на равновесие, като тя е нямало как да предотврати настъпването на произшествието. Последното е в пряка причинна връзка с действията на водача на автобуса и е било предотвратимо, ако той беше изпълнил задължението си да управлява автобуса, като непрекъснато осигурява всички условия за безопасно превозване на пътници.