Решение № 801 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. ***, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110209977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от П. И. А., ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к.“***, чрез адв.В. Б. от САК, против наказателно постановление №25-4332-005436/18.03.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОППСДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева /1022,58 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Навежда доводи, че не се установява компетентността на АНО, съгласно чл.172 от ЗДвП, че санкционният акт е необоснован, липсват мотиви за неговото постановяване, както и мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, че наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за максималния срок не съответства на личната му степен на обществена опасност, доколкото няма сериозни нарушения и до момента не е наказван за нарушения на ЗДвП.

Не оспорва отразената констатация в АУАН и НП, че е отказал да му 1 бъде взета проба, но сочи като причина за това прием на антибиотици и обезболяващи лекарства /парацетамол, ибопрофен, аналгин и др./, два дена преди проверката – на 16.02.2025 г., доколкото бил чувал, че последните се отразяват на резултата на изследването. Прилага медицински документи към жалбата, в уверение на факта, че на 18.02.2025 г. е хоспитализиран по смешно и претърпял тежка операция от остър перитонит на дебелото черво.

Моли съда да отмени на посочените в жалбата основания процесното НП, или алтернативно – да измени процесното НП, като намали размера на наложените му наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.В. Б. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.

Навежда доводи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че процесното НП е издадено в нарушение на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са изложени никакви съображения защо не е приложена тази разпоредба, след като са налице предпоставките за това – жалбоподателят не е санкциониран по ЗДвП, изключително влошеното му здравословно състояние, младата му възраст.

Навежда доводи, че процесното НП е издадено в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба АУАН се съставя в присъстието на най-малко двама свидетели, което в случая не е спазено.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ООП-СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.С.К., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Намира санкционния акт за издаден от компетентно длъжностно лице в рамките на предоставените му от закона правомощия. Счита за осъществен състава на вмененото нарушение от обективна и субективна страна, чрез отказа на водача да му бъде направена въпросната проверка, а налагане на съответното наказание е реализирана в пълна степен целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и 2 становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.06.2025 г., съгласно отразеното на разписката върху него, а жалбата е подадена в съда на 17.06.2025 г., съгласно отразената дата на поставения вх.номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от датата на неговото връчване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№3488957 на 16.02.2025 г., от компетентно длъжностно лице – командир на отделение при 02 РУ-СДВР – Л. С. Н., в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта – Г. Ч. Ч. /също длъжностно лице при СДВР/, против П. И.

А., за това, че на 16.02.2025 г., около 14:45 часа, в гр.***, ул.“Кирил Драганов“ до бл.126, с посока на движение от ул.“Възрожденска“ към ул.“Демир Капия“, управлява лек автомобил „ВАЗ 21013“, черен на цвят, собственост на Н. И. Н., като след проведен инструктаж за работа с техническо средство „Дръг Тест 5000“, с фабричен №ARRH-0009, предназначен за едновременно, качествено доказване за наличието на анализирани вещества от човешката слюнка на наркотични вещества или техни аналози, същият категорично отказва да бъде тестван в 15:00 часа на 16.02.2025 г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Актосъставителят отразил, че водачът е сам в автомобила, съставен му е талон за медицинско изследване №288003 и връчени 7 броя холограмни стикери, както и че е уведомен за започване на ПАМ. Посочил иззетите като доказателства за извършеното нарушение документи и вещи, а именно:

СУМПС №285833100 на водача, СРМПС.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата 3 на неговото съставяне, срещу подпис, с изрично отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО в законоустановения 7-дневен срок писмени възражения.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, след като възпроизвел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и допълнил обстоятелството, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване, издал процесното НП против П. И.

А., с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му наложил кумулативно две административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; талон за изследване №288003, ведно съз залепен холограмен стикер; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 16.02.2025 г.; справка картон на водач; Заповед №513з-4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР; Заповед №8121з-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед №8121з-1632/02.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи; фиш за спешна медицинска помощ; амбулаторен лист за преглед на пациент; Епикриза от Клиника по Хирургия при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя заповеди, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Противно на релевираните възражения в жалбата, съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени по тежест процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя до такава степен, че последният да не може да разбере за 4 какво точно нарушение е санкциониран, къде, кога и при какви обстоятелства го е извършил. В този смисъл, неоснователни се явяват възраженията, че не е спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която изисква АУАН да бъде съставен и в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като не поставя условие за техния брой. В случая това изискване на процесуалния закон е спазено, доколкото процесният АУАН е съставен в присъствието на един свидетелочевидец при установяване на нарушението и съставяне на акта, а и самият актосъставител е станал пряк свидетел-очевидец на извършеното нарушение.

Разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН урежда хипотеза, при която АУАН следва да се състави в присъствието на двама други свидетели, но тя касае случаите, в които липсват свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Същевременно, няма пречка вписания в акта свидетел да е длъжностно лице, доколкото закона не само не въвежда изрична забрана, но позволява свидетелят да има длъжностно качество.

Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира противоречия, както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, така и между действително установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства. В процесните АУАН и НП е налице идентично словесно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – дата, час, място и начин на извършване, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Правилно е приложен материалния закон. Вмененото нарушение, авторството и вината, се явява доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Жалбоподателят не оспорва заявения от него отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози на посочените в АУАН и НП дата, час и място, а от приложените писмени доказателства по делото – талон за медицинско изследване и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, се установява по несъмнен и безспорен начин, че П. И. А., в хода на 5 извършената му полицейска проверка на 16.02.2025 г., с начало 14:45 часа и край 16:00 часа, категорично е отказал да бъде тестван с техническо средство „Дръг Тест 5000“, с фабричен №АRRH-0009, за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с оглед на което му е издаден и връчен в 16:00 часа на 16.02.2025 г. талон за медицинско изследване за явяване във ВМА за вземане на биологични проби за изследване, което съгласно отразеното в процесното НП, жалбоподателят не е сторил. Посочената в жалбата причина за отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно: прием на обезболяващи лекарства и антибиотици една седмица преди проверката, за които знаел, че се отразяват на резултата от изследването, не кореспондират с данните в попълнения протокол от актосъставителя, че в хода на извършената проверка жалбоподателят е бил тестван с техническо средство и за употреба на алкохол, с отчетен отрицателен резултат, но е отказал само тестване за наркотични вещества или техни аналози. Житейски-логично обяснимото поведение, при съмнение за повлияване на резултати от изследване поради прием на лекарства, предполага отказ от изследване с техническо средство, както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Очевидно жалбоподателят едностранно и избирателно е отказал да бъде тестван само за употреба на наркотични вещества или техни аналози по някаква друга причина, извън заявената от него. Причината за отказа му, каквато е да тя, не съставлява извинителна такава, защото законодателят не поставя под условие изпълнението на вмененото задължение на водачите на МПС, след като изрично е бил поканен от надлежен орган – полицейски служител, изпълняващ функциите на длъжностно лице от СДВР. Ето защо, съдът приема релевираните възражения от жалбоподателя относно сочената причина за отказа му да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като изградена защитна теза, целяща избягване на неблагоприятните последици от ангажиране на административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение.