Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 982 от 27.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3462/2019
Вид
Решение № 982
Подписан
27.11.2019
В сила
27.11.2019
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА, ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА КРЪНЧЕВА, НИКОЛАЙ СТОИМЕНОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 27.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, I-ви въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

МАРИЯ

ИЛИЕВА при секретаря Ваня Гаджева и прокурора Антоанета

Панчева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.о.х.д. № 3462 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа на

НПК.

С присъда от 11.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 19013 по описа за 2016 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, подсъдимият В.М.П. е признат за виновен в това, че на 22.01.2015 г. в с. Мърчаево, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорискови наркотични вещества – девет таблетки „МСТ К.“ 60 мг., съдържащи морфин на обща стойност 103,96 лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.

354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е осъден на наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на

231,07 лева по сметка на СДВР и 280 лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата на районния съд е постъпил протест ведно с допълнение към него, в който представителят на държавното обвинение поддържа, че така наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на обществената опасност както на деянието, така и на дееца.

Поддържа, че анализът на доказателствата сочи на висока степен на обществена опасност на дееца предвид предходното му осъждане, освен това излага, че в мотивите към атакуваната присъда съдът не е изложил смекчаващи вината обстоятелства и не е съобразил оценката на наркотичните вещества към датата на инкриминираното деяние. По тези съображения прави искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на въззивна такава, с която на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да се изтърпи ефективно, както и да бъде постановено привеждане в изпълнение на предходно наказание, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв. Д.Д.. В жалбата е заявено оплакване за неправилност на присъдата, като са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като по делото не са събрани категорични доказателства, че в действията на подсъдимия е налице умисъл. Прави се оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание по съображения, че съдът не е съобразил имущественото състояние на подсъдимия при определяне на глоба в максималния размер.

Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде оправдан, евентуално да бъде изменена, като въззивният съд намали размера на наложеното наказание.

В открито съдебно заседание пред въззвината инстанция представителят на СГП поддържа протеста и оспорва жалбата. Излага доводи, че атакуваната присъда е неправилна, като твърди, че подсъдимият е лице със завишена обществена опасност, поради което счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 354а, ал. 5 НК, а подсъдимият следва да бъде осъден по по-тежката квалификация и наказанието, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде приведено в изпълнение. С оглед изложеното прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт в гореизложения смисъл.

Защитникът на подсъдимия – адв. Г.моли протестът да бъде оставен без уважение и същевременно поддържа изложеното в жалбата и допълнението към нея. Твърди, че съставът на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, не е осъществен както от обективна, така и от субективна страна, а наложеното наказание не било съобразено с имущественото състояние на подзащитния ѝ. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за невиновен, евентуално, наложеното му наказание „глоба“ да бъде намалено.

В последната си дума подсъдимият В.М.П. моли жалбата да бъде уважена и определеното с присъдата наказание да бъде намалено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, допълнението към него и в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите на присъдата фактически констатации, а именно:

Подсъдимият В.М.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, със средно специално образование, женен, не работи, пенсиониран по болест, с адрес в с. *****, и ЕГН **********.

На 22.01.2015 г., около 7,30 часа свидетелите Ц.Г.А.и И.К.Л.извършвали специализирана полицейска операция на територията на с. Мърчаево. На същата дата и час, при обход на ул. „Цар Симеон I“, свидетелите забелязали подсъдимия В.М.П., който бил в паркирания на около 150 метра от дом № 152, в посока към село Драгичево, от дясната страна на поляна, лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ******. Свидетелите Ц.Г.А.и И.К.Л.приближили автомобила и извършили проверка на подсъдимия В.М.П., при която подсъдимият заявил на полицейските служители, че държи за лична употреба в себе си без надлежно разрешително, издадено по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, високорисково наркотично вещество – девет броя таблетки в блистер „МСТ К.“ 60 мг., съдържащи морфинов сулфат, които се канел да употреби, тъй като е наркотично зависим. Таблетките подсъдимият П. предал на полицаите при 06 РУ – СДВР с протокол за доброволно предаване от 22.01.2015 г., след като бил задържан със заповед за задържане на лице по ЗМВР с рег. № 179 от 22.01.2015 г.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите И.К.Л., Ц.Г.А.(приобщени по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), С.Г.С., обясненията на подсъдимия В.М.П., протокол за доброволно предаване, заключенията на физико-химична експертиза, химико-фармацевтична експертиза, комплексна психиатрична и психологична експертиза, приобщените по надлежния ред писмени доказателства, в това число писмо от Министерство на здравеопазването, Регионална здравна инспекция – гр. Перник за изпълнявани рецепти за лечение с лекарствен продукт „МСТ К.“

60 мг., справка за съдимост, както другите писмени доказателства по делото.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които им е дал вяра. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а следва да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата и протеста.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраната в първоинстанционното производство доказателствена маса. В този смисъл възражението на защитата на подсъдимия, че деянието не е доказано по несъмнен начин е неоснователно. Фактът на съзнаваното държане на наркотичните вещества от подсъдимия, при това се цел лична употреба се доказва по несъмнен начин от показанията на свидетелите И.К.Л.и Ц.Г.А., на които подсъдимият е дал информация какво вещество, в какъв обем, с каква цел и къде съхранява. В този смисъл съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия В. М.П., тъй като след като ги подложи на внимателна преценка, изхождайки от принципно застъпеното в т. 8 на ППВС № 6 от 1978 г. разбиране, според което правото да дава обяснения подсъдимият упражнява или като направи самопризнание или като оборва обвинението, не ги приема за достоверни и счита, че същите представляват изцяло изграждане на защитна теза. Вярно е, че обясненията на П. относно произхода на таблетките „МСТ К.“, съдържащи морфин, са логични и съвпадат с показанията както на С.Г.С., така и с писмото от Регионална здравна инспекция – гр. Перник, от което се установява, че на две дати преди инкриминирания случай - 17.07.2014 г., 24.10.2014 г., именно на С.Г.С. са изпълнявани рецепти за лечение с лекарствен продукт „МСТ К.“ 60 мг., но това обстоятелство само по себе си не дава основание да се приеме, че подсъдимият не е знаел, че държи таблетките, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите Л.и А.. Напротив, установява се, че подсъдимият е имал възможност да се снабди за лична употреба с „МСТ К.“ 60 мг. именно от свидетеля С.Г.С., на когото медикаментът е бил предписван и на когото по лекарско предписание са изпълнявани рецепти във връзка с лечение на хероиновата зависимост, от която страда.

Видът и количеството на държаното по подсъдимия наркотично вещество, както правилно е приел и районният съд, се установява от изготвените на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред заключения на физико-химична експертиза, обективирана в протокол за извършена експертиза № 15/НАР 117 и химико-фармацевтична експертиза № 2/2016 г., на доброволно предаденото от подсъдимия В.М.П. високорисково наркотично вещество. Оценката на същото е определена съгласно ПМС № 23/1998 г. от 29.01.1998 г. за определянето на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като се установява, че се касае за девет таблетки съдържащи активен компонент морфин, с общ грамаж от 1,2996 гр., на обща стойност 103,97 лв.

Съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвеното на досъдебното производство и приобщено по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК заключение на СППЕ, на вещите лица д-р Т.Б.К.и Г.Г.Г., съгласно което към момента на инкриминираното деяние подсъдимият е бил психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, но при него е налице синдром на зависимост към опиоиди от вида на хероин и метадон, който е в ремисия.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно осъществилите се събития. Въззивният съдебен състав споделя и извода на първата инстанция, че доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени поотделно и в цялост, сочат на възприетата от първия съд фактическа обстановка, която бе възприета и от въззивния съдебен състав.