Решение № 1286 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Тр. В. при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Цветанка Тр. В. Гражданско дело № 20235300100737 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.558 ал.5 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Я. И. Ш., с ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника адв.П. К., с адрес за призоваване:

****** против Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4.

Ищцата твърди, че е * на Г. А. Ш., загинал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.04.2020г. около 05:30ч. на АМ „Тракия“, км.70+400 в посока гр.Пловдив, при което неустановено МПС блъснало пострадалия, вследствие на което настъпила смъртта му. По случая било образувано ДП №143/2020г. на РУ-Септември, пр.пр. №1006/2020г. на ОП - Пазарджик, което към момента на завеждане на делото е спряно. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП * й Г. А. Ш. бил мъж в разцвета на силите си, в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние. Връзката помежду им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като двамата винаги са си помагали и се подкрепяли. Ищцата отгледала и възпитала * си с много любов и внимание, а неочакваната му смърт я довела до неизмерима и непреходна скръб, която с времето няма да отмине.

На 11.10.2022г. предявила пред Гаранционен фонд претенция за изплащане на обезщетение, но такова не е определено и изплатено.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 80 000 лв., частичен иск от 200 1

000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син Г. А. Ш., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.04.2020г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски, в т.ч. адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковете по основание и размер. Не оспорва факта, че във връзка със събитието, пред Гаранционен фонд е предявена извънсъдебна претенция, по която е образувана щета №22210162/17.10.2022г. Оспорва твърдения от ищцата механизъм за настъпване на процесното ПТП, като в тази връзка заявява, че представеният от нея констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила и няма качеството на официален свидетелстващ документ в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Твърди, че изцяло вина за произшествието носи пострадалият Г. А. Ш., който поради неправилни маневри с управлявания от него автомобил и поради липса на поставен обезопасителен колан, е предизвикал вредоносния резултат. Твърди още, че случаят има характер на случайно събитие по отношение на водача на неустановения автомобил.

Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на поне 90% от страна на загиналия. Моли да бъде съобразено обстоятелството, че обезщетение следва да се заплати от фонд, законодателно създаден за пострадали лица при липса на застраховка, а не от застраховател по договор за застраховка, поел риска при сключването й. Оспорва изцяло претенцията за лихва, като излага, че не е ясно по какъв начин е определена началната дата 17.04.2020г., от която същата се претендира. Поддържа, че фондът не е изпаднал в забава, тъй като се е произнесъл в нормативно определения тримесечен срок, като е отказал поради липса на доказателства, установяващи основанието на претенцията. С оглед на това мотивира, че не дължи лихва за забава до датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

Предявените искове се поддържат в проведените по делото съдебни заседания от пълномощника на ищцата. Моли съда да уважи исковете, като основателни и доказани.

Подробни съображения по същество излага в представена по делото писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа направеното оспорване на исковете и наведените с отговора възражения. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди разноските по делото. Излага доводи по същество в писмена защита.

Предявеният като частичен главен осъдителен иск е с правно основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.558 ал.5 от КЗ. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл.86 от ЗЗД. Възражението на ответника е по чл.51 ал.2 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими искове. Цената на иска за неимуществени вреди обосновава родова подсъдност н а окръжен съд като първа инстанция. Спазена е и местната подсъдност - по постоянния адрес на пострадалия по чл.115 ал.2 от ГПК.

2

Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1, т.1 от КЗ (действаща към момента на процесното ПТП – обн. ДВ, бр.102 от 2015г., в сила от 01.01.2016г.), Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

Текстът на чл.558 ал.5 от Кодекса за застраховането предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380.

В настоящия случай не се спори между страните, че ищцата е отправила своята претенция до Гаранционния фонд, по повод на която е образувана съответната преписка при ответника. Не е спорно и това, че претенцията на ищцата е останала изцяло неудовлетворена, поради отказа на ответника. При това положение, съдът намира изпълнено поставеното от закона предварително условие, което следва да е налице по отношение на ищцовата претенция преди същата да бъде предявена пред съда, което прави и главния иск допустим.

Съдът, след като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Ищцата Я. И. Ш. е процесуалноправно легитимирана по иска – твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на смъртта на * й, причинена при пътнотранспортно произшествие от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено - неидентифицирано моторно превозно средство. Ответник е Гаранционен фонд, който съобразно предвиденото в Кодекса за застраховането извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

По делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 12.04.2020г. от дежурен ПТП при ОД на МВР - Пазарджик. От него се установява, че орган на власт е посетил мястото на произшествие, осъществило се на 10.04.2020г., около 05:30 ч. на АМ „Тракия“ на км.70+400 в посока гр.Пловдив. Полицейският служител е констатирал настъпването на произшествие с участие на едно превозно средство: автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. №******, собственост и управляван от Г. А. Ш.. В протокола са описани видимите материални щети по превозното средство – цялостни щети, както и другите материални щети – 32м. предпазна мантинела и 16 броя метални колове.

Посочено е името на пострадалото при произшествието лице – Г. А. Ш. – убит (починал).

От събраните данни се установява, че във връзка с произшествието е образувано ДП 3

№143/2020г. по описа на РУ Септември, пр.пр. вх.№1006/2020г. на Окръжна прокуратура Пазарджик, което е спряно за издирване на неизвестен извършител. Заверен препис от досъдебното производство е приет и приложен към настоящето дело. Сред материалите е и протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума, необходими за работата по допусната експертиза.

Не е спорно по делото, че ищцата Я. И. Ш. е * на починалия Г. А. Ш., както и това че тя е предявила претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на * си пред Гаранционен фонд, гр.София на 11.10.2022г. По случая е заведена щета №22210162, по която фондът – ответник не е изплатил обезщетение.

В случая предвид липсата на приключило с влязла в сила присъда наказателно производство не е налице хипотезата на чл.300 от ГПК. Поради липсата на присъда досежно деянието, всички обстоятелства, свързани с произшествието и включени в състава на деликтната отговорност подлежат на пълно главно доказване в рамките на настоящото гражданско производство, което е указано изрично на страните с доклада по делото.

Във връзка с механизма на произшествието по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на допуснатите свидетели.

Разпитан като свидетел е А. А . Т. - *** съставил констативния протокол за ПТП.

Свидетелят си спомня произшествието, тъй като това бил един от най-тежките му смъртни случаи. Бил нощна смяна и с колегата му получили сигнал за преобърнат автомобил в канавка на 71-ви км. на АМ “Тракия“ и тръгнали натам. Малко след това п олучили втори сигнал за евентуално прегазен човек на същото място. При пристигане на произшествието първо видяли един бус, който бил преобърнат на таван в крайпътната канавка до магистралата. Бусът бил на разстояние 2-3 метра от мантинелата. Погледнали дали има човек вътре, н о нямало никой. Отворили товарното помещение отзад на буса. Там имало някакви зеленчуци и започнали да се оглеждат, понеже това ставало в тъмната част на денонощието. Участъкът там не бил осветен. Впоследствие в аварийната лента успоредно на буса видяли огромна локва кръв, около 4-5 метра. Имало един парцал на пътя, все едно е изстискано пране, и от едната част стърчала ***. Веднага сигнализирали на дежурния, че става въпрос за смъртен случай. Потърсили други лица, други пострадали, изхвърчали от буса някъде, но нямало. Веднага затворили Автомагистрала „Тракия“ в посока Пловдив и повикали колеги за съдействие. Понеже това се случило в тъмната част на денонощието, не ги виждали и трябвало буквално да се спре цялото движение в тази посока. На мястото на пътния инцидент нямало абсолютно никой, когато пристигнали. Само преобърнатият бус и петното с кръв. Тази кръв, за която обяснява, се намирала между аварийна и активна лента.

Тялото представлявало изстискан парцал с ***, нищо друго. Този парцал бил напоен с кръв.

По никакъв начин не можело да се визуализира тяло. Потърсил главата на човека за евентуално разпознаване, но колегата му казал да не търси и тогава видял, че главата била разпиляна на малки триъгълничета, имало разпилян мозък навсякъде – и върху асфалта, и встрани под мантинелата. Впоследствие казали на дежурния да проверят паркингите, евентуално за изпръскани товарни автомобили, но не открили нищо. В околността нямало 4 никакви обекти, само една бензиностанция, която се намирала на около 1,5 - 2 км преди местопроизшествието и то от другата страна на платното за движение. Затова нямало от къде да се вземат записи от видеокамери. Свидетелят си спомня, че когато пристигнали на място, аварийните светлини на буса светили. Няма спомен на мястото на произшествието да е имало мобилен телефон. Имало една обувка. Имало и доста разпилени парични средства между банкета и аварийната лента. Били разпръснати около тялото на пострадалия в рамките на около 3-4 метра. Всичко било оплискано с кръв, с ръкавици ги събрали с колегата му и ги сложили под обувката, за да са там, когато дойдат колегите им.

Свидетелят П. Т. П. си спомня за произшествието, което се случило на АМ „Тракия“.

Било тъмно. Пътувал сам. Прибирал се към Пловдив. Управлявал камион, марка „Мерцедес Атего“, 8-тонен, който в случая бил разтоварен, имало само амбалаж. Вниманието му било привлечено от мигаща светлина в банкета, или там в канавката. Доста по-далече било, отколкото осветяват фаровете. Жълта и мигаща светлина се виждала отдалече. Още когато видял мигащата светлина, намалил. Първо си помислил, че някой е аварирал встрани в аварийната лента. Забелязал обаче, че мигащата светлина е доста встрани от пътя, а той си мислил, че е в банкета. Движил се в активната пътна лента, тъй като нямало никакъв трафик. Тогава била и „Ковид“ пандемията, имало локдаун и всичко било затворено, нямало кой знае какъв трафик. Гледал светлината, за да видя какво е - кола ли е, камион ли е, бус ли е. Видял, че е бус и в момента, в който си изправил погледа напред, тогава видял останки, после разбрал, че са от човек. Вдясно от мантинелата вървял удара, според него. Точно от там започвала мантинелата. Имало изкъртена мантинела, но на платното за движение нямало части от нея. Мантинелата била сгъната и по-скоро била в банкета. Предмети и счупени стъкла на пътя не видял. Видял обувки при останките. Самите останки били в аварийната и в активната лента. Били разпиляни на около 10-15 метра. Обувките били поскоро в активната лента и били разпръснати между останките. Обадил се на телефон 112. На местопроизшествието свидетелят н е е виждал разпръснати парични средства. Видял амбалаж, когато се приближих до буса, понеже операторката от телефон 112 го помолила да погледне дали има друг човек, но тъй като бусът бил наклонен, той й казал, че не рискува да слиза до него. Отгоре, на около 2 метра, светил с телефона и извикал няколко пъти дали има някакъв човек там. Не получих отговор и казал, че по-скоро ще изчака полицията, отколкото да слиза долу. Първо бил бусът, след това били останките на човека, но не може да посочи разстоянието какво е било. По самия бус не видял кръв, бил ударен отпред. Не бил точно обърнат по таван, а по-скоро бил наклонен на 45 градуса, може би бил обърнат наляво.