Решение № 212 от 28.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212/28.10.2019г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

МИТЕВ

ДИМО ДИМОВ при секретар: Е.

Иванова и с участието на прокурор: Ст. Загоров

Като разгледа докладваното от съдия Димов

ВНАХД № 812 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на обвиняемите С.Н.Л. и С.М.К., чрез защитника, адв. Г.К. от ВАК, против Решение по АНД № 949, постановено на 16.05.2019 год. по описа на ВРС – ПЪРЪВИ СЪСТАВ.

С атакувания съдебен акт, жалбоподателите са признати за ВИНОВНИ в това, че на 22.04.2017г., в местност „Чуката", гр.

Белослав, обл. Варна, в съучастие, като съизвършители, като проявили жестокост към гръбначно животно- женско куче порода „Хъски" , родено на ***г. / на 5 месеца и 12 дена/, собственост на Щ. Т. Щ., му причинили противозаконно тежко увреждане изразяващо се в изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене в областта на главата, средно до тежко комоцио /сътресение на мозъка/, кървави изтечения от двете ноздри с аспирация /вдишване/ на кръв в белите дробове, признаци за развиващ се тежък хемодинамичен /загуба на кръв/ и неврологичен /засягане на главния мозък/ шок, счупени кости от лицевия и фронталния череп и горна челюст, контузия на бял дроб със задух, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното, с особена жестокост и в присъствието на малолетно лице - Ц. Щ. Щ. на 9г. - престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.78А ал.1 от НК ги освободил от наказателна отговорност, като им наложил административно наказание ГЛОБА в размер на по 3000,00 /три хиляди/ лева, за всеки един от тях.

Съдът се е произнесъл, като на осн. чл.189 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимите С.Н.Л. и С.М.К. да заплатят солидарно сторените по делото разноски в размер на:

- 227,24 лева /двеста двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ по сметка на ОД на МВР –Варна;

- 362,40 лева /триста шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/ по сметка на Районен съд – Варна.

Решението се атакува от подсъдимите С.Н.Л. и С.М.К., като необосновано, неправилно – противоречащо на формалната логика и несправедливост на наложеното наказание.

Жалбоподателите редовно призовани за съдебното заседание пред въззивния съд явяват се лично и с упълномощения защитник – адв. Г. К. от ВАК.

По същество в жалбата се прави искане за отменяна на присъдата от въззивната инстанция и подсъдимите да бъдат оправдани.

Алтернативно делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, поради съществени процесуални нарушения, или да измени решението, като наложи минимално наказание, предвидено в закона.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимите поддържа жалбата.

Излагат се доводи, че решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, тъй като първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения изразяващи се в следното:

-

Разпитът на малолетния свидетел Цв. Щ. е бил проведен в с. з. в разрез с изискването на чл. 140 от НПК, тъй като е проведен в отсъствието на педагог или психолог, а са присъствали единствено родителите.

-

Налице е липса на мотиви, тъй като съдът не се е произнесъл защо се отхвърлят като несъстоятелни съображенията на защитата, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Т. Щ. и А.Н..

-

Оспорват се също така изготвената СЪДЕБНО – ВЕТИРИНАРНА /СВЕ/ и допълнителната СВЕ, по отношение броя на нанесените удари по кучето.

-

Сочи се довод, че обв. К. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна и не почива на събраните по делото доказателства. Моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Сочи довод, че е неоснователно твърдението на обвиняемите, че са били нападнати от кучето и са се защитавали.

След преценка на доводите сочени в жалбата, становището на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намира и приема за установено следното:

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВРС е било образувано по внесено предложение по реда на чл. 375 от НПК срещу обвиняемите С.Н.Л. и С.М.К., за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като е протекло по реда на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСEМ от НПК.

На досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на постановената присъда на това основание.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав на въззивния съд:

Подсъдимия С.Н.Л.

- роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, не работи, ЕГН **********,

Подсъдимия С.М.К. - роден на 20,08.1940г. в Р. Румъния, живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, не работи, ЕГН **********,

Св. Щ. Щ. живеел със семейството си в гр. Белослав, обл. Варна, ул.„Св.

Св. Кирил и Методий" № 36. Той притежавал домашен любимец - женско куче, с име Хера, порода "Хъски", което към 22.04.2017г. било на пет месеца и дванадесет дена, видно от /Паспорт на домашен любимец BG 01 VP 174417/.

На 22.04.2017г., около 16.00 ч., св. Т. Щ., син на св. Щ. Щ., заедно с приятелката си - св. А. Н.и брат си - св. Ц. Щ. /на 9г./, излезли да се разходят до местността "Чуката", в гр. Белослав, обл. Варна. Тримата взели със себе си малкото женско куче, порода "Хъски" и още едно куче, собственост на семейството - порода "Българско овчарско куче".

Последното било вързано на повод, а малкото куче порода "Хъски" се разхождало свободно около свидетелите Т. Щ., А. Н.и Ц. Щ. и си играело.

В района на местност "Чуката", кучето порода "Хъски" видяло кацнали гълъби, като се затичало към тях. В близост до гълъбите имало свободно пасящи овце, които се подплашили и се отправили към намиращите се в близост ограждения, пригодени за кошара за овце, която била с отворени врати.

Играейки си, кучето порода "Хъски" последвало овцете, като също влязло в огражданията на кошарата, през отворените врати. Малолетният свидетел Ц.

Щ. се затичал след Хъскито, за да го хване, като в това време от близката къща излезли подс. С.Л. и подс. С.К., които държали в ръцете си тояги. Въпреки, че било очевидно, че женското куче, порода "Хъски" е малко и си играело, подс. Л. и подс. К. решили да му причинят тежко увреждане.

В изпълнение на взетото решение, в непосредствена близост до малолетният свидетел Ц. Щ. двамата започнали да го удрят с тоягите си по главата и тялото.

Въпреки виковете на св.Т. Щ., св. А. Н.и св. Ц. Щ. да спрат да удрят кучето им, /като последният междувременно се разплакал/, подс. Л. и подс. К. продължили да нанасят множество удари с тоягите по главата и тялото на женското куче, порода "Хъски", докато то не паднало на земята, в безпомощно състояние, цялото в кръв.

Силно разстроени от случилото се, св. Т. Щ. взел кучето от земята и заедно с брат си и приятелката си тръгнали да бягат към дома си, като междувременно се обадили, по телефона, на св. Щ. Щ., да им помогне, тъй като кучето не реагирало и било цялото в кръв. Незабавно собственика на кучето посетил ветеринарен лекар за извършване преглед и провеждане на неотложно лечение.

От заключението на назначената и изготвена съдебна ветеринарно-медицинска експертиза се установява, че на 22.04.2017г., на гръбначно животно - женско куче порода „Хъски" , родено на ***г. /на 5 месеца и 12 дена, към датата на инкриминираното деяние/, собственост на Щ. Т. Щ., му е било причинено тежко увреждане, изразяващо се в изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене в областта на главата, средно до тежко комоцио /сътресение на мозъка/, кървави изтечения от двете ноздри с аспирация /вдишване/ на кръв в белите дробове, признаци за развиващ се тежък хемодинамичен/ загуба на кръв/ и неврологичен/ засягане на главния мозък/шок, счупени кости от лицевия и фронталния череп и горна челюст, контузия на бял дроб със задух, като нанесените травми са били мъчителни за животното, с оглед развитието на шок и силна и продължителна болка.

От заключението на назначената и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че извършеното деяние на 22.04.2017г., е било стресово събитие за осв. Ц. Щ. Щ., тъй като е било неочаквано и извършено върху домашния му любимец. Същото е оказало влияние върху психоемоционалното му състояние като е повишило чувството му на безпокойство и тревожност, формирало е чувство на несигурност и страхове за близките му хора - семейството. Към момента на извършване на деянието Ц. Щ. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното в контекста на своята възраст, но поради малолетието не е могъл да ръководи постъпките си. Той може да дава достоверни показания, както и да участва в наказателното производство като свидетел. По време на провеждане на разпита на малолетния свидетел в с.з., Ц. Щ. отново видимо силно се разстройва от спомена и започва да плаче и диша неравномерно, хлипайки, от което съдът прави извода, че св.Цв.Щ. и към момента на разглеждане на делото, въпреки, че е с родител в залата не е преживял и трансформира стресовото състояние в което е изпаднал в следствие на видяното и преживяното събитие свързано с ударите върху кучето и неговото изключително тежко и критично състояние.

Видно от справката за съдимост се установява, че подсъдимите са с чисто съдебно минало, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

ПО

ЖАЛБАТА ЗА НЕОБОСНОВАНОСТ И НЕЗЗАКОНО-СЪОБРАЗНОСТ:

Жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно установена от ВРС, а направените правни изводи – законосъобразни.