Решение № 192 от 20.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ботевград, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря И. Стр. Т.ова като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20261810200138 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление /НП/ № * от 23.01.2026г., издадено от началН. група, сектор Пътна полиция в ОДМВР-С., упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на Е. Б. Ц., с ЕГН **********, с адрес в гр. Т., ул. ,,А. С.‘‘ № *, на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 153,39 евро/ 300 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Становищата на страните:

Наказаното лице Е. Б. Ц., чрез адв. Д. М. от САК в подадена в срок жалба моли санкционния акт да бъде отменен. Твърди, че при издаването му наказващият орган не е взел предвид всички обстоятелства, които са довели до причиняване на пътния инцидент. Акцентира върху факта, че не е доказана реалната възможност за избягване на ПТП, като било изведено абстрактно твърдение „несъобразена скорост“ предвид усложнената пътна обстановкамъгла, аварирал лек автомобил спрял напречно на пътното платно, без сигнализация. Поддържа още, че липсвали доказателства и експертиза за опасната зона на спиране и наличието на обективно непредвидено 1 препятствие, както и снимки на произшествието, очевидци и др. Поради изложеното счита, че незаконосъобразно му е наложено административно наказание глоба.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуалният си представител – адв. Д. М. от САК, които поддържа жалбата.

По време на съдебните прения процесуалният представител на санкционираното лице моли Съда да постановите решение, с което да отмени цитираното в жалбата НП, като незаконосъобразно и необосновано и да прекрати административно-наказателното производство срещу доверителя му, както и да присъди направените разноски от същия, съгласно приложеното пълномощно.

ВъззИ.емата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик.

Поля И.нова, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Е. Б. Ц. е правоспособен водач. На негово име е издадено свидетелство за правоуправление с № * за категории „В“, М” и „АМ“, на отчет в гр. П.. Налични са данни да е наказван многократно по административен ред за нарушение на правилата за движение по пътищата (справка за нарушител/водач-л. 25,26 от делото).

На 05.12.2025г., около 08:35 часа в Софийска област, община П., АМ-Х., с посока на движение към гр. С., жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ф. ”, модел „Г.” с регистрационен № *, като в района на 51+500 км, поради несъобразена с пътните условия и характера на пътя скорост, се удря в предходно катастрофирали автомобил, който е бил неподвижен и разположен в пътното платно (в зоната за лентите за движение) и ориентиран с предната си част срещу посоката на движение на автомобила на жалбоподателя като водачът му е бил извън него /липсвала аварийна сигнализация/, с което реализира ПТП с материални щети, които и за двата автомобила били в предната част.

2

Жалбоподателят и пътниците /свидетелите Н. Ц., М. Д./ излезли от колата, като свидетелката Д. сигнализирала за произшествието на тел. 112.

На място пристигнали органи за контрол на движение по пътищата (свидетелите К. и Д.). Същите съставили Протокол за ПТП, а санкционираното лице скицата към него. Пред полицаите Е. Б. Ц. подписал писмена декларация, в която обяснил за случилото се. След пристигането на произшествието полицаите съставили докладна записка, в която отразили обстановката която намерили при пристигането си.

Свидетелят К., в присъствието на св. Д., съставил на Е. Б. Ц. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АА № 3376661 от 05.12.2025г. за това, че е реализирал ПТП като се удря в катастрофирал автомобил намиращ се пътното платно, с което реализирал материални щети, поради несъобразена скорост с пътните условия и характера на пътя, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, на Е. Б. Ц. е издадено обжалваното Наказателно постановление № * от 23.01.2026г., издадено от началН. група, сектор Пътна полиция в ОДМВР-С., упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153,39 евро/ 300 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства – чрез показанията на свидетелите К., Д., Ц., Д. и обясненията на жалбоподателя Е. Ц.; чрез експертните способи за събиране и проверка на доказателства и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-автотехническа експертиза; приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН серия АА № 3376661 от 05.12.2025г., Протоколи за ПТП, ведно с изготвената от жалбоподателя скицата към тях, докладна записка, заповед за компетентност на АНО, справка за административни нарушения, писмо-отговор от АПИ-Областно пътно управление-С. и др. Съдът не кредитира написаната от жалбоподателя декларация, защото в нея се обективират свидетелски показания в писмен вид, 3 което е процесуално недопустимо (делото Симеонови срещу България от 12.05.2017 г. ЕСПЧ).

При проверката на доказателствения материал съдът прие, че съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК не се констатират между свидетелските показания на свидетелите К., Д., Ц., Д. и обясненията на жалбоподателя Е. Ц.. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. и Д., които макар и ограничени по съдържание, те пряко свидетелстват за начина на протичане на първата фаза от производството пред наказващия орган. Двамата полицаи отделно един от друг излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти – мястото и начина на извършване на нарушението, както и местоположението на двата автомобила при тяхното пристигане на място.

В хода на съдебното следствие, съдът, на основание разпоредбата на чл.

107, ал. 3 НПК, задължаваща го да събере и провери както доказателства в подкрепа на обвинителната теза, така и оправдателни такИ. се е произнесъл по исканията, направени от процесуалния представител на жалбоподателя и е допуснал до разпит свидетелите М. Д. и Н. Ц.. От разпита на тези свидетели се установяват важни обстоятелства, а именно – кой е управлявал лек автомобил „Ф. ”, модел „Г.” с регистрационен № * и с каква скорост; състоянието на пътя и атмосферните условия; видимостта; местоположението на предходно катастрофиралия автомобил; липсата на предупредителни знаци; кой се е обадил на тел. 112; реакциите на жалбоподателя и т.н. Вярно е че единия свидетел е съпругата му – Д., другия му е син – Н. Ц., което обосновава опасност тези свидетели да дадат показания в услуга на жалбоподателя. Това обстоятелство обаче не прави възпроизведените фактически данни от тези свидетели а priori недостоверно, а поставя пред съда изискване да подходи към показанията им с повишено внимание. При този внимателен анализ се установява, че показанията на тези свидетели следва да се кредитират с доверие, като прецени последователността в изложението им относимостта им към предмета на доказване по делото. Яснота при изясняване на фактическата обстановка внасят и обясненията на самия жалбоподател, които са способ за защита, но и доказателствено средство. Обясненията му следва де се кредитират с доверие доколкото намират опора в останалите доказателства и са логични и житейски издържани. От тях се установява, че именно той е 4 управлявал инкриминирания автомобил със 70 км/ч, по АМ Х., при силна мъгла (около 5-7м) и мокър път, като предходно катастрофиралия автомобил не е бил обезопасен (не е имал триъгълници).

На същото основание /чл. 107, ал. 3 от НПК/ Съдът по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснал изслушването на заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Според заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът намира за обективно и пълно, скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя е била 70 км/ч; видимостта в диапазона от 5 до 7 м; липсвала е аварийна сигнализация за намиращия се пътното платно предходно катастрофирал автомобил; при технически съобразената с видимостта скорост от (около 12-16 км/ч) автомобилът на жалбоподателят е могъл да спре в рамките на видимото разстояние, от което е направен извод че несъобразената скорост е причинноследствена връзка с настъпването и тежестта на удара, като необозначимостта на препятствието има принос за настъпването на ПТП; предходно катастрофиралия автомобил е бил неподвижен и разположен в пътното платно (в зоната за лентите за движение) и ориентиран с предната си част срещу посоката на движение на автомобила на жалбоподателя като водачът му е бил извън него; скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя (70км/ч) е била в рамките на разрешената (120 км/ч); съобразената скорост, при която автомобилът би могъл на спре в рамките на видимото разстояние (5-7 м по показанията на жалбоподателя и неговите свидетели) е била едва 12-16 м, като действителна скорост на движение от 70 км/ч е многократно по-висока от технически съобразената с видимостта, тоест скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя е била несъобразена с атмосферните условия – гъста мъгла, в тъмната част на денонощието, при мокра настилка и с условията на видимост; опасната зона за спиране е била 64 метра при скорост от 70км/ч като, в конкретния последен момент, ударът е бил непредотвратим, което е пряко следствие от несъобразената с видимостта скорост, като съобразяването на скоростта с условията е било в техническата власт на водача в целия участък преди настъпването на опасността.

От справката на АПИ и скицата към нея се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /05.12.2025г./ при км 51+000 пътното платно в посока гр. С. е действал знак „В26” (Забранено е 5 движението със скорост, по-висока от означената 120км/ч), монтиран на км 52+690.

Посочените по-горе писмените доказателства (Протоколи за ПТП и докладна записка) са достоверни /доколкото изхождат от държавни органи/ и удостоверяват посочените в тях обстоятелства, поради което се кредитират с доверие.

Съдът възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Действително ППВС № 10 / 1973 г. т. 7 постановява, че административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. / В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС/.