Решение № 6920 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6920 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110142876 по описа за 2025 година Производство е образувано по искова молба на С. А. Р., ЕГН **********, с адрес: **************************, срещу **********************, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: *********************Б, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че С. А. Р. не дължи на ********************** сумите по изпълнителен лист от 07.08.2019г., издаден въз основа на влязло в сила решение от 24.01.2019г. по гр.д. № 33818/2018г. по описа на СРС, 33-ти състав и влязла в сила впоследствие Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 29655/2017г. по описа на СРС, 38-ми състав, както следва: сумата в размер на 270,97 лева, главница за потребена топлинна 1 енергия, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и сумата в размер на 44,98 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2014г. до 13.04.2017г., и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № 2023***0401701 по описа на ЧСИ С.Х., поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.

Ищцата твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността за период по дълъг от пет години, като излага, че изпълнителния лист е издаден на 07.08.2019г., а едва на 24.07.2023г. е издадено съобщение за образуваното изпълнително дело. Излага, че дори и да са налагани запори върху несеквестируемо имущество, опис и оценка на движими вещи, които не са се състояли, това не прекъсва давността. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който същият изразява становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че в хода на изпълнителното производство са поискани и предприети множество изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност. Поддържа, че за процесните вземания е приложим 5-годишният давностен срок, тъй като същите са установени с краен съдебен акт - решение. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

2

В съдебно заседание ищецът С. А. Р., редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът

**********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 80189/13.03.2026г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 29655/2017г. по описа на СРС, 38-ми състав, при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл.

3

439 от ГПК е допустима.

Изпълнителен лист от 07.08.2019г. е издаден по ч.гр.д.

№ 29655/2017г. по описа на СРС, 38-ми състав в полза на ********************** срещу ищеца, за сумата в размер на 270,97 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва, за периода от 11.05.2017г. до изплащане на вземането, за сумата от 44,98 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2014г. до 13.04.2017г., след проведено исково производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Въз основа на изпълнителния лист с разпореждане на ЧСИ от 19.07.2023г. по молба на взискателя/ответник от 19.07.2023г. е образувано изп.дело № 2023***0401701.

Първите същински изпълнителни действия по делото са наложените запори на 24.07.2023г. в три банки по банкови сметки на ищцата и запор върху пенсията на ищцата, както и наложеният от същата дата запор труд в 51-во средно общообразователно училище Е.Б.. След образуване на делото по същото датира молба от взискателя от 17.12.2024г. за извършване на нови същински изпълнителни действия. Съдът установи и наложен опис, оценка и изземване на движими вещи от 18.03.2025г.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетото по делото изп.д. № 4

20223***0401701 по описа на ЧСИ С.Х., като извежда следните правни изводи:

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при 5 осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила решение, както е в настоящият случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, като приложима е общата петгодишна давност по отношения погасяване на вземането.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно 6 действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнително дело № 2023***0401701 е образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г. следователно не е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните. Следователно давността е прекъсната с предприемане на първото конкретно изпълнително действие, от категорията да прекъсне давността, като това са запорите върху банковите сметки, пенсията и запор труд на ищеца от 24.07.2023г.

Доколкото по делото няма данни кога решението по гр.д. № 33818/2018г., като изпълнително основание е влязло в сила, поради което съдът приема, че давността започва за тече от датата на издаване на изпълнителния лист - 07.08.2019г., като до дата 19.07.2023г., когато е подадена молбата от ответника за образуване на изпълнителното дело, не е изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок.

Следва тогава и съгласно трактовките на тълкуването по ТР № 2/2015г. да се отговори на въпроса дали наложените запори върху пенсията на ищцата и върху банковите сметки и запор труд от 24.07.2023г. са прекъснали давността. Видно е по делото, че по така наложения запор върху пенсия е отговорено от ТП – София град при НОИ, че наложения запор се признава, като е посочено, че от пенсията на ищцата не могат да се правят удръжки, тъй като пенсията е под размера на минималната работна 7 заплата за страната. По наложените запори върху банковите сметки на ищцата, третите задължени лица са отговорили, че ищцата има открити банкови сметки. Съдът намира, че с налагането на запорите върху банковите сметки на ищцата в съответните банки е прекъснато течението на предвидения в закона петгодишен давностен срок. Налагането на запор на банковата сметка съставлява валидно изпълнително действие, което прекъсва давностния срок и от предприемането му започва да тече нова погасителна давност. Дори и по сметката да се е привеждала единствено пенсията на длъжника, която е установено да е несеквестируема, това не променя този извод. Налагането на запор съставлява валидно действие, целящо събиране на паричното вземане, относно което е образувано изпълнителното дело. Съгласно чл. 450, ал.3 от ГПК запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Според т. 13 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС наложеният запор обхваща секвестируемите вземания, които биха могли да постъпят по банкова сметка. Съгласно т. 5 от ТР 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. Въпреки че настоящата хипотеза не е точно същата, доколкото е отговорено на ЧСИ, че ищцата има открити 8 сметки в съответните банки, то се налага извод, че законът не свързва налагането на запора със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Ето защо съдът намира, че наложените запори от 23.07.2023г. са прекъснали давностния срок, като от тази дата е започнала да тече нова давност, която не е изтекла до датата на предявяване на иска. Освен това не се установява перемиране на изпълнителното дело, доколкото след първата молба на взискателя от 19.07.2023г. за образуване на изпълнителното дело е подадена молба преди изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК от 17.12.2024г. с обективирани в нея искания за извършване на нови същински изпълнителни действия. Съдебният изпълнител дължи подчинение на намиращия се при него или представен му изпълнителен лист, като той е длъжен да приложи искания способ. /В този смисъл разясненията към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г./ Така по искането е наложен опис, оценка и изземване на движими вещи от 18.03.2025г. , когато давността е отнова прекъсната.

По всичко гореизложено така предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.