Решение № 347 от 16.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Русе, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200286 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. А. А. против наказателно постановление № 22-0453000028/25.02.2022г. на Началника РУ- Сливо поле при ОД на МВР – Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Д.Н.С. предоставил на жалбоподателя за управление собствения си л.а. БМВ с рег. № Р 2775 КН. Около 01,00 ч. на 08.02.2022 г. Жалбоподателят управлявал този автомобил, като се движел по улиците на с. Юделник, обл. Русенска. При преминаване по ул.“Осъм“ в селото изгубил контрол върху автомобила и се блъснал в къща, находяща се на ул. „Осъм“, собственост на бащата на свид. В . А.. От удара стената на къщата се пропукала и от вътрешната стена изпаднали плочки. Жалбоподателят се обадил на свой приятел - Л. Г., който живеел в близост до местопроизшествието. Двамата прибрали автомобила в двор, собственост на семейството на Л. Г. и го покри ли с подръчни средства. На следващия ден свид.В . А. подал сигнал до полицията и проверка по случая възложена на свид. С. С., 1 полицейски инспектор на с.Юделник, който установи л собственика на автомобила. За извършеното нарушение св. Г. Г. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 вр. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му наложил административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е приложен материалния закон. Неправилното приложение на материалния закон не е основание за отмяна на наказателното постановление, защото в случая са налице всички процесуални предпоставки за преквалифициране на нарушението.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на жалбоподателя, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми. От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че жалбоподателят е причинил ПТП, удряйки с управлявания от него автомобил имота на семейството на св.В. А. и по този начин причинявайки му разрушения. Отделно от това, същият вместо да окаже съдействие за установяване на причинените имуществени вреди е напуснал местопроизшествието и е укрил управлявания от него автомобил в имота на семейството на Л. Г. в с.Юделник, като автомобила е бил открит от св.С. С. в хода на извършваната от него проверка. В случая законосъобразното поведение е изисквало от жалбоподателя да сигнализирана на органите на МВР ( ЕЕН 112 ) и да изчака пристигането им, каквото задължение въвежда и чл.125 т.8 от ЗДвП, а не да избяга от местопроизшествието с оглед избягване на административнонаказателната отговорност. В случая, при така установените факти, АНО е дал неправилна правна квалификация на извършеното нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като е приел, че има извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, вместо по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от с.з. Така допуснатото нарушение следва да се санира, като на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.1 от ЗАНН нарушението следва да се преквалифицира, т.е. налице е хипотеза за изменение на наказателното постановление, като се приложи закон за еднакво наказуемо нарушение без 2 съществено да се изменя обстоятелствената част на нарушението. Нарушението е „същото“ по смисъла на разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, която се включва в състава на разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. По този начин не се нарушава забраната да не се изменят съществено обстоятелствата на обвинението, тъй като същите са посочени ясно, недвусмислено и разбираемо в наказателното постановление – „не спрял на място и не установил последиците на ПТП“, тъй като очевидно деецът е наказан за това, че не уведомил компетентните органи на МВР, които да посетят мястото на ПТП и да съставят протокол за настъпило ПТП с причинени имуществени вреди. Налице и следващата предпоставка за преквалифициране на нарушението, а именно нарушението да е еднакво наказуемо, тъй като и нарушението по чл.123 ал.1 т.1, и това по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП се санкционират по препращащия (а не бланкетен, тъй като препращането е към ЗДвП, а не към друг нормативен акт) състав на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. По този начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то е имало възможност да се защитава по тези факти, т.е. промяната на обстоятелствата по обвинението не възниква за пръв път в тази фаза на процеса.

Не са основателни възраженията на защита, че е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като разпоредбата на чл.189з от ЗДвП не изключва приложението на чл.28 от ЗАНН по ЗДвП. Не е основателно ,до степен на несериозност, възражението ,че жалбоподателят е помислил, че имотът в който се е блъснал, защото не светели лампи, най-малко, защото не държи сметка на обстоятелството, че ПТП е настъпило през нощта. Обстоятелството, че жалбоподателят бил изразил желание да възстанови причинените вреди е напълно ирелеватно, защото дори и да ги бе възстановил това води до отпадане на отговорността му, тъй като в противен случай това изрично щеше да бъде посочено в закона; евентуално възстановяване би се разглеждало единствено на плоскостта на смекчаващо отговорността обстоятелство. Няма абсолютно никакво отношение по делото въпросът при евентуално (хипотетично) възстановяване на имуществените вреди на пострадалия, какви граждански правоотношения биха възникнали – застрахователни, облигационни и пр.; т.е. въпросът е напълно ирелевантен, най-малко защото подобно възстановяване не е настъпило.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно, като единствено следва да бъде изменено.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0453-000028/25.02.2022г. на Началника на РУ- 3

Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с което на А. А. А., с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и ЛПУМПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 вр. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като го преквалифицира в такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4