Решение № 238 от 19.06.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Дупница, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20221510201148 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Р. М. Б. с ЕГН:**********, с адрес гр.***,чрез адвокат Кремена И. А. със съдебен адрес София-град,с. Казичане,ул. Цар Борис“III№29,против Наказателно постановление

№BG29032022/5800/Р8-561 от 15.09.2022г., на Директор тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“,гр.София, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.179,ал.3а, от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1800.00 лева.

С жалбата подадена до съда,жалбоподателя, оспорва издаденото наказателно постановление, счита същото за неправилно, незаконосъобразно,издадено в пълно нарушение на процесуалноправните и материално правните норми и моли да бъде отменено.Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържат изложените в жалбата доводи и моли НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 29.03.2022г., в 18.54.14 часа в направление излизане от територията на Република България,на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало ППС с рег.

1

№***, вид влекач марка и модел”***”,с обща техническа допустима максимална маса,на пътния състав 3,5 тона –над 12 тона, управлявано от жалбоподтеля.След извършена проверка от страна на контролните органи е установено,че на 02.03.2022г., в 11.59.19 часа,горепосоченото ППС с рег.№ ***,попада в категорията на ППС, за което е дължима,но не е заплатена такса по чл.10 1,т.2 от Закона за пътищата.Цитираното ППС е засечено на 02.03.2022., в 11.59.19 часа,на Блатино,път I 1,отсечка 325+277,засечено с контролно устройство, с идентификатор №40102/АПИ/, за който се събира такса за изминатото разстояние –тол такса,съгласно Приложение към т.1 на Решение №101 на МС от 20.02.2020г., за приемане на Списъка на републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разстояние-тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а,ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DA03AF90D7DF1633E053031F160AE191,който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения-видеозаписи представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС,неговата табела с регистрационен номер,датата часа и мястото на движение по участък от пътя,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местоположението на техническото средство/контролно устройство с идентификатор №40102/АПИ/.

В АУАН № BG29032022/5800/Р8-561 от 29.03.2022г., е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12тона оси/,и съответно-при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към настоящата преписка доклад от

Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. № *** е с обща технически допустима максимална маса3,5 тона /над 12 тона оси/.След извършена проверка е било установено,че попада в категорията на ПП за което е дължима,но не е заплатена такса по чл.10 ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като на 02.03.2022г., в,11.59.19 часа на на Блатино,път I 1,отсечка 325+277, ,засечено с контролно устройство с идентификатор №40102/АПИ/.

За извършеното административно нарушение е съставен АУАН заведен с № BG29032022/5800/Р8-561 от 29.03.2022г., и връчен на същата дата на нарушителя.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетелите А. И. А. и К. А.ов,с положени подписи от тях върху акта, съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е връчен на нарушителя,като същия го е подписал с възражения.

Във връзка с констатираното в акта,№ BG29032022/5800/Р8-561 от 15.09.2022г., на Директор тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“,гр.София, на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.179,ал.3а, от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, е наложено 2 административно наказание „глоба”, в размер на 1800.00 лева. Наказващият орган приел, че в хода на извършената служебна проверка на административнонаказателната преписка, се установило, че за ППС с peг.

№ *** не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси.

Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

Компенсаторна такса по АУАН не е постъпвала по сметка на АПИ в 14дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

В хода на образуваното административнонаказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от

Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с peг. № *** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 02.03.2022г., в,11.59.19 часа на Блатино,път I 1,отсечка 325+277, ,засечено с контролно устройство с идентификатор №40102/АПИ

Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на дата 02.03.2022 г., в 11.59.19 часа.

В хода на съдебното производство са разпитан свидетеля К. Д А.ов,който чрез показанията си възпроизвежда възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка относно извършената проверка,фактическите констатации и процедурата по съставяне на АУАН.

Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на и свидетеля по акта който е категоричен, че на посочената в акта дата и час, жалбоподателя с ППС е пристигнал на ГКПП Кулата и е започната регистрация на ППС. Когато се извършила проверката системата, която показва дали е редовно или нередовно ППС е установено, че на 02.03.2022 година, в 11.59 часа,като е управлявал ППС по път включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което е дължима ,но не е заплатена такса по чл.10,ал.1,т.2,от ЗДвП.

Мястото на нарушението е посочено Блатино.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно 3 противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетеля описва обстоятелствата около извършената проверка на дружеството и констатираното от тях. Негодите показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.22г.,на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед № ЗАМ-332/32 66544/28.02.2020г. Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.

В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл.

57 ЗАНН изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на 4 обвинителната теза.Относно твърдяната незаконосъобразност на наказателното постановление, съдът намира следното: В процесното обжалвано наказателно постановление освен описаната фактическа обстановка вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено административно санкционната разпоредба въз основа на която му е наложено съответното административното наказание – чл. 179, ал. 3 а от ЗДвП. Съгласно същата последна адм. санкционна разпоредба "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Следователно последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената и установена и в двата акта – АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго – това, че водача управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка. Следователно ако адм. наказващия орган би приложил точно материалния закон, свързан с установената фактическа обстановка – неплащане на задължителна тол такса от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на процесното ППС, то той не би съставил АУАН и НП за такова извършено адм. нарушение на жалбоподателя, тъй като той в качеството му на водач на процесното ППС в настоящия случай не носи адм. наказателна отговорност за такова извършено адм. нарушение /с изключение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП /, а такава носи собственикът или ползвателя на процесното ППС при такова нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, наоснование чл.179 3б отЗДвП.От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява,че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.