Определение № 3590 от 21.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3590 гр. София, 21.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20231100501018 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274- 278 от ГПК вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба на „И.М.К.“ ООД, ЕИК ******* срещу отказ на съдия по вписванията /СВ/ при Софийски районен съд по Определение № 1696/31.10.2022 г., с което е постановен отказ за вписване на извършена апортна вноска на право на собственост върху недвижим имот по искане за вписване с входящ номер №81209/31.10.2022г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Въвежда се оплакване, че обжалвания акт е очевидно неправилен, необоснован и постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Отправя искане за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който искането за вписване да бъде уважено СГС, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Службата по вписванията при СРС е образувано по молба на частния жалбоподател, с искане за вписване с вх.№ 81209 от 31.10.2022г. на Служба вписвания за вписване на извършена непарична вноска в капитала на дружествотожалбоподател „И.М.К.“ ООД, ЕИК *******.

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал вписване на нотариалния акт поради следните фактически и правни съображения:

1. Непредставяне на нотариално заверен препис-извлечение от дружествен 1 договор с нотариална заверка на подпис в два екземпляра съгласно чл.73 ТЗ във връзка с чл.3 ПВп и чл,8.а.т.2 от ПВп-неизпълнение на императивно изискване за форма на вписаните актовете.

Представят се два нотариално заварени преписа от учредителен акт с рег.№ 9479/27.10.2022г. по описа на нотариус К.К. под № 513 в НК, които са заверени от акт в обикновена писмена форма.

2. Непредставяне на съгласие за апортната вноска от вносителя на правото на собственост с удостоверяване на притежанието на правото на собственост при вносителя от нотариус- чл.73, ал.1 ТЗ- неизпълнение на изискване за форма на акта.

- Представят се декларация-съгласие от вносителя с удостоверяване на подпис на вносителя от помощник -нотариус С.Ж.а при Е.Щ. под № 487 от НК. При служебна проверка па сайта на Нотариалнага камара помощник нотариуса С.Ж.а няма права за заместване на нотариус Е.Щ.. Трети лица не мотат да извършват нотариални удостоверявания, които са предвидени със закон да се извършват от нотариус.

3. Не се установява по официален ред семейното положение на вносителя па апортната вноска с оглед проверка притежанието на правата на вносителя в настоящето производство.

-Представя се копие от декларация по образен и изискуема в друго охранително производство, на основание специалните изисквания на закона-на.25, ал.8 ЗННД заверено от адв. Тихчева.

Настоящия състав намира, отказа за вписване за неправилен.

В случая, с оглед изложените от жалбоподателя оплаквания, на първо място, следва да се отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл.32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. От тях следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. „а” и б. „в” ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, 2 ал. 5 ТЗ/.

С разпоредбата на чл.73, ал.1 от ТЗ е предвидено, че апортната вноска се извършва с дружествения договор. Доколкото непаричната вноска има за предмет вещно право върху недвижим имот, то и дружественият договор, с който тя се извършва, подлежи на вписване съгласно изричната норма на чл.73, ал.5 от ТЗ.

Изискване за специална нотариална форма на дружествения договор при дружествата с ограничена отговорност не съществува - договорът се сключва в обикновена писмена форма - чл. 114, ал.1 от ТЗ. С нормата на чл.73, ал.1 ТЗ е създадено изключение от общото правило на чл.3, ал.1 от ПВ, съгласно което се вписват само актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис. За вписване следва да бъде представено нотариално заверено извлечение от дружествения договор, т.е. нотариално заверен препис от сключения в обикновена писмена форма дружествен договор. Посочените изисквания са спазени, поради което и позоваванията по т.1 от атакувания отказ са незаконосъобразни.

В случая представеният за вписване акт представлява два нотариално заварени преписа от дружествения договор с рег.№ 9479/27.10.2022г. по описа на нотариус К.К. под № 513 в НК, които са заверени от акт в обикновена писмена форма на дружеството „И.М.К.“ ООД, ЕИК *******, с който се прави непарична вноска в капитала мунедвижим имот лична собственост на вносителя Й. Т.Т., ЕГН *********** Доколкото непаричната вноска има за предмет вещно право върху недвижим имот, то и дружествения договор, с който тя се извършва, подлежи на вписване съгласно изричната правна норма на чл. 73, ал. 5 ТЗ.

В производството се установява, че така представеният за вписване дружествен договор е съставен и в предвидената в закона – чл. 73, ал. 1 ТЗ, форма, а именно писмена, като към него е приложено и съгласие на вносителя Й. Т.Т., изразено в изискуемата по закон форма, а именно писмена с нотариална заверка на подписа на съставителя. В разпоредбата на чл. 73 ТЗ няма изискване учредителният акт, с който се извършва непарична вноска в капитала на дружеството на вещно право върху недвижима вещ, да е сключен нито във формата на нотариален акт, нито в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите, поради което и спазването на такава форма не следва да се изисква, за да бъде постановено вписването на този акт в служба по вписванията. С чл. 73, ал. 1 ТЗ е създадено изключение от общото правило на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват само актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, което изключва приложението на последната, на която неправилно се е позовал съдията по вписванията при постановяване на обжалвания отказ.

Съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ при заявяване за вписване на учредителния акт на едноличното дружество с ограничена отговорност, той се представя не в оригинал, а в 3 нотариално заверен препис, което изискване се установява в случая да е напълно спазено, тъй като такава нотариална заверка е поставена на преписа с рег.№ 9479/27.10.2022г. по описа на нотариус К.К. под № 513 в НК, приложен към заявлението, с което съдията по вписванията е сезиран.

Доколкото в разглеждания случай е представен дружествен договор в обикновена писмена форма, възниква предвидената в чл.73, ал.5 от ТЗ необходимост от представяне на отделното съгласие на вносителя. Съгласието следва да съдържа описание на вноската, като предвидената от закона форма изисква заверяване на подписа на вносителя. За заверката на подписа са приложими правилата на чл.590 от ГПК.

В случая няма данни тези правила да не са спазени, още по-малко пък да е нарушено изискването за форма на удостоверяването, както се сочи в т.2 от отказа.

Действително, служебната проверка е установила, че заверилият подписа на вносителя на апорта- помощник-нотариус не разполага с права за заместване. Това обаче само означава, че не може да извършва предвидените по закон нотариални удостоверявания в отсъствието на нотариуса /чл.46, ал.1 от ЗННД/. Правомощията на помощникнотариуса са уредени с нормата на чл.40 от ЗННД и те включват извършване на всички нотариални удостоверявания по указание от нотариуса /респ. когато нотариусът не отсъства/, с изключение на изрично предвидените в ал.1 от цитираната норма.

Заверяването на подпис не е сред удостоверяванията, които помощник-нотариусът не може да извършва, още повече, че удостоверяването се извършва по указание на нотариуса. Удостоверяването на подписа върху съгласието на вносителя не попада и в хипотезата на чл.40, ал.1, т.1 от ЗННД, защото прехвърлянето на права не се извършва с документа, предмет на нотариално удостоверяване, а с дружествения договор. След като е налице извършено удостоверяване от помощник-нотариус, то при лисата на данни за друго, следва да се приеме, че условията по чл.40 от ЗННД са изпълнени и удостоверяването е извършено под надзора и по указание на нотариуса. По изложените съображения мотивите и по т,2 от атакувания отказ не са съобразени с изискванията на закона.

Представеният за вписване учредителен акт има и необходимото съгласно ПВ съдържание – съдържа индивидуализация на дружеството, придобило имота и лицето, което се е разпоредило с него, както и съдържа пълна идентификация на недвижимия имот, предмет на апорта, включително с посочване на данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР.

Както беше посочено, принципът е че при вписване на определен акт съдията по вписванията не извършва проверка за това дали са налице предпоставките за неговото издаване, освен ако това задължение не му е възложено с изрична законова разпоредба, каквато в разглежданата хипотеза е налице. В чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ е 4 предвидено, че при вписване на учредителен акт, с който е извършена непарична вноска в капитала на едно дружество, съдията по вписванията извършва проверка на правата на вносителя и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. В тази насока са и указанията, дадени с т. 5 от цитираното тълкувателно решение. Други обстоятелства и наличието на други предпоставки за издаване на акта, освен изрично посочените в чл. 73, ал. 5 ТЗ не подлежат на проверка в това охранително производство.

В случая се установява, че вносителят Й. Т.Т. е собственик на недвижимия имот, които са предмет на апорта в капитала на „И.М.К.“ ООД. Това е видно при извършване на служебна справка в търговския регистър за вписаните обстоятелства и обявени актове по партидата на „И.М.К.“ ООД – този недвижим имот е внесен като непарична вноска в капитала на това дружество с дружествения договор от 28.06.2022 г.

Вносителят е неженен и семейното му положение е декларирано от самия него с декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД. Неправилно е посочването, че декларацията съставлява неотносимо или недопустимо доказателство. Същата се представя при извършване на разпореждане с недвижим имот - такова е извършено с подписване на дружествения договор. Съгласно разпоредбата на чл.569, т.5 от ГПК производството по вписване представлява вид нотариално производство, поради което и за него са приложими правилата относно нотариалните удостоверявания в производствата по вписване на разпореждания с недвижими имоти, респ. декларацията по чл.25, ал.8 от ЗННД се явява релевантно доказателство. Представянето на декларация е предвидено като способ и в общите правила относно охранителните производства - чл.534 от ГПК.

Нещо повече, липсата на сключван от вносителя брак представлява неопроверган отрицателен факт, който може да бъде установен и чрез служебна справка в НБД „Население”.