Решение № 433 от 30.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430106454 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК: *** против М. Р. Г., ЕГН **********, в която се твърди, че процесните вземания произтичат от сключен на 26.05.2022 г. Договор за потребителски кредит с № *** между „Ти Би Ай Банк: ЕАД и М. Г., съгласно който Банката предоставила на ответницата кредит в размер на 1236,68 лв. В чл. 7 ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит- 1236,68 лв. Кредитът се считал за усовен в деня, в който потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса и удостоверено с издаването на съответния документ за извършената платежна операция. Кредитът се погасявал по сметка, посочена в чл. 11.1. В случаите, когато Потребителят бил пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Излага се, че в настоящия случай потребителят пожелал да сключи 1 застраховка „Защита на кредита“ в размер на 376,68лв. Общото крайно задължение (чл.10 от Договора) възлизало на 2931,76, която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 48,87 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 48,68 лв.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 41,15 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 15.09.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.09.2024г., 15.10.2024г. и 15.11.2024г. Навеждат се доводи, че в тежест на страните по договора било да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Според отразеното в приложената по делото обратна разписка за доставка на пратка *** с бар код: ***, длъжникът М. Р. Г. била търсена на посочените в договора за потребителски кредит адреси и уведомлението за предсрочна изискуемост било получено от нея на 05.05.2025 г.

Твърди се, че кредитора претендирал непогасените вземания по реда на чл.417 от ГПК и към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.06.2025 г.), задължението на ответницата М. Р. Г. по процесния Договора, било в размер на 1224,77 лв. - 972,21 лв. главница и 252,56 договорна лихва. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответницата дължала и обезщетение за забава, което към 15.06.2025 г. било в размер на 40,37 лв. Тези вземания били присъдени на кредитора в заповедното производство, но поради постъпило възражение от длъжника били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията му.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 972,21 лв. главница, 252,56 лв. договорна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 05.05.2025 г., 40,37 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2024 г. до 12.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, 2 считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.06.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответницата М. Р. Г., чрез пълномощник адв.Д. М. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите петенции.

Навежда доводи за недействителност на процесния договор за кредит.

Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Същият бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал.

2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Описаните в съдържанието на договора разходи (в това число възнаградителна лихва и застрахователна премия, която според ответницата следвало да се включи в изчисленията), водели до различен размер на ГПР от посочения.

Навеждат се доводи, че присъединяването към груповата застраховка било задължително условие за отпускане и усвояване на кредита. Касаело се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, „Ти Би Ай Банк " ЕАД не било включило в ГПР разходите за заплащане на застрахователните премии, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, и била част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия. Поради това било налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът бил заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

3

Излага се, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че ответницата била платила по процесния договор суми в общ размер на 2048 лева и при съобразяване размера на главицата, която била 860 лева и дължима за връщане, налице били дори надплатени суми. Поради това, ответницата счита, че исковите претенции са неоснователни.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Установява се от приложеното ч.гр.д.№3950/2025г. по описа на ПлРС, че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд (указанията са връчени на 26.09.2025г., при което едномесечния срок е изтичал на 27.10.2025г. и исковата молба е изпратена чрез куриер на същата дата).

От представените преписи на Договор за потребителски кредит №*** от ***, сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на заемодател и М. Р.

Г., в качеството на заемополучател, Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация; Заявление – декларация от ответницата;

Декларация от ответницата М. Г. за присъединяване към застрахователна програма „Защита на кредита“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“; информация за застрахователна програма „Защита на кредита“; Сертификат №******за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга ***, предоставена от ***, се установява, че по силата на постигнато между ищцовата банка и ответницата М. Г. съглашение банката се задължила да отпусне на ответницата кредит в размер на 860лв.

Кредиторът се е задължил също така да финансира заплащането на застрахователна премия по избрана от заемополучателя застраховка, превеждайки застрахователната премия по сметка на застрахователя, като е видно, че размерът на застрахователната премия възлизал на 376,68лв. Така 4 общият размер на кредита е бил определен на 1236,68лв.

Според обективираното в чл.7.2.2, частта от средствата по кредита, дължими за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.

Видно е от отразеното в чл.9.1., че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит е 41,15%.

Според предвиденото в чл.9.4 при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Посочено е в чл.10 от процесния Договор, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява на 47,98%. Безспорно е, с оглед депозираната от ищеца уточняваща молба от 11.12.2025г., че сумата за застрахователна премия е включена при изчисляване на ГПР, но като главница по кредита, а не като разход към него.

Посочено е също така в чл.10, че общата сума, дължима от потребителя се изчислява на 2931,97лв.

Видно е от обективирания в Договора Погасителен план, че общо дължимата сума за главница, в това число предоставена сума за застрахователна премия, се изчислява на 1236,68лв., а възнаградителната лихва се изчислява в размер на 1695,29лв.

Връщането на кредита е определено като дължимо на месечни вноски, включващи главница и лихва, за период от 15.07.2022г. до 15.06.2027г.

Предвидено е в чл.15.1, че в случай на допуснато просрочие от кредитополучателя, той дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата.

Видно е от отразеното в чл.16.2, че при допуснато пълно или частично просрочие при изплащане на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите вноски.

Според предвиденото в чл.25.8 – чл.25.11, кореспонденцията между 5 страните, свързана с изпълнение на процесния Договор се изпраща на адресите, посочени при подписването му.

От представения препис на Уведомление за предсрочна изискуемост, изходящо от ищеца и разписка за връчването му е видно, че на 08.04.2025г. кредитора е предприел уведомяване на длъжника, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради непогасяване на вноски с падеж от 15.09.2024г. до 15.11.2024г., като това изявление е достигнало до длъжника адресат на 05.05.2025г.

Представените от ищеца счетоводно извлечение и от ответницата платежни нареждания за преведени в полза на кредитора суми не се обсъждат отделно от заключението на вещото лице по ССЕ, т.к. са изследвани от експерта за формиране на изводите му.

От изслушаното в о.с.з. на 13.03.2026г. заключение по допуснатата ССЕ се установяват следните обстоятелства: Установява се, че на 26.05.2022 г. е преведена сумата от 1236,68 лв. по сметка с получател М. Р. Г. в сметка на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по IBAN: *** с основание за плащане „Усвояване на кредит ”. На 16.06.2022 г. ищеца наредил „масов превод” на Кардиф Животозастраховане за 578274,28 лв. с основание премия и прекратени полици. Издадено е било уверение от Кардиф Животозастраховане, че по застрахователен договор 1***2022 за застраховано лице М. Р. Г. била платена еднократна застрахователна премия на стойност 376,68лева.

Установява се също така от експертното заключение, че ответницата М.

Г. е заплатила на ищеца „Ти Би Ай Банк“ по процесния Договор за кредит суми в общ размер на 1297,21лв., които са осчетоводени от кредитора за погасяване на следните задължения: за договорна лихва в общ размер на 1021,40лв.; за главница – в общ размер на 264,47лв. и обезщетение за забава – в размер на 11,34лв.