Решение № 4245 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100511738 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20036811/19.05.2022 г., постановено по гр. д. № 12439/21 г. по описа на СРС, 82 състав, е отхвърлен предявения от С. П. С. против „С.в.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта на сумата от 2224,16 лв., представляваща стойност на предоставени В и К услуги, за имот в гр. Бухово, ул. ****, за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г. С решението С. П. С. е осъдена да заплати на „С.в.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – съдебни разноски.

Подадена е въззивна жалба от С. П. С. срещу решение № 20036811/19.05.2022 г., постановено по гр. д. № 12439/21 г. по описа на СРС, 82 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил в решението, че въззивницата е единствен наследник по закон на баща си П.С.С., б. ж. на гр.

Бухово, починал на 27.07.2014 г., като с оглед настъпилото наследствено правоприемство и отказа от наследството, направен от С.П.С., въззивницата е 1 единствен титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, и длъжник по материалното правоотношение с въззиваемото дружество във връзка с доставката на питейна вода до имота. Поддържа, че за установяване на твърдението, че е доставена питейна вода на стойност – 2224,16 лв. в периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г., ответното дружество е ангажирало две доказателства – подписано споразумение от трето за спора лице – С.П.С. и експертно заключение. Твърди, че съдът неправилно е приел, че признанието на задължението от С.П.С. обвързва ищцата, която е носител на задължението, тъй като същият не е действал като пълномощник на сестра си, нито извършените от него действия без представителна власт са потвърдено от нея. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „С.в.“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В молба, депозирана по делото, изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата С. П. С. твърди, че е единствен наследник на баща си П.С.С., б. ж. на гр. Бухово, починал на 27.07.2014 г., както и че брат й С.П.С. се е отказал от наследството на баща си. Посочва, че приживе баща й е притежавал недвижим имот, находящ се в гр. Бухово, ул. ****, за който ответното дружество „С.в.“ АД е начислявало суми за питейна вода за период преди 27.07.2014 г. Поддържа, че вземанията на ответното дружество са погасени по давност, тъй като изискуемостта им е настъпила преди повече от три години от подаване на исковата молба в съда. Посочва, че на 12.02.2021 г. е изпратила до ответното дружество писмо с вх. № О/Ж – 187/12.02.2021 г., с което е направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, претендирани от ответното дружество, но е получила отговор, че давността не се прилага служебно. Твърди, че за ищцата е налице правен интерес да иска да бъде признато за установено по отношение на ответното 2 дружество, че не дължи сумата от 2224,16 лв., поради това, че е погасена по давност, тъй като изискуемостта на тези задължения е настъпила преди 02.03.2018 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 2224,16 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. Бухово, ул. ****, за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г., тъй като е погасена по давност. Претендира разноски.

Ответникът – „С.в.“ АД заявява, че не оспорва, че претендираната сума е недължима като погасена по давност, в случай, че тя касае задължения преди 02.03.2018 г. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал действия по принудително събиране на процесната сума.

Tвърди, че между наследодателя на ищцата и ответното дружество са били налице облигационни отношения, поради което след смъртта му ищцата е придобила качеството потребител на В и К услуги за процесния имот. Твърди, че тъй като е направил признание на иска и не е дал повод за завеждане на делото, отговорността за разноските следва да понесе ищцата. Претендира разноски.

От представеното като доказателство по делото удостоверение за наследници с изх. № 235/07.10.2020 г., издадено от СО, се установява, че П.С.С., със семейно положение: разведен, е починал на 27.07.2014 г., като е оставил за свои наследници по закон – С. П. С. – дъщеря и С.П.С. – син.

От съдебно удостоверение от 21.01.2015 г., издадено от СРС, 80 състав, по гр. д. № 2647/15 г., е видно, че С.П.С. се е отказал от наследството на покойния му наследодател П.С.С., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 31.

По делото е представено като доказателство възражение за изтекла погасителна давност от С. С. с вх. № О/Ж – 187/12.02.2021 г. до „С.в.“ АД, в което е посочено, че прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания на наследодателя й, възникнали и с настъпила изискуемост до 12.11.2017 г. включително.

По делото е представено като доказателство писмо с изх. № О/Ж – 187/19.02.2021 г. от „С.в.“ АД до С. С.а във връзка с писмо с вх. № О/Ж – 187/12.02.2021 г., в което е посочено, че формираните задължения по партидата на имот с адрес: гр. Бухово, ул. ****, са в размер на 2224,16 лв.

3

Посочено е, че във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията поради изтекла погасителна давност, че давността не се прилага служебно.

Според представения като доказателство по делото споразумителен протокол № СВ 0000023257/12.10.2020 г., сключен между „С.в.“ АД и С.С., вторият встъпва като солидарен длъжник в задължението по фактури, издадени на клиент с кл. № 1003069772, с титуляр на партидата П.С., с адрес: гр. Бухово, ул. ****, към „С.в.“ АД в размер на 3250,03 лв. В споразумението е посочено, че при сключването му втората страна е внесла в брой сумата в размер на 1000 лв., а останалата дължима сума в размер на 2250,03 лв. следва да се заплати на разсрочени вноски, посочени в споразумението.

По делото са представени като доказателство и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „С.в.“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 2/13.07.2016 г.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че „С.в.“ АД е начислявала суми за ползвани В и К услуги на клиент П.С.С. за имот, находящ се в гр. Бухово, ул. ****, по партида с клиентски № 1003069772. Платените суми по партида с клиентски № 1003069772 за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г. са в общ размер от 1153,47 лв., в т. ч.

– на 12.10.2020 г. – 1000 лв. и на 04.11.2020 г. – 153,47 лв. Размерът на дължимите суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот с клиентски № 1003069772 за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г. са в размер на 1678,33 лв. В заключението на съдебно – счетоводната експертиза е посочено, че сумата в размер на 2224,16 лв. е формирана от старо салдо – 1520,71 лв., главница – 1678,33 лв. и мораторна лихва – 178,59 лв., като от общия размер от 3377,63 лв. са приспаднати извършените плащания в размер на 1153,47 лв. /3377,63 – 1153,47 = 2224,16 лв./.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е установяване на обстоятелството, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2224,16 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. Бухово, ул. ****, за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г., тъй като е погасена по давност.

С доклада по делото, обективиран в определение от 17.06.2021 г., първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената по предявния отрицателен установителен иск, като е указал, че в тежест на ответника е да докаже съществуването на облигационно правоотношение за доставка на В и К между страните по делото през процесния период, обема на доставените В и К услуги през процесния период, както и размера на дължимата цена, а с оглед въведеното от ищцата твърдение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

По делото не се спори между страните, че П.С.С. е бил собственик на 5 процесния имот, находящ се в гр. Бухово, ул. ****. След смъртта му на 27.07.2014 г. по силата на наследствено правоприемство по закон и с оглед направения отказ от наследството на П.С.С. от сина му С.П.С., като собственик на процесния имот се легитимира С. П. С.. Именно в качеството й на собственик на процесния имот през процесния период С. П. С. се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги За установяване на обема на разхода за вода за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г. за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и К услуги е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че размерът на дължимите суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот с клиентски № 1003069772 за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г. е 1678,33 лв. Същевременно от заключението се установява, че разликата до претендирания размер от 2224,16 лв. касае задължения за предоставени В и К услуги извън процесния период.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав счита, че следва да се кредитира като компетентно изготвено и обосновано заключението на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява, че размерът на дължимите суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот с клиентски № 1003069772 за периода от 29.11.2019 г. до 28.01.2021 г. възлиза на сумата от 1678,33 лв.